Любовницата на корсаря

— Предупреди ме да не издавам нито звук и затвори капака. Веднага след това чух ужасяващ трясък, сякаш колибата щеше да се срути. Майка ми изкрещя, а аз повдигнах малко капака, за да видя какво става. Индианци, нашарени в боя, се нахвърлиха върху нея, а аз, ужасена от гледката, се хвърлих на влажния под. Един от тях дръпна капака и ме загледа ухилен. Окървавените му ръце се протегнаха към мен. Но в този миг татко се завърна и го застреля на място. Индианецът се свлече върху мен, капакът хлопна и останах заключена в тъмното заедно с трупа. Сигурно не е изминало много време, докато татко ме открие, но ми се стори, че е било цяла вечност.

— И индианците убиха майка ви, нали?

Скай поклати глава.

— Още като са се нахвърлили върху нея, тя се е самоубила. Тя… тя обичаше татко. Затова и не мога да разбера защо… — на това място Скай замлъкна. Не искаше да изрече тежкото обвинение, което я измъчваше. Та лорд Кемерън се държеше толкова мило с нея, докато тя изливаше душата си.

— Не разбирате защо ви е принудил да се омъжите за мен ли?

— Не разбирам защо изобщо ме кара да встъпвам в брак — погледна с надежда към Рок. Никога до този момент не бе разговаряла с него толкова сериозно и открито — все едно, че й беше най-близък приятел. — Кажете ми все пак — та този брак не може да е законен?

— Уви, законен е. — Гласът му звучеше почти съчувствено. — Какво толкова ви плаши в този факт? Не съм чудовище все пак, нали?

— Никога не съм твърдяла това. Само че… — Скай отново се поколеба. — Не мога да ви обясня точно какво изпитвам.

Мълчанието му продължи много дълго. Сега вече и тя долови плисъка на водата от поточето. Огънят топлеше лицето й. Чувстваше се спокойна, нощта вече не я плашеше — до нея седеше Рок.

— Да не би да сте се влюбили в нечестивия ми братовчед? — запита я той неочаквано.

— Разбира се, че не! — отвърна тя и скочи възбудено от мястото си. — Той… той е пират, а аз ви казах вече, че…

— Да, да, употребил е грозно насилие спрямо вас. — Отново облак затули луната и сянка падна върху загадъчните сребристи очи на Рок.

— Да… точно така беше — изрече тя неуверено.

Внезапно той се усмихна и протегна ръка към нея.

— Елате, легнете спокойно до мен на меката горска пръст. Само ще ви прегърна… и нищо повече.

— Аз… аз… — понечи тя да протестира, но така и не успя да го стори, тъй като той я хвана за един от глезените, дръпна рязко и тя се приземи до него. Накани се да скочи възмутена, но той се засмя и я прегърна здраво.

— Всичко е наред. Не се притеснявайте — притисна я към себе си, а думите му й подействаха по странно успокоителен начин. Успя да прикрие объркването си донякъде, тъй като бе легнала на една страна, гърбом към него, и не се налагаше да гледа лицето му. Стори й се, че неговото топло тяло е като истинска предпазна стена и притвори очи. — Много пъти вече искахте да ме предложите на някой пират, защото ви обременявам — прошепна тя унесено.

— Е, не сте малко бреме наистина — съгласи се той.

Тя не пожела да му противоречи и не след дълго заспа доволна в обятията му.

Денят просветля и тя засънува, но сънят бе реалност… Слънчеви лъчи си проправят път сред листата на дърветата и някъде наблизо се носи мелодичното шуртене на вода.

Лагуната…

Лежи до езерото, със Сокола. Слънцето я гали и тя всмуква в себе си аромата на пръстта. Усеща ръцете на любимия, нежни и възбуждащи, горещия му лъх на врата си, пръстите му върху гърдите, стегнатото тяло в гърба й…

Оплетена в сладостна тъкан от музика и чувства, в този миг тя бе мечтателка в някакъв далечен, далечен рай. Ръцете на любимия се плъзнаха под ризата и загалиха бедрата й. Пожела да се обърне и да го привлече в обятията си, но той я държеше здраво. Вече не нежно и гальовно, а властно сграбчи бедрата й и се съедини с нея, проникна дълбоко в нея, облада я цялата. Замаяна, тя искаше да си поеме въздух, но любимият прошепна само едно „Шшт…“ в ушите й. Той се движеше вътре в нея могъщ като вятъра и вълните и не след дълго смущението й премина във висша наслада. Извика тихо, понечи да хване слънцето, все по-високо и по-високо, но не там горе бе светлината, а в нея самата, светлина, която ще се пръсне, която се превръща в сладка амброзия, изпълваща всичко в нея, център на нейното Аз. Усети го как потрепера целият със стон, притисна я за последен път към себе си, тялото му се отпусна, а ръката полегна тихо върху разголеното й бедро.

Скай разтвори широко очи, видя надвесените дървета, дочу ромона на поточе… Любимият се отдръпна от нея, пристегна панталоните си и нещо кожено докосна голата й плът.

Не, не беше сън.

Разярена, тя се обърна към мъжа си. В сребристосивите му очи проблясваше доволство, радост, мъжки триумф.

— О-о! — извика тя силно и придърпа бързо полите си. Той се подпираше на лакът, напълно облечен. — Как можахте да направите това!

Пелена забули очите му.

— Да, наистина, мадам. Как ли съм могъл да чакам досега!

— Да, но вие знаете, че… — тук Скай млъкна.

— Какво да знам?

— Че не искам да ви принадлежа.

— Наистина ли не искате? — Той се изправи гъвкаво при тези думи. — Хиляди извинения, вярна моя съпруго, но аз не чух и дума на протест, съпротива също не усетих. Дочух единствено стоновете, които издавахте, усетих ритмичните движения на бедрата ви, долових тихия писък, когато достигнахте мига на пълна наслада.

— О, Боже!

— И вие твърдите, че съм упражнил насилие над вас?

— Да.

Очите му се присвиха.

— Като онзи противен, презрян пират ли упражних насилие над вас?

Тя скочи възмутена и го удари по лицето с всичката сила, която имаше. Рок позволи да го удари, но веднага след това я дръпна към себе си, притисне я здраво към гръдта си, вплете пръсти в косите й и с огнена решимост впи устните си в нейните. Тя започна да се бори ожесточено, но в един момент огънят на неговата страст премина и в нея и потуши съпротивата й.

Целувката загуби част от властността са, езикът му премина по устните й, а неговите устни докоснаха притворените клепачи.

— Ще се погрижа следващия път да не ме смесвате с друг, мадам. И няма да ви обладавам вече в гръб, а ще ме гледате в очите и ще шепнете името ми.

— Няма да има следващ път! — извика тя гневно.

— О, ще има, разбира се.

Скай поклати глава отчаяна, почти разплакана.

— Просто не знам как да ви го кажа така, че да ме разберете.

— Вярно, не знаете как.

— Нима не разбирате? — Сълзи капаха от миглите й.

— Какво да разбирам?

Скай се отскубна от него и отвърна с пресекващ глас:

— За мен би било непоносимо, а за вас също, ако родя дете и не знам, дали пиратът му е баща или вие. Ще ме презрете завинаги, нали?

Той замълча и когато вдигна поглед, я изненада болката, която съзря в очите му, болка, която той побърза да прикрие. Само въздъхна и се поклони вдървено.

— Повече няма да ви досаждам и измъчвам, милейди. Елате! Сега, на светло, ще стигнем за броени часове в Уйлямсбърг.