В този миг тя повдигна ръце, кърпата се свлече на земята и съвършеното и тяло се изправи пред него на слабата светлина на свещите. Гърдите и, връхчетата с цвят на корал, се надигнаха, а по тях се виеха игриво златните й къдрици.
Рок се вцепени. Трябваше му много време, за да излезе от това състояние. В един миг обаче той издаде сподавен вик, грабна чашката с ром от ръката й, запокити я в камината и дръпна Скай грубо в обятията си. Занесе я до леглото, положи я върху него и погледът му се плъзна по тялото й. Някаква пелена замъгляваше очите й, а влажните устни се разтвориха подканващо. Но той не я целуна. Все още не. Седна на ръба на леглото, погали гърдите й, устните му обхванаха едно от розовите връхчета, повдигна глава и видя, че то се втвърдява още повече.
Ръцете му замилваха цялото й тяло, но все още не докосваше устните й. Тя понечи да го притегли към себе си, но той се изплъзна, притисна лице в корема й, спусна се още по-надолу. Разтвори бедрата й внимателно и ласките му станаха неудържими. Тя затаи дъх и след това извика възмутено. Но той бе неумолим. Тази вечер тази жена трябваше да му даде всичко, на което бе способна. Повдигна отново глава, видя сведените й клепачи. Тя отвори очи и погледите им се срещнаха. Тогава главата му отново слезе надолу, между краката й. Езикът страстно премина по нежната плът от вътрешната страна на едното бедро. Скай започна да стене високо и се загърчи в опита си да избяга от още по-интимни милувки, макар и да знаеше, че съпротивата й е безсмислена. Та нали самата тя му бе казала, че му принадлежи.
Разтреперана вплете пръсти в косата му, зашепна неразбираеми слова и изхълца тихо, когато езикът му, разравяйки почвата на страстта, се впи в самото й средоточие. Постепенно я доведе, до прага на екстаза, а след това и до върха. Красивото и тяло се затърчи е конвулсии и едва тогава той най-сетне приближи устните й, за да сподави с дълга, дълга целувка страстните степания.
Разтвори бързо панталоните си и се потопи дълбоко в горещия й скут, който го пое жадно. Тя лежеше неподвижна в прегръдките му, все още под въздействието на току-що преживения екстаз. Но Рок знаеше как наново да разбуди копнежа. Предаде се на изпълващото го огромно желание, едва когато и тя за втори път достигна върха на любовното осъществяване. Заграби всичко, което тя можеше да му даде, и в сърцето му вселената експлодира.
Не съществуваше на света жена, по-красива от Скай със стройното й тяло, пълна пазва, златото на косите й, замайващите синьозелени очи. Едва ли имаше и друга, която така сладко да гали мъжа, да разтваря устните си тъй изкусително и да сътворява тук на земята небесния рай… И тази жена бе негова съпруга. Тя самата то каза. Любовта му към нея ще трае вечно. А после тон легна изтощен до нея. И двамата мълчаха — пленници на пожара, уталожил най-съкровените им желания.
Накрая, след дълго мълчание, той се обърна към нея и сложи ръка на гърдата й. Една немирна червеникава къдрица се беше отделила от другите. Скай се притисна към него и скри лице под брадичката му. Пръстите и докоснаха неговата риза.
— О, та ти си все още облечен — прошепна тя с упрек.
— Да… — Видя собствената си ръка, полегнала върху кожата й, издърпа я бързо и притисна Скай силно към себе си.
Внезапно тя стана сякаш неспокойна п започна да го наблюдава замислено. Стана му тежко на душата. Скоро ще я напусне. Щеше да му е по-лесно, ако не беше тази близост между тях, ако тя не му се бе отдала — доброволно и страстно. Целуна леко устните й, погледна в красивите очи. За него тя бе всичко — още от първия миг.
— Обичам те — каза той тихо и тя пое дълбоко дъх.
— Мисля… че и аз те обичам — прошепна в отговор.
— Само мислиш ли?
Тя се отмести малко и той разбра, че в този момент в ума й изплува друг мъж, един пират в далечен рай. Мразеше себе си, идваше му веднага да признае всичко. Вместо това притисна устни към косата й.
