— Скай — почакайте ме!
Двамата заедно се отправиха към портала на двореца, но пред тях се изпречиха въоръжените стражи.
— Трябва да говоря незабавно с губернатора! — извика Скай.
— А коя сте вие, мис? — запита я недоверчиво един от мъжете.
Рок сложи ръка на рамото й.
— Лорд и лейди Кемерън. Наистина въпросът не търпи отлагане.
— О, милорд, вие ли сте това! Губернаторът Спотсууд е тук. — Стражите се отстраниха и им направиха път. — Още днес предиобед той искаше да ви посети в Кемерън Хол.
— Е, ние пък му спестихме това усилие и дойдохме сами. — Рок преведе Скай пред портала и зашепна ядосано в ухото й:
— Знам, че сте изнервена, мадам, и затова мога да ви простя някои неща. Само че търпението ми започва да се изчерпва. Избягате ли ми само още веднъж, ще ви нашибам собственоръчно с камшик. — Възмутена, тя пое дъх, за да му отговори, както се полага, но в този момент всички стражи се заобръщаха към тях. На лицето на Рок светкавично изникна пленителна усмивка. — О, на полата ви е кацнала конска муха… За съжаление, скъпа, облеклото ни е крайно неподходящо за аудиенция при губернатора, но като се вземат предвид обстоятелствата, не можем да променим нищо.
Външната врата на двореца се отвори. Пред тях в дълбок поклон застана икономът на Спотсууд.
— Губернаторът ще ви приеме на горния етаж, лорд Кемерън — дори и да беше забелязал странния външен вид на посетителите, икономът не издаде чувствата си.
Когато влязоха, дъхът й спря.
— Какво има? — попита той учуден.
— Боун Кей…
— Какво имате предвид?
— Домът на Сребърния сокол на острова е точно копие на този.
Рок остави думите й без коментар и я хвана под ръка.
— Елате, мадам.
Те последваха иконома по стълбището, а след това в разкошна зала за приеми, облицована точно в кожените тапети, с които Спотсууд толкова се гордееше. Той тъкмо пиеше чай, облечен елегантно, с ослепително бяла перука. При вида на посетителите си се изправи с порцеланова чашка в ръка.
— О, милата ми Скай! — Остави чашата на масата и тръгна към нея с протегнати ръце. — Боже, как съжалявам, че след всички тези години, през които не съм те виждал, трябва да те поздравя с толкова тъжна новина.
— Кажете ми някои подробности, сър! — той погледна към Рок, но тя стисна нетърпеливо пръстите му. — Моля ви…
— Мисля, че е жив и се чувства добре, скъпа. Когато „Силвър месенджър“ пристигна, го помолих да запази спокойствие и му обясних, че всичко ще бъде наред. Той обаче не се вслуша в думите ми, бе твърдо решен да разпъне платна. За най-голямо съжаление за свой капитан е наел някакъв негодник.
— Знаеш ли как се казва този пират, Аликзандър? — попита Рок.
Спотсууд кимна бавно с глава.
— Един от моряците на Тио е успял да се измъкне, когато пиратите са превзели кораба, и е доплувал до брега. Дойде веднага при мен и ми каза всичко.
— Е, как е името на пирата?
— Става въпрос за Логан — капитан Логан, Казват, че години наред е грабил заедно с Вейн и Хорнигоулд. Знаеш ли нещо за този тип?
— Нима е Логан! — Кръвта се оттегли от лицето й. Значи, Логан — този жесток и безскрупулен тип, който със сигурност я мрази до дъното на душата си… Как ли се отнася с баща й? Побиха я тръпки, когато си спомни за стоманената кука на мястото на ръката, за тясното безмилостно лице, яростния дуел със Сокола.
Спотсууд я наблюдаваше изпитателно.
— Познаваш ли го, Скай?
Без да се колебае нито за миг, тя кимна утвърдително. Имаше доверие в този човек. Той щеше да стори всичко, което бе по силите му. Имаше хора, на които не допадаше характерът му, тя обаче винаги го бе харесвала. Бе родом от Танжер, на източноафриканския бряг, където баща му е заемал някакъв висок пост в служба на английската корона. По природа авантюрист, той бързо и решително бе напреднал в кариерата.
— Да, познавам Логан — отговори тя и сподавя плача си. — Боя се, че ще убие татко.
— Изпий по-добре чаша чай и хапни нещо. След това ще се изкъпеш и ще поспиш. Нали знаеш — сутринта е по-мъдра от вечерта.
— Да, но… трябва да предприема нещо! — запротестира тя.
— Е, може би… — започна Спотсууд, но Рок го прекъсна начаса.
— Нима ще се изложи отново на опасността, от която едва-що се е отървала? Смятам, че е по-добре да последвам Логан с „Лейди Елена“. — Сложи ръка на рамото на Скай и я накара да седне в едно кресло. — Вие, милейди, сега няма да предприемате нищичко, разбирате ли! Оставате в Уйлямсбърг или пък се връщате в Кемерън Хол. Няма да позволя отново да отплавате в открито море. — След това се обърна към Спотсууд: — А сега ще се сбогувам, за да подготвя кораба.
— Добре, Питрок. Подготви се! — след излизането на лорд Кемерън, губернаторът се приведе към Скай с усмивка на лице. — Сигурен съм, че всичко това ще свърши добре, дете мое.
Тя вдигна натъжена поглед към него.
— Сър, вие просто не познавате Логан. Аз обаче вече съм виждала този човек.
— Наистина ли?
— Да, на Ню Провидънс.
— Проклятие, скоро ще му видим сметката на това престъпно котило! Не след дълго на острова ще настъпи ред и порядък, лично ще се погрижа това да стане. — Подаде й пълна чаша чай. — Чай с мед, Скай, и с уиски. Тази живителна смес ще те оправи. А сега, кажи ми, моля те, кой от двамата пирати е по- опасен — Логан или Сокола?
Тя сведе смутено поглед.
— Двамата се различават много един от друг. Логан е брутален и безмилостен, докато Сокола…
— Да, мила, продължавай! Цялата тази измет ме интересува твърде много.
— Сокола например не е жесток.
— Казват, че Логан кръстосва между островите и плитчините южно от нашата колония, в Северна Каролина. За да открием един негодник, ни е нужен друг… — Внезапно Спотсууд приклекна до стола на Скай и погледна бързо към вратата, може би от страх да не би мъжът й да се върне. — Твърдят, че твоят Сребърен сокол се подвизавал някъде тук, във Вирджиния.
При тези думи дъхът й спря.
— Защо, защо тогава не сте го арестували все още? Нали искате да го окачите на бесилката?
— Не е толкова просто да бъде хванат. До този момент дори не съм го и приближавал. Нямам достатъчно войници за целта. Ако го нападна, той без всякакво усилие ще потъне в нощта. Слушайте, до Джеймстаун имало някаква кръчма, в която се сбира всякаква паплач. Според слуховете вчера вечерта Сокола е бил там.
— Защо ми казвате всичко това? — прошепна Скай. В този миг тя също хвърли бърз поглед към вратата, страхувайки се, че мъжът й внезапно може да се върне. В душата й се породи надежда. Ако лорд Кемерън бе добър моряк, то Сокола пък бе непобедим.
— Ти беше за няколко дни негова пленничка, нали? — попита губернаторът.
Тя само кимна.
— Държа ли се добре с теб?
— Да.
— Мисля си дали не би могла да накараш единия негодник да хване другия. Нека първо ни помогне, пък после ще дойде и неговия ред да увисне на бесилото.
