уверил, че ще й служи най-охотно. Точно в този момент искаше да бъде обслужена.
— Мистър Соумз! — извика тя.
— Милейди? — След миг той застана пред нея. f
— Бихте ли ми донесли гарафа с коняк?
Желанието й видимо го изненада, но извитите в изненада вежди бързо се върнаха в нормалното си положение.
— Да, милейди — докато го чакаше, отново се заразхожда напред-назад. Икономът й сервира коняка на сребърен поднос и каза:
— Тази вечер Сокола ще вечеря с вас, лейди Кинсдейл. Точно в осем ще почука на вратата ви.
— Така ли? Предайте му тогава, че изобщо не държа да се храня заедно с него.
— Да, милейди, но…
— Чухте какво казах, нали!
— Да, милейди. — Без да каже нито дума повече, той се оттегли. Конякът се оказа много вкусен и успокой разбърканите й чувства. Бавно, но настроението й постепенно се подобри. След жаркия ден слънцето започна да се спуска към хоризонта и Скай извика отново иконома. Поиска да подготви баня за нея. Осъзнаваше колко неподходящ момент е избрала — по-голямата част от персонала бе заета с приготовлението на вечерята. Но това ни най-малко не я интересуваше. Така или иначе не искаше повече да остане на острова и след като е в тежест на прислугата, може би Сокола ще организира скорошното й отпътуване.
— Искам да се изкъпя колкото е възможно по-скоро, мистър Соумз, — добави тя с невинно изражение.
— Много добре, милейди, ще се разпоредя веднага.
— Бихте могли да пратите моите прислужнички. Така вашите хора ще си спестят труда.
— Това едва ли ще е възможно.
— И защо не?
— И двете са на рибния пазар, милейди.
— На рибния пазар ли?
— Е, пожелаха да се заемат с нещо и тъй като вие не споменахте, че ще се нуждаете от услугите им, аз…
— Добре, щом е така, ще мина и без тях.
Не след дълго сеньор Ризас заедно с един от ратаите внесе в стаята месингова вана. Следваха ги прислужници с кофи.
— Икономът донесе кърпи, сапун с аромат на роза и гъба.
— Ако се нуждаете от нещо, милейди…
— Не, благодаря. Желая само никой да не ме смущава.
— Много добре, милейди — отвърна той и се отдалечи с поклон.
Погледът й се спря на затворената врата и неочаквано и дожаля за човека. Първо господарят му го бе нагрубил, а сега и тя правеше тежък живота на клетия Соумз — и не на последно място с искането си да съобщи на Сокола, че пленничката му не възнамерява да се храни заедно с него.
Угризенията й обаче се изпариха, докато се събличаше. Бе пила доста коняк, но това не я смущаваше. Алкохолът облекчи страданията й и подобри настроението й. Намести се доволно във ваната, вдигна косата над врата и се намаза с ароматния сапун. Не можеше да отрече, че като пленничка на заможен пират й се разрешаваше известен лукс.
Загледа се в багрите на залеза и постепенно очите й се затвориха. В просъница й се стори, че на вратата се чука и някъде много далеч някой вика нейното име. Внезапно затрещяха гръмотевици, последвани от шума на разцепено дърво. Скай се стресна в съня си и успя да види как свързващата врата се сгромолясва на пода. Сокола нахълта в стаята и вий поглед в нея, опрял ръце на кръста.
— Милосърдни Боже! Реших, че се е случило най-лошото.
— Казахте, че мога да си заключа вратата…
— Не чувате ли какво ви говоря? Помислих си, че сте мъртва. Знаете ли от колко време блъскам по вратата и викам.
— Аз… — Тя се потопи във ваната, но той я сграбчи, издърпа я от водата и я прегърна. Тя се съпротивляваше възмутена. — Не исках да се храня заедно с вас.
— Да, но аз заповядах това да стане.
— Не съм свикнала да споделям трапезата си с крадци и разбойници. Добрите ви маниери не могат да заблудят никого, сър. С хора като вас никога не сядам на една маса, с такава…
— Отрепка? Настоявахте да се държа като пират, нали? Е, добре, тази вечер ще имате тази възможност.
— Пуснете ме веднага! — С всеки изминал миг страхът й растеше. Успокояващото действие на алкохола също премина. Беше гола, а и усещането на силните мъжки ръце върху кожата й я объркваше. Сокола беше истински вбесен. Наподобяваше пламък, готов да погълне всичко, до което се допре — волята й, душата й. Трябваше да му се изплъзне по някакъв начин.
— Пуснете ме! — повтори тя. — Веднага. Той поклати бавно глава в несъгласие.
— Тази вечер най-сетне ще изпитате върху си безпардонността и бруталността на пирата, лейди Кинсдейл. Пиратът ще ви направи своя собственост. Ако ви е минавало през ума да молите за милост, то сега е моментът да го сторите.
ГЛАВА ОСМА
— Дали пък първо да не се нахраним — предложи Скай с кадифен глас.
— Какво казахте? — изрева той стъписан.
— Нали искахте да вечеряте с мен, сър. Е, добре склоних.
— Вие сте пияна!
— О, ни най-малко. Една дама от висшето общество никога не се напива.
— То се знае, не се и съмнявам в благородното ви потекло, но, каквото и да говорим, вие сте пияна.
— Е, може и да съм си пипнала малко. Вие сте виновен. Вие с вашето държане ме тласнахте към алкохола.
— Значи аз ви тласкам към алкохола, така ли? За Бога на мое място всеки разумен мъж би ви изхвърлил в морето. — Той я отнесе до леглото и я пусна върху мекия дюшек. Очите му се впиха в нейните като сребърни мечове. — Е, милейди, вие можете да подлудите дори и светец.
Сокола й обърна гръб и тя нервно се загъна със завивката. Този мъж бе като буре с барут. В настъпилата пауза тя се запита какво ли крои.
Той разтвори рязко една от нейните ракли. Коприна, сатен и кадифе се разлетяха на всички страни. Хвърли й една светлозелена сатенена рокля и стъпките му затрещяха по пода и падналата врата.
— Вечерята вече е сервирана, милейди.
Скай притисна сърцето си с ръка. То туптеше в бесен ритъм. Бе останала сама в стаята, но близо до него. Делеше ги врата, която не можеше да се затвори, а още по-малко — да се заключи. Но поначало този ключ бе без значение. Единствено важен бе ключът в нейната и неговата душа.
Тя се изправи и погледна неуверено към отворената врата. От нейното място Сокола не се виждаше. Пъхна се бързо в светлозелената рокля, обшита в горната си част с дантели, с висока яка и пищен шлейф. Изправи се до тоалетната масичка и се огледа в огледалото. Посегна към сребърната четка и я прокара през косите си. Златните й къдри се спускаха по раменете като вълни от слънчева светлина и огън. Отсреща я гледаха две сериозни очи. Действието на коняка бе преминало окончателно и тя започна да осъзнава колко важни неща са поставени на карта тази вечер.
Високата яка можеше да насочи чуждия поглед към острото деколте, чийто връх свършваше във вдлъбнатината между гърдите й. Тя импулсивно започна да се рови в раклата, докато открие кутийката със скъпоценностите. Извади златка огърлица със смарагд, ограден от искрящи диаманти, и я сложи на врата си. Камъкът прикриваше част от деколтето.
