Любовницата на корсаря

бива никога да пътуваш по море, разбираш ли?

— Да, но ако се наложи…

— Няма да имаш причини.

— Казах ти вече, аз сама съм си господарка — отвърна Скай сърдито.

— Наистина ли? Стига да поискам, и ти ще останеш тук. Никой не е в състояние да превземе тази крепост. Няма пират на света, който ще се осмели да ме нападне. И още — флотите на поне няколко кралства трябва да се обединят, за да вземат този остров. Повтарям, стига да поискам, мога да те задържа тук.

Тя бе убедена, че казва истината. Погали го леко по бузата.

— Знаеш, че лежа до теб сега, защото не ме насили. Нито един мъж на света не може да принуди една жена да го пожелае. Ти беше този, който каза, че ключът във вратата няма никакво значение, единствено важен е ключът на човешката душа. И вместо да строшиш вратата със сила, ти нежно и внимателно се приближи до сърцето ми и почука — и аз те пуснах вътре.

— А когато заживееш със съпруга си, ще запазя ли и тогава своето място в сърцето ти?

Тя откри пред него душата си, а той й се подиграваше. Вдигна горделиво брадичка.

— Казах ти вече — сама съм си господарка.

— Ще ми липсваш, когато си тръгнеш, Скай. А аз, ще ти липсвам ли и аз?

— Изключително много държа на теб…

Той се засмя и я целуна по меките висулки на ушите.

— Макар че принадлежа към отрепките?

Стори й се, че може да се удави в очите му, чувстваше се тъй сигурна, тъй защитена в силните му обятия. Влюбих се в теб, мислеше си тя стъписана, отчаяна.

— Не е речено, че цял живот ще останеш отрепка.

— Грешиш, мила моя госпожице. Зарът, както казват, е хвърлен.

Внезапно топовен гърмеж разкъса тишината над лагуната. Сокола повдигна глава, огнени отблясъци затрепкаха в очите му и когато погледът му отново падна върху Скай, на нея й се стори, че той просто не я познава вече.

— Какво беше това?

Вместо да й отговори, започна да я целува и я притисна силно към себе си. Бурно и решително я облада. Беше неспособна да се съпротивлява на страстното му желание — толкова всеобхващаща бе жаждата му, толкова властна страстта, която се събуди в нея. Светът сякаш престана да съществува, остана само опустошителният огън.

Това бе светът на Сокола, неговата територия. Той беше господар на Скай.

Още от първия миг този мъж ме владее, призна тя пред себе си. Той я желаеше страстно, а тя бе тази, която отиде при него. Но в тези мигове на екстаз всичко това губеше значение. Той я любеше, той я обичаше с устрема на разразил се ураган. Докосванията му сякаш искаха да запечатат в пръстите завинаги спомена за нейното тяло. Пръстите му преминаваха гальовно по нейните гърди, после устните ги изтласкваха оттам, хълбоците му се движеха с настойчивост и арогантна увереност. В нея бликнаха огньове. Той проникваше сякаш в най-потайните кътчета на тялото й… дори в душата. Струваше й се, че излива в нея живителна сила, че двамата се съединяват с вечността, тя го сключи в прегръдката си — слънчевата жар и жарта в жилите й се сляха. Дъното на езерцето под краката й само напомни, че сладката обвързаност на жената и мъжа е стара като Земята — стара и неотменима.

Върховният миг на насладата я разтърси като могъщ порой и от гърлото й излетя дрезгав вик, който се съедини с вика на Сокола, достигнал също прага на себеосъществяването си. Тялото му се опъна и той падна върху Скай, дълбоко, дълбоко в нея, като мокър отломък от слънцето.

Малко след това се отдели от тялото й. Тя очакваше, че отново ще я вземе на ръце, но този път той се загледа в гълъбовото небе, след което изруга, скочи и й подаде ръка.

— Ела!

