— Сър…
— Шт, тихо, мъжът ти е тук.
„Не ми е мъж“ — понечи да изкрещи тя, но навреме си спомни за разумния аргумент на Рок, че истината, дори и да я отричаш, пак си остава истина. Нямаше право да иде при Сребърния сокол, тъй като бе жена на друг. Не биваше да посещава този разбойник… Въпреки всичко обаче знаеше едно нещо — отпътува ли Рок, тя веднага щеше да се отправи към
Рок се приближи с големи крачки по дървения под. Губернаторът позвъни на прислугата и поръча да се сервира храна.
— Изпратих Питър у дома — каза Рок на жена си. — Вярвайте ми, ще открия баща ви и ще го върна у дома здрав и читав.
Тя остана с впечатлението, че Спотсууд наблюдава сцената с доста странно изражение на лицето и поруменя, когато Рок я погали нежно но рамото. По нищо не личеше какво знае губернаторът за техните съпружески отношения. Сведе очи при мисълта, че възнамерява да предаде собствения си мъж.
— Кога отплаваш. Рок? — попита Спотсууд.
— Утре заран. Нощта ще прекарам в дома на Скай.
— Чак утре ли? — извика тя смаяна.
— Да. Не сте ли съгласна?
— Според мен… би трябвало да тръгнете по-рано, милорд. Още днес. С всяка минута Логан се отдалечава оттук заедно с баща ми.
— Не е възможно да подготвя „Лейди Елена“ толкова бързо за това плаване. Тръгваме на зазоряване. Вярвайте ми, всичко ще е наред.
Сервираха малка закуска и Спотсууд пожела да се осведоми за пребиваването на Скай в Ню Провидънс. Тя не бе в състояние да му разкаже кой знае колко, тъй като бе престояла там съвсем кратко. И въпреки това и двамата мъже я слушаха с жив интерес.
На душата й бе тежко. Питаше се какво да прави от този момент нататък. Очевидно Рок не възнамеряваше да я изпуска от очи до заминаването си. Как при това положение да открие Сокола?
Напуснаха губернатора малко преди да се стъмни. Когато на сбогуване й подаде ръка, тя отново си спомни за неговото предложение. Да се обърне за помощ към Сокола и след като си свърши работата, ще го обесят.
Докато пресичаха с Рок поляната пред двореца, хапеше нервно долната си устна. Той я прегърна през рамо и тя почувства как се разкъсва между угризенията на съвестта и растящото влечение към този мъж.
— Какво става с вас, мадам? — попита той недоверчиво и тя не посмя да отвърне на погледа му.
— Страхувам се за баща си.
Той спря и я притегли към себе си.
— Успокойте се. Няма да ви разочаровам.
Скай се усмихна през сълзи. В този миг долавяше гласовете на играещи деца, тихото шумолене на вятъра сред листата. Боже, какъв мир и покой навсякъде… И Рок я държеше тъй нежно и внимателно в прегръдката си — той, нейният съпруг. А любимият?
Изведнъж тя се дръпна от него.
— Сега искам да си ида у дома и да се изкъпя.
— Разбира се, скъпа.
Половин час по-късно тя седеше вече във ваната, обгърната от пяната на френския сапун с дъх на рози, и облегна глава назад, наслаждавайки се на сладкия аромат. Рок се настани в една от стаите за гости.
Той сам поиска това. В гората бе й обещал да не я закача повече и очевидно искаше да удържи думата си.
Мислеше си за неговия шепнещ глас, за нежностите му. По тялото й пропълзя топлина, която не се дължеше единствено на горещата вода. Не, длъжна е да забрави всичко това. Да изпитва такива чувства след всичко, което я свързва със Сребърния сокол — мъжа, когото тази нощ ще моли за помощ… Непременно трябва да успее! Трябва някак си да излезе, без да я забележи никой.
Изправи се във ваната и се присегна към кърпата. Все още не й идваше нищо наум. Голямата памучна кърпа ухаеше на слънце. Уви се в нея и внезапно решението просветна. Изтича от стаята си и се отправи към отсрещната врата. Почука колебливо и без да дочака отговор, влезе.
Рок лежеше на леглото И при вида й се изправи учуден. Облечен бе само в кожените си панталони. Загледа в смаян, а след това посегна към ризата, която висеше на един стол. Този жест развесели Скай. Съвсем неотдавна, едва сутринта, те бяха в съвсем интимна близост, а сега той целомъдрено покрива разголената си гръд.
— Какво ви води при мен? — няколкото свещи осветяваха помещението съвсем оскъдно, но този път тъмнината не обезпокои Скай. Чувстваше се сигурна и закриляна до Рок.
Приближи се към него.
— Аз…
— Да, какво има? — Рок стана от леглото. Макар и вече облечен, широките му бронзови рамене все още стояха пред очите й. Спомни си отново страстта, на която стана подвластна рано сутринта. Нима бе започнала да се влюбва в мъжа си, след като сърцето й принадлежеше на Сокола? Искаше да каже нещо, но не успя да намери подходящите слова.
— Вие треперите цялата, милейди. — Посещението й го учуди истински. Тази заран се бе държал като глупак. Но близостта й, разголената плът, тихите стонове, които издаваше — всичко това надделя над волята му. Нищо, че бе твърдо решен само да я държи в прегръдките си и да не прави нищо повече. Смайването, което тя прояви, след като се любиха, сряза сърцето му като нож. Реши от този момент нататък да не я докосва.
А сега тази жена бе тук, при него, чиста, ухаеща, с големи, искрящи очи. Видът на нейните треперещи устни предизвика в него остро желание. Той се извърна рязко и отиде до масата, на която имаше бутилка с най-добрия кафяв ром на Мати. Напълни чаша и я подаде на Скай.
Тя отпи нервно.
— Аз…
— Да?
— Ако наистина искате… — Гласът й наново замря.
— Да?
Тя отпи още глътка ром. Светлината на свещите придаваше червеникав оттенък на косите й, разпилени като слънчево сияние върху раменете. Обзе го копнеж тези копринени къдрици да полегнат на гръдта му…
— Бяхте много мил с мен, милорд.
— Така ли?
— Ценя това, което направихте за мен.
— Та вие сте моя жена, мадам. — Докато я наблюдаваше, желанието му нарасна още повече. Някакъв вътрешен глас го предупреждаваше да запази разума си, но той не му обърна особено внимание.
— Точно това се опитвам да ви обясня…
— Какво искате да кажете?
— Ако… ако наистина искате да ме задържите като своя жена — въпреки всичко, което стана… Тогава аз съм ваша, милорд.
Думите й още висяха във въздуха, а на него му трябваше доста време, докато осъзнае смисъла им. Тази пленителна, красива, сладка жена бе дошла сама при него…