— Обичам те, Скай Кинсдейл Кемерън. Ти си моят живот и сърцето ми ти принадлежи, завинаги. Кълна се.
Тя не му отговори и той я пусна с въздишка. Изправи се, закопча панталоните си, отиде до масата и отпи голяма глътка от бутилката с рома. Тази нощ бе отредена за наслада докрай. А на заранта трябваше да я остави, но бог му е свидетел, щеше да се завърне с баща й.
Долови тихо хълцане, обърна се към леглото и я видя да се изправя. Красива и гола, стройна, пленителна, тя се приближи към него, сложи ръце на раменете му и го целуна но врата.
— Ще бъда добра жена, обещавам ти.
Рок смръщи чело, тъй като усещаше нейната вътрешна напрегнатост, но след това бръчките се изгладиха — езикът й, който се плъзгаше по кожата му, бе много възбуждаш. Понечи да я вземе в прегръдките си, но тя се изскубна и посегна към бутилката.
— Ще ти донеса чаша, миличко — предложи той услугите си. Тя обаче поклати глава, а очите и бяха пълни със сълзи. — Не е нужно. — Сгуши се изкусително в него, полуотворените устни потърсиха и намериха неговите. Жарта на тази целувка направо го лиши от разум…
И в този миг нещо сякаш взриви черепа му. Започна да потъва в черна пропаст, по страните му се разтече пареща течност и той бавно се свлече на колене. Успя с последни сили да погледне нагоре и видя счупената бутилка в ръката на Скай.
— Проклятие, звяр такъв… — процеди той едва-едва, после нощта го покри и се строполи на пода. Нейният вик не достигна до слуха му.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Рок започна бавно да се връща в съзнание, а пред лочите му трепкаше белезникава светлина. Вонеше ценният на долнопробна пристанищна кръчма. Тялото му потръпна, когато напипа под себе си парчета счупено стъкло. Видя пред носа си обувка с катарама и над нея мускулест прасец. До слуха му достигна тих смях. Застена и затвори отново клепачи.
— Хайде, момчето ми, ставай!
Рок се изправи с мъка и седна. Погледът, който плъзна по Спотсууд, не бе благ.
— Какво търсиш в стаята ми? Да не би да си знаел в какво състояние ще ме намериш? Какво означава всичко това?
— Честна дума, Питрок, нищо не знаех, но сега трябва непременно да говоря с теб. Затова, щом видях жена ти да излиза, веднага побързах да дойда при теб.
— Излязла ли е? — Рок скочи на крака и разтресе глава в отчаян опит да разпръсне мъглата в мозъка си. — Да върви по дяволите тази мръсница! Да я гоня аз по моретата, след това в тъмния лес, а тя на мен… Като я хвана, тутакси ще я прикова с най-здравите вериги, пък да видим тогава. Впрочем къде е сега?
— Ами, търси Сокола — обясни губернаторът самодоволно.
— Какво-о?
— Лично аз я посъветвах да направи така.
— За Бога, как така си я посъветвал? — извика Рок, невярващ на ушите си. — Ти изобщо не можеш да си представиш какъв номер си ми скроил!
— По моему, направил съм ти голяма услуга.
— Глупости! Я помисли! — Рок притисна длани в слепоочията си и се свлече на леглото. — Чувствах се ужасно, още когато се завърнах от последното си приключение с тази жена — моята съпруга — и не смеех да я докосна. А сега какво — отново ли да влизам в чужда кожа? Баща й трябва да бъде спасен от законния й съпруг, не от другиго. Тази сутрин исках да тръгна по море, със законния си кораб, със законния са екипаж…
— Робърт Ероусмит е подготвил шалупата на Сребърния сокол за отплаване и те очаква на реката. Единственото, което трябва да сторим още, е да си залепиш брадата…
— Последният път беше истинска. — Рок се поглади по гладко избръснатата брадичка и скръцна със зъби. Преди, когато тръгна да посрещне жена си по море, времето беше достатъчно, за да му израсте красива брада. Този път обаче се налагаше да си послужи с изкуствени средства. Това не му се нравеше, но в едно нещо губернаторът бе прав — наистина е по-добре Сребърния сокол да се бие с Логан, а не Питрок
