— Защо ти е всичко това? — попита баронът. — Работата е занимание за плебеи, а ти и без това имаш предостатъчно пари.
— Работата му носи удовлетворение — отвърна Кийли, подразнена от критиката на барона.
Ричард се подсмихна и се наведе към нея.
— Скъпа, и сам мога да защитя начина си на живот.
— Никога не бих дръзнала да те защитавам — оправда се Кийли. — Исках само да обясня защо работиш толкова много, в случай че баронът реши да последва примера ти.
Зад графиня Чешир се появиха няколко слуги. Един от тях сервира няколко купи артишок с оцет и олио, а друг — цвекло и зеле. Трети внесе поднос с подбрани сирена. Последен влезе Мийд, а онова, което направи икономът, накара всички да занемеят.
Вместо, както се полагаше, да постави подноса пред херцога, той го поднесе на графиня Чешир. На госпожа Даун й трябваха няколко секунди, за да разбере какво й бяха сервирали.
На сребърния поднос пред нея имаше печена гъска. Инкрустирана с диаманти и смарагди златна верижка красеше онова, което някога е било дългата шия на гъсока.
— Антъни! — изпищя графинята на Чешир и припадна. Херцогът скочи от стола си и се втурна към нея, докато седящите до графинята Ричард и Уилис се опитваха да я върнат в съзнание.
Херцогът нежно плесна любимата си по лицето. Когато тя със стон отвори очи, херцогът прониза своя иконом с убийствен поглед.
Ричард чу Хенри да се смее зад гърба му. Обърна се и видя Кийли да прихва, прикривайки устата си с ръка, докато раменете й се тресяха от потискания смях.
В този момент през вратата влезе истинският Антъни, а след него се появиха и Ясперс и Барт.
— Хубавото ми малко птиче — изгука графинята. Тя се изправи, отчупи едно парченце хляб и го даде на Антъни. Гъсокът бързо го глътна и с крякане си поиска още.
— Отведете Антъни в стаята му на сигурно място — заповяда графинята на двете момчета.
Херцогът — подобно на Ричард и Уилис — се върна на мястото си. След това прониза с изпепеляващ поглед ухиления си син и хихикащата си първородна дъщеря.
Видяла колко сърдит е баща й, Кийли най-сетне стана сериозна.
— Простете — обърна се към графинята тя. — Идеята бе изцяло моя.
Младият маркиз, който сякаш не забелязваше гнева на баща си, пое цялата отговорност за случилото се.
— Добре ви подредихме, нали — с гордост каза накрая той. — Не беше никак трудно.
— Такова вълнение не бях преживявала, откакто децата ми бяха малки — каза майката на графа. — Изгарям от нетърпение Девъро Хаус отново да се изпълни с детски смях. — Забележката й успокои духовете и дори херцогът се усмихна сдържано.
— Не мога да си представя графа като малко момче. Бихте ли ми разказали какъв е бил? — попита Кийли, поглеждайки Ричард с крайчеца на окото си.
— Като момче Ричард бе още по-самомнителен, отколкото е сега — каза графинята. — Трите ми дъщери едва успяваха да го вразумят малко.
— Трите вещици бяха най-непоправимите лудетини, които някога съм виждал — забеляза Ричард. Той намигна на майка си и я подразни: — Би трябвало да се срамуваш, че си възпитала дъщери с толкова лоша слава.
— Не съм възпитавала момичетата си по-иначе, отколкото сина си — отвърна тя. — А с теб мога само да се гордея.
Ричард се ухили.
— Съпрузите им обичат да казват, че на сестрите ми им липсвал респект.
— По дяволите респекта — отвърна графиня Базилдън. — Човек трябва да живее така, както знае. — Тя погледна бъдещата си снаха в очите и извика: — Не се хващай на лъжите му. Нищо не буди интереса на мъжа така, както известна доза предизвикателство.
Кийли се засмя и рече:
— Моля, разкажете ми за дъщерите си.
