Кийли и Хенри се втурнаха надолу по стълбите и профучаха през фоайето покрай слисаните мъже от свитата на херцога. Без да спира, момчето бутна вратата и двамата излетяха в двора.
Хенри продължи към парка, но Кийли поспря за миг. С блажена усмивка тя вдиша дълбоко хладния вечерен въздух в радостно очакване на предстоящия празник.
Нощта бе създадена за магия. Въздухът бе зареден с енергия. Пурпурните пламъци на залеза постепенно гаснеха и огненото море се отдръпваше от изток на запад. Тази нощ на небосвода нямаше да изгрее луна и въпреки това светът бе изпълнен със странно сияние.
— Скоро отново ще бъдем заедно, Мегън — прошепна Кийли. Тя с нетърпение очакваше края на вечерта. Само щом скептичните англичани си легнеха, тя щеше да се свърже с майка си.
Момичето хукна след брат си към градината край Темза. Одо и Хю вече ги очакваха. Тук бяха и Мей и Джун, които възхитено зяпнаха бъдещата графиня Базилдън, изникнала пред тях в момчешки дрехи.
— Хайде, момчета, запалете огъня — помоли братовчедите си Кийли.
— Аз ще го запаля — извика Одо.
— Не е честно — възпротиви се Хю. — Ти го запали миналата година.
— Точно затова тази година ще го запаля пак аз — настоя Одо и плесна брат си по тила.
— Остави го на мира — защити брат му Мей.
— Не смей да държиш такъв тон на Одо — възмутено извика Джун.
— Ти недей да се месиш — грубо отвърна Мей и понечи да ощипе сестра си.
Двамата братя застанаха между спорещите близначки. Одо обърна очи към небето, а Хю сви рамене в отговор.
— Значи заедно? — попита Одо. Хю кимна ухилен.
Твърде късно.
Докато четиримата спореха кой да запали огъня за Самуийн, Кийли и Хенри ги бяха изпреварили. Те отстъпиха няколко крачки, за да се насладят на гледката. Не след дълго пламъците примамиха хората от свитите на Талбот и Девъро.
Кийли и Хенри обикаляха сред насъбралото се множество с вързоп елхови клонки и даваха на всеки.
Кийли търсеше графа с поглед, но огненият му перчем не се мяркаше никъде. Тя съзря херцога и графинята и си запробива път към тях.
— Една клонка? — попита тя херцога.
Робърт Талбот взе клонката и рече:
— Защо тази вечер не си измиеш лицето, Хенри?
— Аз съм Кийли — поправи го тя, хихикайки.
Херцогът и госпожа Даун зяпнаха от учудване.
— Двамата с Хенри се преоблякохме за празника — обясни тя, снижавайки глас. — Възцарява се хаос, а мъртвите идват да се срещнат със своите живи.
— О, Тали — потръпна госпожа Даун. — В безопасност ли е човек тук навън?
— Не се бой, скъпа. Аз ще те пазя — обеща херцогът.
— Готово ли е всичко вътре? — попита Кийли.
— Всичко е както ти пожела — отвърна Робърт Талбот. — Огънят пращи в камината, ябълките плуват в бурета с вода, а кестените чакат да бъдат изпечени.
— Дори Моргана ни помогна — добави графинята, — цял ден остана в стаята си.
— А празничната трапеза?
— Най-доброто, което могат да предложат зимниците и кухнята ми, вече е готово — отвърна херцогът.
— Ужасно разточителство — вметна госпожа Даун.
— Трябва да почетем мъртвите си според обичая — обясни Кийли. Тя погледна профила на баща си и добави тихо: — Когато скептиците заспят, хората, които сме обичали и които са ни напуснали, ни навестяват отново, за да споделят с нас безкрайната си мъдрост.
Странно замечтаният глас на дъщеря му събуди любопитството на херцога.
— Какво искаш да кажеш, дете мое?
Кийли се усмихна многозначително, но не промълви нито дума повече…
Привлечен от нощния огън и смеховете, долитащи от съседната градина. Ричард се отправи към имението на Талботови. Вече в горичката, графът се усмихна при вида на веселата тълпа и прекоси моравата, за да се присъедини към празнуващите.
Острият му поглед търсеше Кийли.
Накрая я видя да си пробива път сред множеството. Заприлича му на фея с увиващата се около бедрата й наметка и черна качулка.
За най-голяма изненада на графа Кийли не се спря пред него, а понечи да отмине. Ричард я сграбчи над лакътя, дръпна я и силно я притисна към себе си.
— Съкровище, искам си подаръка за Вси Светии — прошепна той, а устните му потърсиха нейните.
— Пфу! — гласът бе на Хенри Талбот. — Базилдън, вие сте отвратителен!
Ужасен като да бе настъпил змия, Ричард отскочи назад. Лицето му пламна от гняв и срам. Що за шега беше това? Хенри, преоблечен като неговата годеница?
Графът изрева:
— Къде, по дяволите, е…?
— Една елхова клонка, господине? — дочу някакъв глас зад себе си. Ричард се извърна и видя пред него да стои някакво момче с мръсно лице и ококорени очи. На единия от пръстите на ръката, която му подаваше клонката, разпозна годежния пръстен на Кийли.
Ричард се престори, че не е забелязал измамата и се усмихна вяло:
— Ще я взема, момче. — Той посегна към клонката, но пръстите му стиснаха като менгеме китката на Кийли. Той дръпна годеницата си към себе си, свали качулката със свободната си ръка и видя катранено черната коса да плисва до кръста й.
— Какво стана с моята целувка, съкровище? — прошепна на ухото й той.
Кийли се изчерви.
— Пред очите на всички тези хора?
— Ела. — Ричард я улови за ръка и я поведе към една затънтена част на градината, където клонести дъбове ги скриваха от любопитните погледи. Стелещата се откъм Темза мъгла бавно пълзеше нагоре и вече стигаше почти до бедрата й.
Момичето се облегна на стеблото на един величествен дъб, но веднага съжали. Графът опря ръце от двете страни на главата й и Кийли се оказа в капан.
— Харесва ли ти нашето празненство по случай Самуийн? — попита тя, за да скрие вълнението си.
— Самуийн? — повтори Ричард и повдигна вежда. — Мислех, че празнуваме Вси Светии?
Кийли бе като омагьосана от прекрасното лице на графа, което се приближаваше все повече и повече. Бе неспособна да отговори. В последния миг затвори очи и го почувства, усети устните му, които я накараха да изтръпне.
Ричард си играеше с устните й, които без съпротива се отвориха под неговите. Той вкуси от невероятната сладост на целувката й.
Кийли простена и се отдаде на непознатите чувства, които той будеше у нея. Без изобщо да забелязва какво прави, тя обви ръце около врата му и се притисна към него.
Ричард се отскубна и се взря в нея. Видя блуждаещия й, забулен поглед. Небеса, тя беше толкова чувствена, колкото и сладка. Какви ли наслади го очакваха в брачното ложе, щом веднъж я въведеше в изкуството на любовта!
Най-сетне теменуженосиният поглед на Кийли се избистри и тя забеляза усмивката му.
— Сега и твоето лице е цялото в сажди.
— Съкровище, бих понесъл всичките сажди на света само за една твоя целувка. Надявам се, че заради моята целувка така блестят очите ти.
— Това е заради Самуийн — неволно го нарани тя. — Обичам есенната слана по тревата и четирите
