Жрицата

очите.

— Погледни всичко откъм добрата му страна, съкровище. Представи си само, че на нейно място беше кралица Елизабет.

Кийли хлъцна ужасено, въпреки че бе поставила длан пред устата си.

— Ще им обясня всичко — успокои я Ричард и я хвана за ръка. В трапезарията бяха посрещнати от напрегнато мълчание.

Присъстващите бяха чули най-напред гневния изблик на графа, а след това смеха му.

Ричард се покашля и направи опит да остане сериозен.

— Изглежда, Кийли е станала жертва на една шега. Хенри й обяснил, че англичаните имали обичай да правят този жест на Вси Светии и че това означавало нещо като Харесвам те.

— От все сърце ви моля за прошка — извини се Кийли на майката на графа. Връщайки се на мястото си до Хенри, тя му прошепна: — Ще те удуша.

— Признай — рече Хенри, — че номерът беше гениален. Най-добрият номер досега, въпреки че и печеният Антъни ми достави удоволствие. — Хвърляйки дяволит поглед към графа, момчето доба ви: — Почакайте само да видите какво сме ви скроили.

Ричард не изглеждаше никак развеселен.

— Хенри, ще ми достави огромно удоволствие да те държа, докато Кийли те души.

— Аз ще помагам — обади се Моргана.

— Аз също — присъедини се и графиня Чешир.

Кийли се обърна към майката на Ричард.

— Нали ще дойдете на празненството довечера?

Луиз Девъро се усмихна. Тя бе очарована от чернокосата красавица.

— Скъпа, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

Чичо Хол се покашля.

— Сещам се само за едно нещо, което доставя несравнимо по-голяма радост — продължи съпругата му и кимна на бъдещата си снаха.

— Какво е то? — невинно попита Кийли. — Бихме могли да го включим в тазвечерния празник.

Всички се разсмяха за нейна сметка. Кийли се изчерви, въпреки че не разбираше какво толкова смешно е казала.

— Тя намекна за онова, което вършат съпрузите насаме — прошепна на ухото й Ричард, — което ще направим само след десетина нощи…

11

…което вършат съпрузите…

Мисълта за тези прошепнати от Ричард думи, накара Кийли да се изчерви и да почувства, че стомахът й се свива на топка.

Това ли е желанието? — питаше се Кийли, гледайки с размътен поглед през прозореца на стаята си. Отново усети топлия му дъх да я гъделичка по ухото, устните му да се впиват в нейните, а силните му ръце да галят голите й гърди.

Кийли се отърси от този блян. Графът бе станал прекалено важен за нея. Не биваше да дарява сърцето и доверието си на един мъж, при това английски благородник.

Спомняйки си къде се намира — в спалнята си в деня на Самуийн — Кийли се усмихна. Навън вече се смрачаваше.

Погледна онази част от парка на графа, която граничеше с Темза. Одо и Хю бяха работили здраво, за да направят един каменен кръст, който след това напълниха с клоните от ела — свещеното дърво на вечността. Всичко сега бе готово и в очакване на магическата нощ.

Облечена цялата в черно, Кийли приличаше по-скоро на някое конярче, отколкото на млада жена, дни преди сватбата й. Носеше тесни бричове за езда, широка риза, кожена жилетка и разкривени ботуши. Черна вълнена шапка скриваше катранено черната й коса.

— Намерих една коркова тапа — извика Хенри, втурвайки се в стаята й. — Надявам се татко да не побеснее, когато разбере, че виното му е изветряло.

Кийли се извърна усмихната към брат си.

— Избрах ти дрехи за тази вечер.

— Как мога да уловя на въдицата някое хубаво девойче, когато самият аз съм облечен като момиче — измърмори той.

— Това е много стар обичай, на Самуийн всички се обличат в дрехите на другия пол — обясни момичето. — Освен това ще можеш да чуеш какво говорят хората за теб и как се чудят коя ли си.

Момчето я погледна сериозно в очите.

— Да не ме премяташ?

— Бих ли го сторила?

— Да.

Кийли се засмя на недоверието му.

— Кълна се, че говоря самата истина. Облечи това.

Хенри нахлузи върху дрехите си една износена виолетова пола и ленена блуза, а върху тях — черна наметка с качулка.

— Вдигни качулката — напомни му Кийли, — иначе никой няма да те вземе за мен.

— Трябват ми и две дини.

— Защо? — учуди се Кийли.

Хенри се ухили дяволито.

— Какво момиче ще бъда без гърди.

Кийли се изчерви.

— Обаче ако се правя на теб, достатъчни са и две бобени зърна — подразни сестра си Хенри.

— Много смешно — отвърна Кийли и го плесна на шега. Тя отстъпи няколко крачки и го огледа. — Изглеждаш чудесно.

— Завърти се — нареди Хенри. — Невероятно, приличаш на някое конярче, сестричке.

Кийли се приближи към камината с корковата тапа в едната ръка и кинжала на брат си в другата. Тя набоде тапата на върха на острието и я държа в пламъците, докато се овъгли. След това я изгаси и почака да изстине.

— Стой мирен — каза тя и начерни с тапата лицето на брат си. — Ако лицата ни са черни — обясни тя, — злите духове няма да могат да ни познаят и да ни последват в къщи.

— Щеше ми се днес да е пълнолуние — отбеляза Хенри.

— Празнуваме Самуийн винаги по новолуние — обясни Кийли. — Никога по време на октомврийското пълнолуние.

— Но защо?

— За да видим в отвъдното, погледът ни трябва да се откъсне от света на смъртните.

Хенри се ухили.

— Понякога говориш странни неща, сестричке. — Той взе изгорялата тапа от ръцете на сестра си и начерни лицето й със сажди, като не забрави дори върха на носа.

Двамата взеха под мишница елховите клонки и се запътиха към вратата. Хенри я открехна и надникна в коридора. Не се мяркаше жива душа. Той направи знак на сестра си и я поведе по тъмния коридор към стълбището.

Отдолу до тях достигнаха приглушените гласове на някакви мъже, които разговаряха във фоайето. Хенри и Кийли не искаха никой да ги види преди началото на празника.

— Да изчакаме ли, докато си тръгнат? — попита Хенри.

— По-добре да си плюем на петите и… към вратата — отвърна Кийли. — Ако сме достатъчно бързи, никои няма да ни познае.

Хенри кимна.

— Едно, две, три… давай!