— Катрин живее със съпруга си в Ирландия и вече ме дари с шест внучета — усмихна се графинята.
— Три момчета и три момичета — обади се Ричард.
— А Бриджит, която живее в Шотландия — продължи графинята, — има четири деца.
— Три момчета и едно изключително разхайтено момиченце — добави чичо Хол.
— Както се казва: ябълката не пада по-далече от дървото — вметна Ричард. — Винаги съм искал да видя Бриджит с дъщеря, наследила нейния темперамент.
— Хедър се омъжи за принц Халид и сега живее в Истанбул — завърши разказа си графинята. — На тях дължа един внук и три внучки. На път е и петото им дете.
— Преди пет години на път за Франция корабът на Хедър бил нападнат от пирати — обясни Ричард. — Принц Халид я спасил. Те се влюбили един в друг и се оженили. — Той погледна към втория си баща, който седеше на отсрещния край на масата. — Между другото, ще участвате ли в моето Левантинско търговско дружество?
Чичо Хол кимна и тъкмо се канеше да каже нещо, когато Луиз Девъро го изпревари:
— Не е възпитано да се говори за сделки на масата, Ричард. Мястото на тези отегчителни разговори е в работните кабинети.
— Как ти хрумна? — попита Ричард, изненадан от необичайните възгледи на майка си.
— Намирам подобни разговори за отегчителни — настоя графинята. — И мисля, че бъдещата ти съпруга би предпочела да поговорим за нещо друго. Не съм ли права, скъпа?
— Защо не ни разкажеш за детството си? — обърна се Моргана към Кийли. А след това към графиня Базилдън: — Бъдещата ви снаха е родена в малко странно семейство. Заради графа искрено се надявам да не е придобила някои лоши навици.
Кръвта нахлу в главата на Кийли. Но какво можеше да каже в своя защита?
— Внимавай какво говориш! — предупреди по-малката си дъщеря херцогът.
— Но това е самата истина — защитаваше се русата красавица.
— Моргана, скъпа — изгука графиня Чешир, — дръж си езика зад зъбите.
— Взехте ми думите от устата, скъпа графиньо — присъедини се Ричард, пронизвайки с убийствен поглед момичето, което за малко не бе направил своя съпруга.
— Онова, което една жена носи в сърцето си, е много по-важно от семейството, в което е родена — обясни Луиз Девъро на русата красавица. — Ние можем да избираме приятелите и съпрузите си, но със семейството това е невъзможно — налага се да се примирим с онова, което ни е отредила съдбата.
— Добре казано, скъпа — отбеляза херцогът.
Кийли усети брат й да я рита под масата. Хенри й правеше знаци да пусне в ход английския обичай, за който й бе говорил.
— Госпожо, вие ме защитихте така добре — обърна се тя към майката на графа, — че бих искала да ви кажа това. — Тя вдигна ръка и показа палец между показалеца и средния си пръст.
Всички присъстващи се вцепениха от ужас. Само Ричард скочи, сграбчи я над лакътя и я издърпа навън.
— Какво, по дяволите, правиш? — извика той, след като вратата се бе захлопнала след тях. — Така ли си представяш цивилизованото поведение?
— Забранено ли е да покажа на майка ти, че я харесвам? — запита Кийли, объркана от необяснимия му гняв.
— Да кажеш на майка ми…? — Ричард ококори очи, а след това избухна в смях. — Съкровище, това… — той пъхна палец между показалеца и средния си пръст — … означава
— Свещени камъни! Хенри ми изигра номер. — Когато разбра какво е сторила, Кийли се хвана за сърцето. — О, Ричард — простена тя. — Казала съм на майка ти да… Какво да правя сега?
Ричард я взе в обятията си и прошепна на ухото й:
— Обичам начина, по който произнасяш името ми.
— Остави това — възмути се Кийли. — Никога повече няма да посмея да погледна майка ти в
