Лицето на една жена… Топли сиви очи, които преливаха от обич, спокойна усмивка. Мегън.
— Ужасно ми липсващ мамо — простена Кийли
— Довери се на краля с огнената корона — рече Мегън.
— Графът ли е това?
Мегън се усмихна.
— Виж кой е при мен. — Появи се личицето на хубаво бебе, изпитателно вперило очи в Кийли
— Това е моята внучка Блайт.
— Блайт е моя дъщеря?
Мегън кимна.
— Тук има и други, родени от теб, но Блайт е първата.
Кийли се усмихна.
— Много други?
— Пази се от тъмния ковач — предупреди я Мегън. — Той иска главата на краля.
— Как е неговото име, мамо?
Мегън вдигна глава и впери поглед в далечината, сякаш усещаше някаква приближаваща се опасност.
— Не ни остава много време. Догодина по Самуийн…
Докато Кийли разговаряше с духа на майка си, Ричард тайно се бе промъкнал в градината и се бе присъединил към братовчедите й. Когато двамата го откриха, той кимна първо на Одо, а след това и на Хю и едва се сдържа да не се разсмее на глуповатия им израз.
— Идвам, за да я пазя — прошепна Ричард. — Какво прави там?
— Говори с майка си — отвърна Одо така, сякаш ставаше дума за най-естественото нещо на света.
Ричард виждаше само Кийли. Той стрелна Хю с бялото на очите си.
— Виждаш ли някого?
Хю кимна и прошепна в отговор:
— Виждам Кийли, вие не я ли виждате?
Устните на Ричард трепнаха.
— Имам предвид освен Кийли.
Хю поклати глава.
Ричард се обърна към Одо.
— Виждаш ли някъде майка й?
— Разбира се, че не — отвърна Одо — Аз не съм посветен. Само посветените могат да надникнат зад хоризонта.
— Значи вярваш, че Кийли вижда майка си? — попита Ричард.
— Да.
— Но защо?
— Вие в нищо ли не вярвате? — попита Хю.
— Същото е като причастието в църквата, когато свещеникът превръща хляба и виното в Христовата плът и кръв — обясни Одо.
Ричард кимна и отново се обърна към годеницата си, която бе коленичила пред три дървета и говореше с някого. Неочаквано Ричард зърна с ъгълчето на окото си някаква тъмна фигура, която тичаше към Кийли. Той тъкмо се канеше да се втурне напред, за да спре натрапника, но в последния момент разпозна силуета и спря смутен.
— Прости ми, Мегън — извика херцогът, втурвайки се в магическия кръг. — Обичам те повече от живота си.
Кийли се извърна светкавично и извика:
— Забранено е да се влиза в магическия кръг.
Твърде късно
В отчаяния си опит да се добере до отдавна изгубената си любима херцогът бе престъпил невидимия магически кръг. Кийли понечи отново да се обърне, но духът на Мегън бе изчезнал.
— Мамо, върни се! — извика Кийли и се строполи на земята. Отчаяното й хлипане проряза нощната тишина.
Ричард се спусна през моравата към нея. Той коленичи в тревата до нея и я притисна в обятията си, за да я утеши.
— Всичко ще се оправи, скъпа. Обещавам ти, ще оправя всичко. Престани да плачеш.
— Видях Мегън — като в транс мърмореше херцогът. — Тя ми се усмихна. Кийли, тя ми прощава.
Кийли се обърна към херцога. Гласът й трепереше от презрение.
— Майка ми може и да ви е простила, ваша светлост, но аз никога няма да ви простя. Заради вас отново я изгубих.
Хлипайки безутешно, тя притисна лице към гърдите на графа.
— Да ми прости бог, но мразя този човек.
Херцогът протегна ръка към нея, но след това отново я отпусна. В теменужено сините му очи се появиха сълзи. За пръв път поглеждаше отвъд собствените си желания и интереси и си даваше сметка за истинското положение на дъщеря си. Виждайки я хлипаща на гърдите на графа, той осъзна какво й бе причинил. Бе съсипал живота на жената, която обичаше, и живота на единственото й дете. Най-вече живота на нейното дете. Първородната му дъщеря, плодът на неговата голяма любов, осемнадесет години е трябвало да живее с позора на извънбрачния си произход. Докато той бе танцувал, гулял и флиртувал в двора на Тюдорите, дъщеря му е трябвало да търпи обиди и унижения от всеки срещнат. А сега — себичен, какъвто винаги е бил — я бе лишил от възможността да остане за малко с майка си, която я бе обичала безрезервно от мига на нейното зачеване. Как би могъл вече да помоли Кийли за доверие и прошка?
По знак на графа Одо и Хю помогнаха на херцога да се изправи. Тримата се отдалечиха към Талбот Хаус, но гласовете им се чуваха още дълго.
— Елате, ваша светлост — чуваше се Одо. — Утре сутрин всичко ще изглежда по-добре.
— Разбираемо е, че малката е развълнувана — добави Хю. — Тя не знае какво говори.
— Хю по изключение е прав — даде право на брат си Одо. — Кийли не може да мрази никого. Нито дори и онази свиня Мадок. Когато утре се събуди и види слънцето да изгрява, ще забрави всичко.
— Ами ако вали? — вметна Хю.
— Безмозъчен идиот — отвърна Одо и плесна брат си по тила.
— Ами да, утре може да бъде облачно.
Ричард вдигна Кийли на ръце и я понесе през моравата към дома си. Събудени от шума навън, много от хората му стояха по нощници из коридорите и го гледаха слисани да прекосява фоайето. Дженингс — също по нощница — последва графа нагоре по стълбището. Пред спалнята на графа Дженингс се втурна покрай него, за да отвори вратата.
— Мога ли да направя нещо за вас или за дамата? — попита той.
— Погрижете се да не бъдем обезпокоявани.
— Да, ваша светлост.
Вратата се хлопна след графа. Ричард внимателно остави Кийли на леглото и легна до нея, за да я вземе в обятията си и да започне нежно да гали гърба й. Безутешното й хлипане късаше сърцето му, но той не знаеше как да я утеши. Досега бе виждал сълзи само в очите на жени, които по този начин искаха да подчертаят красотата си и да спечелят сърцето му.
— Мегън ми липсва ужасно — хлипаше Кийли.
— Каза, че Самуийн щял да трае три дни — напомни й Ричард. — Не можеш ли утре да опиташ пак? Обещавам ти да държа всеки натрапник далеч от твоя кръг.
Тя бе толкова слисана от това предложение, че съвсем забрави да плаче. Погледна го с големите си, мокри от сълзи очи.
— Ще направиш ли това за мен?
— Скъпа, ще направя всичко, което пожелаеш — обеща той.