Обидена, вбесена от държането му, тя не сведе очи пред погледа му.

— Няма да позволя да ме командваш!

— Няма ли? Я да видим?

— Не можеш.

Вдигна я на крака с усмивка на лице.

— Топовният изстрел преди малко сигнализираше нещо, милейди. Корабът с годеника ти е вече тук. Дошъл е да те отведе — па макар и с леко опетнена чест. Впрочем, смятам да проява жив интерес към някои подробности на предстоящото сватбено празненство.

Тя го плесна по лицето — всичко стана светкавично и той не успя дори да реагира. Тогава той я сграбчи, устните му се притиснаха към нейните с жарката настойчивост на последната целувка. Никога, никога нямаше да забрави сребърните пламъци, избуяли в този миг от очите му.

После той се обърна и се отдалечи. Тя се бе втренчила в гърба му, а сълзите забулваха взора й.

— Почакай! — извика и той се обърна. Без да мисли повече за нищо друго, тя се хвърли на гръдта му.

Мъжът зарови пръсти в косата й, докосна нежно челото с устни, отблъсна я леко от себе си и я заведе до дрехите й.

— Трябва вече да се връщаме, в противен случай ще започнат да ни търсят. Женихът ти вероятно изгаря от нетърпение да те поздрави.

ГЛАВА ДЕВЕТА

— Вече е време, милейди.

Тя чу гласа на Робърт Ероусмит и побърза да се изправи. Стори й се, че са отлетели безброй часове, докато чакаше в стаята си. Всъщност не бе минало чак толкова време. Тогава, на брега на езерото, Сокола й помогна да облече отново ездитния костюм, облече се сам и двамата съединиха устните си в последна целувка. До края на живота си щеше да помни тази целувка. Опипа устните си — те сякаш все още пареха от изгарящата страст на онзи отминал миг.

— Ако искаш, можеш да останеш тук — бе казал той.

Тя поклати отчаяно глава. Копнееше да му обясни всичко, което се отнасяше до баща й, и ред други неща. Че не може да понесе мисълта за деня, в който ще й съобщят, че е загинал. Или пък да научи броя на жените, споделили живота му, жени, които той е заотмъкнал отнякъде и, които също тъй бързо като нея, са се предали пред изкусителната му усмивка и сребристи очи…

— Ти не трябва да ме пускаш — промълви тя тогава.

Отговори й къс, горчив смях.

— Това не е невъзможно — ще поискам от лорд Кемерън сума, която той да не е в състояние да плати. Независимо от богатството и честта на неговия дом. Това ли искаш? Веднъж вече ти ми обеща всичко. Изведох те от тъмата на кошмарите ти и тогава ти ми обеща всичко на този свят! Тъкмо това и ще поискам от теб. — Те впиха погледи един в друг и той я погали, усмихнат меланхолично, по бузата. — Възможно е да се срещнем отново някой ден. Все още не знам с кой демон се бориш в мрака. Имах щастието да сразя сатанинските изчадия от сънищата ти и бих ги унищожил докрай, ако имах тази власт.

Съвсем бегло устните му докоснаха слепоочието й, след което премина през водата на лагуната и се качи на жребеца. А тя се прибра сама в замъка.

— Няма нужда да бързаме, милейди. Преговорите ще продължат още известно време. — С тези думи я посрещна Соумз.

Това е добре — помисли си тя, — косата й бе още мокра и пълна с пясък, костюмът й също. Изкъпа се, подсуши косата си и облече елегантна рокля от зелен муселин и брокат. Щеше да се изправи пред годеника си чиста и спретната, макар вече не невинна.

Не искам да виждам този човек, помисли си тя. През главата й преминаха бързо някакви лекомислени идеи за бягство. Или — Сокола отказва да приеме откупа и тя остава завинаги при него, в неговия рай…

Смешни, глупави мечтания. Нямаше да понесе раздялата с баща си. Той старееше и значеше тъй много