Когато с бавни крачки се запъти към нея, Ричард се усмихваше обезоръжаващо, а погледът му стопляше цялата зала. Кийли се почувства привлечена от него като цвете от слънчеви лъчи. Двамата се срещнаха в средата на огромната зала.
— Добър вечер, ваша светлост — поздрави го Кийли.
Ричард й целуна ръка.
— Изглеждаш божествено, Кийли.
— Изглеждам ли цивилизовано? — попита тя и се усмихна дяволито.
Графът се разсмя, привличайки вниманието на присъстващите. Със съзнанието, че са в центъра на вниманието, Ричард я отведе до камината.
— Майко, чичо Хол, позволете да ви представя госпожица Кийли — поде Ричард. — Съкровище, графиня Базилдън и сър Хенри Багенал.
Кийли преодоля нервността си, направи реверанс и дари родителите на годеника си със своята най- любезна усмивка.
— Поласкана съм да се запозная с вас — рече тя. Теменужено сините й очи спряха върху косата на графинята. — Госпожо, огнената ви корона е същата като на сина ви.
Ричард трепна и смръщи чело. В случай че езическата вещица отново започнеше с глупостите си, той с удоволствие щеше да й издърпа ушите.
Майката на Ричард се засмя:
— Но за разлика от неговата, моята е прошарена от сребърни нишки.
В този миг Кийли почувства, че майката на Ричард я харесва. Тя изглеждаше дружелюбно настроена, и което бе още по-важно, ни най-малко не се интересуваше от произхода на момичето.
— Наричайте ме Луиз — каза графинята.
— А мен чичо Хол — добави сър Багенал.
— Не мога да опиша колко съм доволна от избора на Ричард — обясни Луиз Девъро.
— А аз — от родителите на графа — върна комплимента Кийли. А сега какво? — питаше се тя, вперила поглед в пантофките си. За какво си говореше едно порядъчно момиче с бъдещата си свекърва? Коя тема бе подходяща? Ако се покажеше прекалено бъбрива, можеха да решат, че не е цивилизована.
Херцогът й се притече на помощ. Той стана от креслото си и се ухили с нескрито облекчение:
— А аз съм доволен, че всички останали са толкова доволни. Да се преместим оттатък. Масата вече е сложена.
Масата в семейната трапезария бе сервирана за девет души. Херцогът и графинята на Чешир седнаха един срещу друг на късите страни на масата. Сър Багенал, графиня Базилдън, барон Смит и Моргана — вляво от херцога, а на Кийли бе отредено мястото между Ричард и Хенри на отсрещната страна на масата.
Под зоркия поглед на Мийд няколко прислужници внесоха първото блюдо — ечемичена супа и миди със сос „Дижон“. Един прислужник пълнеше кристалните чаши с червено вино, докато друг поставяше пред всеки прясно изпечен хляб и масло.
— Разкажи ни за сватбата — подкани сина си графиня Базилдън.
— Ще се състои в Хемптън Корт — поде Ричард. — Елизабет ни даде свобода да подготвим празненството по свой вкус. Няма друго за разказване.
— Кийли, покажи на графинята годежния си пръстен — обади се Хенри и злобно се ухили на сестра си.
Кийли погледна към Ричард и в отговор на неговото кимване вдигна ръка, така че графинята да може да види пръстена.
— Истинско съкровище — не можа да сдържи чувствата си Кийли. След това смутено погледна към Моргана и бързо скри длан в скута си.
— Синът ми има превъзходен вкус както за бижута, така и за жени — констатира графинята. — Ричард ли ви подари този необикновен медальон?
Кийли поклати глава и сведе поглед.
— Негова светлост го подарил на майка ми преди още да се родя. Наследих го от нея.
Възцари се неловко мълчание. Въпреки високия ранг на херцога от дъщеря му се очакваше да се обръща към него с татко, а не с негова светлост.
Засрамена от факта, че бе наранила чувствата на баща си, Кийли прехапа устни. Едно неблагодарно копеле — това беше тя. Но как би могла да махне с лека ръка на чувствата, владели душата й цели осемнадесет години?
— Ще бъде сватбата на десетилетието — отбеляза графиня Чешир, за да даде по-безобидна насока на разговора.
— Радвам се, че Девъро и Талбот най-сетне ще се сродят — каза херцогът, за да съжали веднага за думите си.
Гостите замълчаха смутено, тъй като всички знаеха, че първоначално графът бе проявявал интерес към Моргана. Херцогът се опита да оправи нещата и обяви на висок глас:
— Двамата с Чеси възнамеряваме да се оженим в деня след сватбата на Кийли и Ричард. Разбира се, празненството ще бъде доста по-скромно, тъй като сме доста по-възрастни, а и това не е първи брак нито за нея, нито за мен.
— Графинята е била омъжена три пъти — обади се Моргана.
Графиня Чешир хвърли на русата красавица унищожителен поглед и показа ноктите си:
— Някои жени имат повече обожатели, отколкото пръсти на ръцете си, докато има клети създания, които не могат да се похвалят нито с един.
Изведнъж всички присъстващи заговориха в един глас. Вестта за две толкова радостни събития, изглежда, повдигна настроението на всички, освен на Моргана. Русата красавица кипеше вътрешно, слушайки честитките, които се разменяха през масата.
Кийли забеляза неловкото мълчание на сестра си и отклони разговора:
— Разкажете ми за Есекс — помоли тя майката на графа. — Ричард рядко споменава за родината си.
— Там е замъкът Базилдън, крепостта на нашите деди — обясни Луиз Девъро. — След сватбата вие ще сте неговата господарка. Замъкът се поддържа чудесно от прислугата.
— Будика, войнишката кралица, е родом от Есекс — вметна Хенри. — Тя разрушила римското поселище Камулодунум, преди да се насочи към Лондон и да го сравни със земята.
— Радвам се да чуя, че си внимавал по време на уроците по история — кимна на сина си херцогът.
— Земята на Есекс е плодородна и дава много ечемик и пшеница — обясни Ричард. — Горите край Уолтам ще ти харесат — Има цели стада с дивеч и всички видове дървета, които можеш да си представиш.
— Дори дъбове? — дяволито попита Кийли.
— Безброй дъбове — отвърна Ричард. — Възнамерявам да ти представя всеки един поотделно.
Госпожа Девъро въздъхна при мисълта за любовта между единствения й син и това мило създание. Бъдещата й снаха ни най-малко не отговаряше на очакванията й, което неимоверно я радваше. Повърхностните госпожици от двора на Тюдорите изобщо не бяха по неин вкус.
— Ричард направи цяло състояние от търговия с есекска вълна — обясни графиня Базилдън, за да види реакцията на момичето при споменаването на богатствата на сина й.
Кийли стрелна графа с очи и каза:
— Надявам се, че не си измамил никого.
— Никога не бих го сторил — увери я Ричард.
— Какво те интересува кого е измамил? — намеси се Моргана. — Това само още повече би напълнило джоба ти.
— Аз също мисля така — обърна се към русата красавица барон Смит. — Един мъж трябва да се грижи за собствения си джоб.
— Селяните, рибарите и търговците също са хора — обясни Ричард. — Тъкмо защото се отнасям почтено с тях, те желаят да търгуват с мен, а това е добре и за двете страни.
— Възгледите ви са достойни за уважение — похвали графа Кийли, обвивайки го с възхитен поглед.
