— Мъртъв? Защо ли не се учудвам?
Обясних му как е умрял Бьом. Не изглеждаше много опечален. Освен, разбира се, за заплатата, която вече нямаше да получава. Разказа ми как Бьом дошъл в Братислава и му предложил няколко хиляди чешки крони, за да наблюдава преминаването на щъркелите. После додаде:
— Знаеш ли, че не си първият, който ме разпитва за птиците? През април идваха двама души и ми задаваха същите въпроси.
— Кои бяха?
— Не знам. Но не приличаха на теб. Мисля, че бяха българи. Двама бабаити, един едър и един по- дребен.
— Защо се интересуваха от щъркелите? Орнитолози ли бяха?
— Казаха ми, че са от някаква международна организация, „Единен свят“ май беше. И че правели екологическа анкета. Изобщо не им повярвах. По-скоро приличаха на шпиони.
„Единен свят“. Името ми говореше нещо. Доколкото си спомнях, тази асоциация се занимаваше с хуманитарна дейност главно в страните, където се водеше война.
— Ти какво им каза?
— Нищо — отвърна Жоро. — И си тръгнаха. Това беше.
— Споменаха ли за Макс Бьом?
— Не. Нямаха вид на орнитолози. А бе ченгета си бяха.
Стояхме край лагуната до девет и половина. Вече беше нощ, а не бяхме видели нито един щъркел. Но научих доста неща. Жоро ме върна в Братиславския хотел „Хилтън“, където имах резервирана стая. Предложих да му заплатя за дните, през които ще следим щъркелите. Прие с усмивка. Оставаше само птиците да се появят.
7
През следващите дни Жоро ме взимаше от хотела в пет часа сутринта, напускахме Братислава и пиехме чай на площада на родното му село Саровар. След това поемахме през ливадите и хълмовете. Рядко срещахме щъркели. Понякога към единайсет часа се появяваше голямо ято, което летеше толкова високо в небето, че едва се забелязваше. Стотици черно-бели птици, които кръжаха в лазура, водени от непогрешимия си инстинкт. Учудващото беше, че се движеха по спирала — човек би очаквал да летят по права линия с прибрани криле и насочени нагоре клюнове. Но Бьом ми бе обяснил: „Белият щъркел не лети активно по време на миграцията. Той се рее, като използва топлите въздушни течения.“
Вечер разглеждах данните от спътника, изпратени ми от центъра Аргос: местоположението на всеки щъркел, точната географска ширина и дължина. С помощта на пътна карта лесно проследявах маршрута на птиците. Компютърът ми ги локализираше върху карта на Европа и Африка. Така имах удоволствието да виждам как щъркелите се придвижват по екрана ми.
Имаше два вида щъркели. Тези от Западна Европа минаваха през Испания и Гибралтарския проток, преди да стигнат в Северна Африка и да слязат на юг към Мали, Сенегал, Централна Африка или Конго. Щъркелите от Източна Европа, десет пъти по-многобройни, тръгваха от Полша, Русия, Германия. Минаваха над Босфора, през Близкия Изток, прекосяваха Суецкия канал и от Египет продължаваха към Судан, Кения и Южноафриканската република.
От двайсет маркирани птици дванайсет бяха поели по източния път, останалите — по западния. Източните щъркели летяха по следния маршрут: Берлин — Дрезден — Полша — Чехословакия — Братислава. Тук ги чаках аз.
През тези дни Швейцария и загадките й като че ли никога не бяха съществували. Но ето че на 23 август получих факс от Ерве Дюмаз — бях му съобщил за заминаването си с уговорката, че се интересувам от щъркелите, а не от миналото на Макс Бьом. За разлика от мен, федералният инспектор изпитваше жив интерес към швейцареца, факсът му беше истински роман, написан в изненадващо приятелски тон.
От: Ерве Дюмаз
До: Луи Антиош, Хотел „Хилтън“, Братислава
Монтрьо, 23 август 1991 г., 20 часа
Драги Луи,
Как протича пътуването ви? Моята работа бързо напредва. За четири дни успях да установя следното.
