ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
На потока двамата спряха за малко. Рок Кемерън пи от бистрата вода и дори си потопи главата в нея. Да имаше как, Скай би се хвърлила във водата, но в крайна сметка се задоволи с освежителна глътка, а след това изми и лицето си.
Той я чакаше мълчаливо. Още на развиделяване огънят загасна и преди да тръгнат, той стъпка жарта. Изтупа шапката си от пепелта и изведе Скай на пътя. През цялото време тя вървеше на няколко храчки зад него. Изтощение и мъка тегнеха на душата й Не можеше да забрави отминалата нощ, която й откри толкова тайни. Не можеше да забрави обаче и утринта, в която се почувства тъй посрамена. Сега познаваше Рок по-добре отпреди и все пак не знаеше почти нищо за него. Може би пък наистина нямаше да й се удаде да избяга от него. Но искаше ли всъщност наистина да го напусне? Чувстваше се почти запленена от него — та този мъж успяваше да разбуди в нея горещите пламъци на страстта. Да можеше някак да забрави онзи, който я люби първи…
В този момент обаче я измъчваха други проблеми. Рок също призна, че е загрижен за нейния баща.
Скай поспря, за да извади някакво камъче от обувката си и Кемерън се обърна към нея.
— Бързо ли вървя?
— Не… Всъщност да, ако може малко по-бавно.
— Няма нужда да бързаме толкова. — продължиха пътя си и той я хвана за ръка. Малко по-късно обаче отново се спря.
— Идва някаква карета. Надявам се да е моята.
Колата излезе от завоя и Скай веднага разпозна герба на вратата.
— То се знае, че ще ни последват. Сигурно Щурм е преследвал кобилата чак до Кемерън Хол.
Каквото и да бе правил преди това жребецът, сега той кротко потропваше зад каретата. Питър седеше до кочияша. Като видя двамата друмници, се усмихна облекчено и скочи от капрата. Чистосърдечната радост от срещата с господаря стопли душата на Скай. Сигурно в Рок се криеше нещо, щом като можеше да събужда такива чувства у хората.
— Милорд, милейди! — извика икономът. — Толкова се радвам, че ви намерих! Много се разтревожихме, когато конете дойдоха сами.
— Е, слава Богу, не се случи нищо лошо — отвърна Кемерън, — дребна неудача, нищо повече. И ние се радваме, че те виждаме, Питър. А сега трябва да стигнем по най-бързия начин в Уйлямсбърг.
— Да, милорд. — Питър отвори вратата. — Към Уйлямсбърг! Бързо! — подкани той кочияша. Последният кимна на господаря си и нахлупи широкополата си шапка още по-ниско над челото.
Скай се запита дали вече не е виждала някъде този човек, но го забрави бързо и с помощта на Рок се качи в каретата.
По време на пътуването той се беше облегнал в ъгъла и мълчеше, вглъбен в мислите си. Обхвана я страх и накрая запита:
— Нещо не е наред! Къде ли е татко?
— Може би е решил, че ние ще го посетим в дома му.
Тя поклати глава.
— Едва ли. Нали искаше да ни чака в Кемерън Хол.
— Скоро ще разберем всичко.
Не след дълго каретата спря и Питър скочи от капрата, за да отвори вратата.
— В края на града сме, Сър. Накъде да тръгнем — към двореца на губернатора или към лорд Кинсдейл?
— При лорд Кинсдейл! — извика Скай иззад гърба на Рок. Срещайки погледа му, добави бързо:
— Ако татко си е у дома.
Колата потегли отново и Скай дръпна завеските на прозорчето. Уйлямсбърг се бе променил. Минаха първо край новата църква, след това пред погледа и се изправи губернаторският дворец. Изисканата постройка се издигаше в края на просторна тревна площ. На улицата играеха деца, търговци подкачаха минувачите да купят от стоките им. В градините се трудеха роби, а на купчина тухли пред бяла къта свиреше флейтист. В долния край на улицата се белееше бащиният й дом, едноетажен, ограден от гъсто наредени колове.
Кочияшът познаваше пътя и спря точно пред оградата. Скай изобщо не дочака някой да й отвори вратата, скочи на улицата и се затича през градината право към къщната врата.
— Татко!
Чу стъпки, които се приближаваха откъм салона и висока, хубава негърка отвори вратата. При вида й Скай извика зарадвана:
— Мати!
— Скай! — двете се прегърнаха топло. — О, детето ми, как се радвам, че отново сте тук! Най-сетне! Баща ви толкова се безпокоеше…
— Къде е той?
Двете се отделиха една от друга, Мати погледна към входа през рамото на Скай, видя Рок и направи реверанс.
— Лорд Кемерън…
— Добър ден, Мати. — Той тръгна бавно към салона, а двете жени го последваха. Държи се, сякаш си е у дома, помисли Скай с лека неприязън.
— Къде е лорд Кинсдейл? — попита той.
— Толкова е ужасно, лорд Кемерън! — Мати се завтече към масичка от розово дърво, на която стояха различни напитки, и му сипа коняк. Той пое чашата с удоволствие. — Бедният лорд Кинсдейл е пленник на подлите негодници.
— Какво-о? — изкрещя Скай.
— Преди седмица „Силвър месенджър“ навлезе в реката. Познавате баща си, Скай. Направо не беше на себе си и веднага реши сам да ви вземе от онзи остров. Жаден за дела, той веднага се отправи към някаква долна кръчма, за да наеме там капитал. Само че този човек се оказал пират. По мнение на губернатора Спотсууд вина за това състояние на нещата носи правителството на Каролина. Тези гадини първо слизат в Северна Каролина, а след това по сушата допълзяват и дотук. Хванем ли ги, ще ги окачим всичките на бесилото!
При тези думи Скай се свлече в елегантно кресло, стил Луи XIV, разположено пред камината, и покри отчаяна лицето си с ръце. Тя много добре си спомняше клането на борда на „Силвър месенджър“, когато пиратите нападнаха кораба. О, татко, мислеше си тя и зарида беззвучно. Ти си всичко, което имам на този свят…
Не, освен него имаше и съпруг — някакъв чужд човек…
Обичаше баща си, той толкова й бе необходим в този момент. Стар смешник! Какво го бяха прихванали дяволите? Омъжи я за Рок Кемерън, но дори и на зет си не се доверяваше. Съвсем импулсивно, точно каквато бе и тя, той е забравил всякаква предпазливост и се е хвърлил да я спасява.
— Някой поискал ли е откуп? — обади се Рок и Скай повдигна поглед с надежда.
Но Мати поклати отрицателно глава.
— От „Силвър месенджър“ дойде някакъв човек, съвсем порядъчен момък според мен, защото веднага отиде, при губернатора. Съобщил му е, че корабът е превзет от пирати, а лорд Кинсдейл е пленен. И аз самата не знам нищо повече — Скай изхълца, а икономката приклекна до нея и я прегърна. — Успокойте се, моля ви! Уверена съм, че няма да го сполети нищо лошо. Губернаторът вече изпрати кораби…
Скай скочи рязко от мястото си.
— Да, губернаторът! Той сигурно знае повече! — изтича покрай Мати и Рок и излезе на улицата. Роклята й бе изцапана след прекараната нощ в гората, по страните на лицето сълзите бяха оставила следи, но в този момент всичко това нямаше никакво значение. Тя се отправи решително към тревната площ пред двореца. Трябваше да стори всичко, което бе по силите й, за да освободи баща си от властта на тези негодници и убийци.
След нея някой викаше и тя се опря изтощена на едно дърво. Към нея тичаше Рок.
