— Слез, моля те, долу — заповяда Ричард.
Кийли прибра златния сърп обратно в торбичката и скочи пред краката му. Ричард мигновено я сграбчи. Въпреки че се бе приземила сигурно на краката си, Кийли обви ръце около врата му и сега го погледна изпод гъстите си мигли с най-прелъстителния поглед, на който бе способна.
— Беше обещала да не демонстрираш езичеството си — напомни й Ричард, опитвайки се да устои на чувствата, които видът й будеше у него.
— Просто се подготвяхме за тазвечерния празник — отвърна Кийли. Тя пое с ноздри чистото му мъжествено ухание и прошепна: — Мм. Миришеш чудесно, на човек му иде да те схруска.
Ричард не можа да издържи и се усмихна. Той я притисна по-плътно към себе си, така че Кийли можа да усети резултата от предизвикателните думи.
Галейки шията на годеницата си, Ричард прошепна на ухото й:
— Видях устните ти да помръдват, съкровище. Ти се молеше на слънцето. Кланяш се на идоли…
— А ти се кланяш на златото — упрекна го тя.
— Кланям се на бог — поправи я той. — Златото го трупам.
Кийли се притисна към гърдите му и усети равномерните удари на сърцето му. Предупреди го, без да вдига поглед:
— Така както Мегън предаде на мен златната нишка на Учението, така ще я предам на децата си и аз. Все още ли искаш да се ожениш за мен?
Ричард внимателно повдигна брадичката й с пръст и надникна в най-невероятните теменужено сини очи, които някога бе виждал.
— Опитваш се да ме разубедиш ли?
Кийли поклати глава.
— Опитвам се само да ти обясня, че никога няма да изменя на истината. В моя свят има хармония и красота. Викът на сойката, гукането на гургулиците и писъкът на совата звучат в ушите ми като музика. Земният живот е прекалено кратък, за да бъде пропиляван в спорове с хора, които отказват да видят по- далече от носа си. — Тя посочи трите свещени дървета. — Това място е свещено. Брезата символизира раждането, елата — смъртта и вечността, а мощният дъб отваря вратите към други царства.
— Опитваш се да ме вербуваш за вярата си ли? — попита Ричард повдигайки вежда.
— Никога не бих го сторила — увери го Кийли. — Ти си прекалено суеверен, за да повярваш в нещо друго, освен в златото.
— Благодаря — сухо отвърна той.
— Освен това недоверието ти вече ми ходи по нервите — добави тя.
Ричард не вярваше на ушите си. Как бе успяла да го накара да се защитава? Да спори с налудничавостта й бе губене на време. Той й предложи примирие:
— Ако се науча да живея със заклинанията ти, ще свикнеш ли с моя скептицизъм?
Кийли се усмихна многозначително.
— Може би.
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Ако е по силите ми.
— Майка ми и чичо Хал — вторият ми баща — пристигнаха нощес от Есекс — поде Ричард, но после се поколеба, боейки се да не я нарани.
— Е, и?
— Би ли могла да се държиш малко по-цивилизовано?
Кийли повдигна вежда, както имаше навик да прави той.
— Аз съм цивилизована.
Ричард се усмихна.
— Знаеш какво имам предвид.
— Ще помисля върху молбата ти, ако днес участваш в моето празненство по случай Самуийн.
— Не бих го пропуснал дори срещу всичкото злато на Лондон — отвърна той и шеговито докосна върха на носа й.
Кийли му се усмихна доволно, за да попита веднага след това:
— Може ли да я докосна?
— За какво говориш, съкровище?
— Огнената корона на главата ти.
— На твое разположение е.
Кийли посегна и — отначало плахо — прокара пръсти през косата му.
— Хладна е… и мека като коприна — учуди се тя. — Мислех, че пари.
— Какво ще кажеш за една целувка по случай Самуийн, съкровище? — попита Ричард.
— Довечера, докато танцуваме край огъня — обеща Кийли и отстъпи крачка назад. — Самуийн започва по залез слънце. Тогава ще те целуна. — Тъкмо се канеше да избяга, когато гласът му я спря.
— Днес ще обядваш с родителите ми — каза Ричард. — Мисли цивилизовано.
Кийли се усмихна пленително и направи реверанс.
— Погледнете насам, ваша светлост. Пред вас стои една срамежлива английска девойка. — След това, съвсем в разрез с казаното, се втурна с развени поли по моравата към Талбот Хаус.
Три часа по-късно Кийли стоеше пред огледалото в покоите на херцога и се оглеждаше критично. Носеше тъмнозелена кадифена рокля с тесен корсаж, квадратно деколте и дълга, широки ръкави. Краката й бяха обути в подходящи сатенени пантофки. Катраненочерната, стигаща до кръста й, коса по езически обичай падаше свободно, а върху деколтето й блестеше инкрустираният със скъпоценни камъни медальон.
Предстоящата среща с родителите на Ричард не й излизаше от главата. Нервите й бяха изопнати до скъсване. Какво ли мислеше графинята за женитбата на единствения си син с незаконната дъщеря на херцог Лъдлоу? При това Кийли дори не бе англичанка.
Графът се бе показал много мил с нея и тя щеше да положи всички усилия да не го посрами, но тайно се съмняваше, че би могла да се държи като истинска английска дама. Щеше да й бъде трудно да се преструва на такава, каквато не бе. А и колко дълго трябваше да играе тази роля? Цял живот? Или само до сватбата?
Хапейки долната си устна. Кийли заразглежда годежния пръстен. Гледката на безценните камъни, блестящи в златния си обков, й вля сила. Графът вярваше в нея и тя нямаше да го разочарова.
Кийли се приближи към прозореца и погледна синьото небе. С нетърпение очакваше днешната вечер. Самуийн бе любимият й празник, а тази година щеше да бъде по-важен от всякога
Слънцето се издигаше високо на ясното синьо небе. Кийли знаеше, че в голямата зала двете семейства вече се бяха събрали за обяд, но все още не се решаваше да слезе.
Тя допря ръка до хладното стъкло на прозореца и прошепна:
— До скоро, мамо. Тази вечер отново ще бъдем заедно.
Когато се обърна, в огледалото се отразиха изправените й рамене и гордо вдигната глава. Кийли уверено излезе в коридора. Бе решена да спечели знатните родители на годеника си, каквото и да й костваше това. Искрено се надяваше произходът й да е също толкова маловажен за графинята, колкото бе и за нейния син.
Когато влезе в голямата зала, Кийли се поколеба за миг. Двете семейства вече се бяха събрали пред камината, което означаваше, че отново бе закъсняла. Кийли се надяваше сестра й да не започне да я обсипва с обиди в присъствието на семейство Девъро.
Херцогът и някакъв мъж на средна възраст с посребрени слепоочия се бяха настанили удобно в креслата пред камината. Графиня Чешир и една фина червенокоса жена стояха с гръб към вратата и се смееха на разговора на мъжете. Младият Хенри изглеждаше ужасно отегчен. Моргана и барон Смит стояха малко встрани и разговаряха тихо. Присъствието на барона я изненада. В следващия миг погледът й спря върху графа, който не изпускаше вратата от очи, сякаш се опитваше да направи магия на годеницата си.