Макс Бьом е роден през 1934 г. в Монтрьо. Единствен син на двойка антиквари. Следва в Лозана и се дипломира като инженер на двайсет и две години. Три години по-късно, през 1963 г., заминава за Мали, нает от инженерното дружество СОГЕП. Участва в проучванията за осъществяването на проект, свързан със строителството на диги в делтата на Нигер. Политическите смутове в страната го принуждават да се завърне в Швейцария през 1964 г. След това заминава за Египет, където участва, отново за сметка на СОГЕП, в строителството на язовира в Асуан. През 67-а шестдневната война повторно го принуждава да се върне в Швейцария. Година по-късно потегля към Южноафриканската република, където прекарва две години. Този път работи за компанията Де Биърс — световната диамантена империя. Ръководи изграждането на минната инфраструктура. През август 1972 г. се установява в Централноафриканската република. По това време страната се управлява от Жан-Бедел Бокаса.
Бьом става технически съветник на Президента по въпросите на строителството, кафеените плантации, диамантените мини. През 1977 г. следите му се губят в продължение на близо година. Появява се отново в началото на 79-а в Монтрьо — изтощен, съсипан от годините, прекарани в Африка. На 45 години Бьом вече се е отдал изключително на щъркелите си. Всички, с които разговарях, включително бившите му колеги, го описват по един и същи начин: безкомпромисен и жесток човек. Често споменаваха и маниакалната му страст към птиците.
По отношение на семейството му получих интересна информация. Макс Бьом среща Ирен на 28 годишна възраст, през 1962 г., и веднага се жени за нея. След няколко месеца се ражда синът им Филип. Инженерът е дълбоко привързан към семейството си, което го следва навсякъде. През седемдесетте години обаче Ирен започва често да се връща в Швейцария и все по-малко да стои в Африка, като редовно пише на мъжа си и на сина си. През 1976 г. окончателно се прибира в Монтрьо и на другата година умира от рак. Макс изчезва горе-долу по същото време. Оттук нататък се губят и следите на сина му Филип, тогава на петнайсет години. Дали и той е починал? Или живее в чужбина? Неизвестно.
Относно богатството на Бьом не открих нищо ново. Анализът на личните му сметки и на сметката на асоциацията показва, че Бьом е притежавал близо осемстотин хиляди швейцарски франка. Не открих и следа от кодирана сметка, каквато съществува, сигурен съм. Кога и как е натрупал толкова пари? По време на работата си в чужбина сигурно се е занимавал с незаконен трафик на злато, диаманти, слонова кост… Не са му липсвали възможности. Предполагам, че е бил в комбина с Бокаса. Чакам да ми изпратят материалите от двата процеса срещу диктатора. Може би името на Макс Бьом ще изскочи отнякъде.
Засега голямата загадка си остава трансплантацията. Д-р Катрин Варел поразпита из швейцарските болници, но не откри нищо. Няма следи и във Франция, и изобщо в Европа. Да е правена в Африка? Не е толкова абсурдно, колкото изглежда — за пръв път е било присадено сърце на човек през 1967 г. от Кристиан Барнард в Южноафриканската република. През 68-а Барнард извършва втора трансплантация. Бьом пристига в Южна Африка през 69-а. Дали не е бил опериран от Барнард? Проверих — името на швейцареца не фигурира в архивите на болницата „Гроте Шур“.
Друго странно нещо: Макс Бьом е бил здрав като бик. Отново прерових къщата му с надеждата да намеря рецепта, резултати от изследвания, медицински картон. Нищо. Проверих и банковите му сметки, както и телефонните му сметки. Никакъв чек, никакво обаждане на кардиолог или на клиника. А човекът с присадено сърце не е обикновен пациент. Той трябва редовно да се консултира с лекаря си, да му правят електрокардиограми, биопсии, многобройни изследвания. Дали не е ходил в чужбина да се преглежда? Бьом е пътувал много из Европа — Франция, Белгия, но все във връзка с щъркелите.
Дотук съм стигнал. Както виждате, животът на Макс Бьом е пълен с мистерии. Повярвайте ми, Луи —
