— Е, добре — предаде се Кийли. — Тогава ще помоля Мегън.
Ричард затвори очи, отчаян от непоносимата й глупост, и се запита защо все още толкова държеше да се ожени за нея. Кийли наистина имаше нужда от някой, който да я закриля, но по всичко личеше, че е твърдо решена да изпрати на ешафода родовете Девъро и Талбот.
— Съкровище, майка ти е мъртва — напомни й той с измамно спокоен глас.
— Мегън обеща да се върне по Самуийн — обясни Кийли.
— Мили боже! — избухна Ричард, привличайки любопитните погледи на стражите. След това, снижавайки глас, й обясни: — Мъртвите не могат да се завръщат на този свят, за да ни посетят.
Кийли тъкмо се канеше да му възрази, когато Ричард добави:
— Не казвай нищо, моля те. Не отваряй уста, докато не стигнем Талбот Хаус.
През време на дългата езда по улиците на Лондон и покрай брега Кийли кипеше вътрешно от гняв. Минаваше й мисълта да развали годежа. Как би могла да прекара остатъка от живота си с един присмиващ се на възгледите й мъж? Като друидка се бе научила да таи подобни неща в себе си, но английската кръв, която течеше във вените й, я подтикваше да заличи непоносимото високомерие от красивото лице на графа.
Когато пристигнаха в двора на Талбот Хаус, Ричард скочи от коня си и понечи да помогне на Кийли, но годеницата му се оказа по-бърза. Тя скочи от Мърлин и извика гневно:
— Страхотно се забавлявах! Благодаря за чудесната разходка!
Ричард се ухили и я дръпна в обятията си.
— Няма за какво, съкровище, за мен беше удоволствие — гласът му бе истинска милувка.
Кийли политна към гърдите му. Ричард бе толкова нежен, че гневът й на мига се изпари. В края на краищата какво бе виновен той, че нямаше представа за живота след смъртта. Така е бил възпитан, да живее тук и сега, без нито за миг да си помисли за отвъдното.
— Защо толкова настояваш да се ожениш за мен? — попита го Кийли. — Аз съм толкова различна от придворните дами, които познаваш. И нямам ни най-малко намерение да се променям.
— Ти си единствената жена, която някога е събуждала ревността ми — отвърна Ричард. — А осен това е толкова отчайващо да призоваваш едно дърво.
Кийли се закиска.
— Напротив, престори се на някой благороден дъб.
— Как се прави това?
Кийли улови ръцете му и ги вдигна високо.
— Мисли за клоните си.
Ричард повдигна едната си вежда.
— Какво да правя сега? — попита той.
— Нищо. — Кийли се притисна към него. Обви ръце около тялото му, повдигна се на пръсти и нежно го целуна по устните. Преди той да успее да я улови в прегръдката си, тя се обърна и изчезна в къщата.
10
— Хайде, помогнете ми.
— Знаеш ли, малката, струва ми се, че не е особено добра идея да се катериш по дърветата на графа.
— Може да ни види от прозореца — предупреди я Хю и хвърли поглед през рамо.
— Клоните ни трябват за празненството довечера — настоя Кийли. Тя се обърна към брат си. — Щом страхливите ми братовчеди отказват да ми помогнат, може би ти ще го сториш? Мисълта, че графът може да ни спипа тук не те притеснява, нали?
— Един маркиз стои много по-високо по ранг от някакъв си граф — удари се в гърдите Хенри.
Той сплете пръсти, така че Кийли да може да стъпи в дланите му.
— Спечели, малката — предаде се Одо и застана пред момчето. — Аз ще те повдигна.
— Не, аз — намеси се Хю и направи опит да изтика брат си.
— Аз съм по-силен — настоя Одо и плесна брат си по врата.
— Не си — възрази Хю.
— Съм.
— Не!
Докато двамата братя спореха кой от тях да помогне на Кийли, Хенри сплете пръсти и се наведе. Кийли стъпи в дланите на брат си и успя да се хване за най-ниския от клоните на елата. Хенри подпря таза й с две ръце и с разбойническа усмивка я тласна нагоре.
— Симпатичен задник — забеляза той. — Мога да надникна под полата ти.
— Английско прасе — извика Кийли и изпълзя до най-дебелия клон, за да седне на него.
Одо и Хю плеснаха по врата младия маркиз Лъдлоу.
Кийли се настани възможно най-удобно и извади златния си сърп от торбата, която носеше на врата. Молейки се тихо, както я бе учила майка й, тя внимателно започна да реже клонки от елата. Всяка от тях целуваше, а след това хвърляше долу, в ръцете на братовчедите си и Хенри.
Момичето вдигна поглед към небето и въздъхна доволно. Богинята майка се усмихваше на нея и на начинанието им, обещавайки чудесна есенна вечер. Утринната мъгла отдавна се бе разпръснала под лъчите на слънцето, а въздухът беше свеж и прозрачен. Небето беше необикновено ясно и безоблачно.
— Хенри, всеки, който присъства край огъня тази вечер, трябва да получи по едно клонче — обясняваше на момчето Кийли, напълно погълната от заниманието си. — Самуийн е празник на предците ни, а елховите клонки символизират смъртта и прераждането. Тези клонки трябва да ни помогнат да се свържем със своите мъртви. Разбираш ли?
— Хенри, разбираш ли?
— Разбирам, че си придобила лошия навик да се мотаеш из имението ми — достигна до нея гласът на графа.
Кийли погледна надолу, а устните й се отвориха във формата на идеално „О“
— Добро утро, ваша светлост — извика тя и прикри неприятното чувство в стомаха си с престорена любезност. — Аз посещавам и градината ви, а не се мотая наоколо. Между двете има огромна разлика, съкровище.
При тази лъжа Ричард изсумтя заплашително. Погледът му се плъзна от непокорната му годеница към двамата огромни уелсци.
— Струва ми се, че току-що чух Мей и Джун да спорят в кухнята. Защо не отидете да ги потърсите.
Двамата хвърлиха плахи погледи към Кийли.
— Имаш ли нужда от нас? — извика Одо.
— Да не мислите, че ще я пребия от бой, задето се е катерила по дърветата ми? — грубо попита графът.
Двамата искаха да се спасят от гнева на англичанина, но и се колебаеха да оставят братовчедка си на милостта му. Те местеха погледи от графа към Кийли и обратно. Момичето кимна и те начаса хукнаха към Базилдън Хаус.
След това графът стрелна младия маркиз, който по ранг стоеше доста по-високо от него, със своя най- мрачен поглед. Хенри нямаше никакви скрупули да остави сестра си в ръцете на графа. Без да каже нито дума, момчето събра елховите клонки и пое към Талбот Хаус.
Сега Кийли събра кураж да попита ядосано:
— Защо ги плашиш? Страхът е разрушителна сила.
