случаят Бьом съществува, макар че тук, в Монтрьо, е закрит. Вестниците оплакват „човека с щъркелите“. Каква ирония! Погребаха го в градското гробище. Присъстваха всички официални лица, всички „управници“.
Последна новина: Бьом е завещал цялото си богатство на една много известна в Швейцария хуманитарна организация — „Единен свят“. Може би и тази писта трябва да се проследи. Продължавам разследването.
Очаквам новини от вас.
Инспекторът продължаваше да ме изумява. За няколко дни бе натрупал солидно количество информация. Отговорих му по факса, без да споменавам за документите на Бьом. Изпитвах известни угризения, но някаква интуиция ми подсказваше да не приемам на вяра толкова очебиен садизъм.
Беше два часът сутринта. Загасих лампата, но дълго не успях да заспя. Каква бе истината за Макс Бьом? И каква роля играеха в цялата история щъркелите, от които толкова хора се интересуваха? Повече от всякога бях решен да ги следвам. Докато разнищя загадката им.
8
На 25 август първите маркирани щъркели пристигнаха в Братислава. В края на следобеда прегледах данните от спътника, според които две маркирани птици бяха на петнайсет километра от Саровар. Жоро познаваше мястото — долина, където според него никога не бе кацал щъркел. Отидохме там към деветнайсет часа. Нямаше и помен от птици. Жоро не можа да сдържи усмивката си. Смяташе, че е спечелил състезанието с моя компютър.
Изведнъж обаче прошепна:
— Ето ги.
Вдигнах поглед. В пурпурното небе кръжеше голямо ято. След малко стотина щъркела бавно накацаха из блатистата местност. Бяха прекрасни. Най-после схващах колко грандиозно е пътуването им, което щеше да ги отведе в Африка. Сред тях имаше и две маркирани птици. Радостна тръпка премина по гърба ми. Спътниковата система функционираше превъзходно.
На 27 август получих нов факс от Ерве Дюмаз. Нямаше напредък. Опитваше се да издири двама французи, работили с Бьом в Централноафриканската република. Продължаваше да е убеден, че там Бьом се е отдавал на нелегален трафик. Накрая споменаваше някакъв инженер-агроном от Поатие, пребивавал в африканската страна от 1973 до 1977 година. Смяташе да прескочи до Франция и да говори с него.
На 28 август дойде време да продължа пътуването си. Щъркелите бяха напуснали Братислава и най- бързите вече наближаваха България. Резервирах по телефона стая в хотел „Шератон“ в София, после се обадих на софийската си връзка — някой си Марсел Минаус, фигуриращ в списъка на Бьом. Минаус не беше орнитолог, а лингвист, който щеше да ме свърже с българския специалист по щъркелите Райко Николов. Определих си среща с французина във фоайето на „Шератон“ за десет часа вечерта на другия ден. Изпратих по факса на Дюмаз новите си координати, после си стегнах багажа.
9
В София пристигнах на другия ден вечерта. Валеше проливен дъжд. Покрай зле павираните улици се редяха овехтели тухлени сгради. Надписите бяха на кирилица и докато вадех купената в Париж карта, попаднах на площад Ленин. Огледах се. Могъщи строги сгради с малки прозорци. Вдясно — едва очертаваща се в тъмнината църква. Вляво — хотел „Шератон-Балкан“, възправен като преден пост на победоносния капитализъм. Тук отсядаха американските, европейските или японските бизнесмени.
Във фоайето под огромните полилеи ме очакваше Марсел Минаус. Веднага го познах. Беше ми казал: „Нося брада и имам остър череп.“ Всъщност беше далеч по-забележителен. Много висок, масивен като мечок, леко прегърбен — истинска планина. Плюс глава на православен патриарх с дълга брада, кралски нос и поетични зелени очи. Черепът му наистина бе заострен и съвършено плешив.
— Как пътувахте?
— Горе-долу. От границата насам все вали. Опитах се да поддържам добра средна скорост, но с тези планински пътища и разбити шосета…
— Знаете ли, аз пътувам само с автобус.
Оставих багажа си на рецепцията и отидохме в главния ресторант на хотела. Марсел бе вечерял, но охотно седна на масата с мен.
Французин по произход, четирийсетгодишният Марсел Минаус бе нещо като интелектуалец-номад, лингвист, полиглот, който владееше добре полски, български, унгарски, чешки, сръбски, хърватски, македонски, албански, гръцки… и разбира се, ромски. Ромският бе специалността му. Имаше издадени няколко книги на тази тема и бе съставил учебник за ромските деца.
Към единайсет и половина приключихме с вечерята и се разбрахме да се видим в седем часа на другата сутрин във фоайето, да наемем кола и да отидем до Сливен, за да се срещнем с орнитолога Райко Николов. Качих се в стаята си, където намерих факс от Дюмаз.
От: Ерве Дюмаз
До: Луи Антиош Хотел „Шератон-Балкан“, София
Монтрьо, 29 август 1997, 22 часа
Драги Луи,
Прекарах тежък ден във Франция, но пътуването си струваше. Най-после се видях с човека, когото търсех. Мишел Гийар, инженер-агроном, 56-годишен. Прекарал цели четири години в Централна Африка. Четири години влажни гори, кафеени плантации и… Макс Бьом! Хванах Гийар в Поатие, току-що се бе завърнал от почивка със семейството си. Благодарение на него успях да възстановя в подробности африканския период на Бьом. Ето фактите.
Август 1972. Бьом пристига с жена си и сина си в Банги, столицата на Централноафриканската република. Изглежда, не е впечатлен от политическата обстановка в страната, управлявана от Бокаса, вече обявил се за „доживотен Президент“. Виждал ги е всякакви — идва от диамантените мини в Южна Африка, където хората работят голи и на излизане от рудника минават през рентген, за да не би да са глътнали някой диамант. Макс Бьом започва работа. Най-напред ръководи строителството на голяма сграда, наречена „Пасифик 2“, от която Бокаса се интересува лично. Доволен от работата му, диктаторът му предлага и други мисии. Бьом приема.
1973. Оглавява охраната на кафеените плантации, чиято задача е да предотвратява кражбата на зърна от местните селяни. Точно тогава Гийар, който работи по аграрен проект в областта, се запознава с него. Помни го като груб човек с военни маниери, но иначе почтен и искрен. През същата година Бьом играе ролята на говорител на Бокаса пред Южноафриканската република и урежда заем за строителството на двеста вили. След това Бокаса му предлага друга работа, свързана с диамантените залежи. Диктаторът е вманиачен на тема диаманти. (Сигурно сте чували за прословутия „буркан с конфитюр“, където поставял камъните, за фантастичния диамант „Катрин Бокаса“ с инкрустирана императорска корона, за скандала с „подаръците“, предложени на френския президент Валери Жискар д’Естен…). Възлага на Бьом да надзирава минните работи на север, в полупустинната савана, и на юг, в сърцето на джунглата. Разчита на него да рационализира дейността и да предотвратява кражбите, вършени от иманяри.
Бьом обикаля диамантените жили в прахта на Севера и във влагата на Юга. Ужасява миньорите с жестокостта си и се прочува с изобретените от него наказания — чупи краката на крадците и ги принуждава въпреки това да работят, или им прерязва ахилесовото сухожилие. В гората раните бързо се инфектират. Доста хора измират пред очите на Гийар.
