Жрицата

умоляващо.

— Денят беше чудесен — отчаяно рече тя. — Моля те, не го разваляй, отдавайки незаслужено внимание на тези лъжи. Те са пълни с неприкрита злоба. Моргана мисли, че съм й взела всичко, което й се е полагало. Може би на нейно място и аз щях да се чувствам по същия начин.

Ричард кимна с разбиране.

— Ти си светица, която не може да каже лошо за никого.

— Напротив, вечерта на Самуийн нараних баща си с много жестоки думи.

— Тогава не беше на себе си — напомни й Ричард.

— Моргана също не е на себе си — отвърна тя.

Докато Ричард танцуваше с кралицата, Кийли се присъедини към майка му и госпожа Даун, но мислите й неизменно се въртяха около графа. Наблюдавайки го как танцува, тя копнееше да може да бъде негова партньорка. Сега й се бе удало да скрие неумението си да танцува, но какви извинения щеше да измисля занапред?

Ричард се върна при Кийли и под предлог да я представи на някого, я поведе към другия край на залата. Докато минаваха покрай някаква врата, той дръпна съпругата си в коридора и й заповяда:

— А сега, госпожо, бегом.

Докато тичаха колкото сили имаха из лабиринта от коридори, Кийли попита:

— Защо бягаме?

— Тези пияни свине искаха да ни съблекат голи — отвърна Ричард, без да спира. — А аз не бих желал да деля с никой мъж удоволствието да те видя гола.

При тези думи Кийли ускори бяг. Ричард се подсмихна. Никога не би повярвал, че една езичница може да бъде толкова срамежлива.

Щом се добраха до покоите си, Ричард затръшна вратата и я залости. Бяха в безопасност само секунди преди по вратата да се разнесат удари. До тях долетяха ревовете на разпалени мъже и пияният кикот на не по-малко безсрамни жени.

— Девъро, ти ни измами! — изрева Уилис Смит.

— Изчезвайте! — извика Ричард. — Иначе ще докарам всеки един от вас до просешка тояга.

Когато виковете и смеховете постепенно заглъхнаха в далечината. Ричард се обърна към съпругата си. Кийли свенливо сведе поглед.

Красивата ми жена се страхува от онова, което предстои — даде си сметка той. Досега бе имал работа само с опитни в любовта и готови на всичко жени. Как щеше да накара Кийли да се отпусне и да се наслади на онова, което ги очакваше? След миг вече знаеше.

Той разкопча колана си и го остави да се свлече на пода.

Кийли не смееше да вдигне поглед, но — както издаваше руменината по страните й — разбираше какво прави той.

Ричард се усмихна. Сега смъкна ризата си и я хвърли пред краката на Кийли.

Тя изпита желание да потъне в земята. Свещени камъни! Какво трябваше да стори? Тя затвори очи, за да не трябва да гледа онова, което бе на ред — панталонът.

— Виж ме, съкровище. — Гласът му бе нежен като милувка.

Кийли бавно вдигна поглед от ботушите нагоре по мускулестите му бедра, които ясно личаха под панталоните, към голата гръд. Сега тя избухна в смях.

Прочутият граф Базилдън стоеше пред нея гол до кръста и караше мускулите си да играят. Ричард се ухили широко и протегна ръце към нея.

Кийли се приближи. Попадна право в обятията му и се притисна към мускулестото тяло на мъжа си. Последното, което видя, преди устните му да погалят нейните, бе неотразимата му усмивка.

Ричард я целуна бавно и сладострастно. Знаеше, че не трябва да бърза, за да накара жена си да го последва доброволно по пътеките на любовта. Само тогава щеше да почувства истинска наслада и удовлетворение.

— Хубава моя женичке — прошепна той, след като я пусна, и почти свенливо погали копринената й буза.

— Можеш ли да докоснеш носа си с език, както твърдеше? — попита Кийли.

— Това беше лъжа — призна Ричард без дори следа от срам.

— Защо го каза?

Ричард повдигна едната си вежда.

— Разбира се, за да те впечатля.

Кийли се засмя подигравателно. Теменужено сините й очи блестяха като аметисти.

— Бях много впечатлена, но искреността ти ме впечатлява още повече.

— Хубаво е, че добрите черти на характера ми не ти убягват, съкровище — отвърна Ричард с тържествена сериозност, но блясъкът на очите му го издаваше. Искаше да увлече нервната си съпруга в лековат разговор, за да не я плаши ненужно. — Ако се обърнеш, ще изиграя ролята на твоя камериерка.

Ричард изпълни задачата си за секунди с умението на мъж, който през живота си бе съблякъл стотици жени. Целият му опит обаче бе безполезен с неговата невинна булка. Той нежно прокара пръст по гърба на Кийли и я погали по шията.

Тя изтръпна. Свещени камъни! Чувстваше едновременно студ и жега. Как бе възможно?

— Трепериш ли, съкровище? — попита Ричард и нежно я обърна, за да види лицето й. — Да разпаля ли огъня?

Кийли срамежливо дръпна нагоре корсажа на сватбената си рокля и се взря в смарагдено зелените очи на съпруга си.

— Нищо ми няма — едва чуто промълви тя.

В този миг Ричард осъзна цялата дълбочина на чувствата, които изпитваше към нея.

— Можеш да се преоблечеш зад паравана хей там — посочи с ръка той към другия край на стаята.

Кийли се спусна към спасителния параван. Тя се измъкна от сватбената си рокля и грижливо я сгъна на един стол. След това съблече бельото и нахлузи ушитата специално за тази нощ нощница.

Свещени камъни! — ужаси се Кийли, когато се огледа. Проклетата нощница беше прозрачна! Спокойно можеше да си остане гола. Тя нерешително остана зад паравана.

— Може би трябваше да извикаме Мей и Джун — рече накрая Кийли, за да спечели време.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Не — припряно отвърна тя.

Ричард се подсмихна.

— Боя се да не измачкам сватбената рокля — поправи се Кийли.

— Да не би да възнамеряваш утре сутринта да я облечеш отново? — попита Ричард и едва сдържа смеха си.

— Не, но един ден дъщеря ни би могла… — осъзнавайки колко нелепо звучеше това, Кийли замълча.

Сега Ричард я подразни:

— Да нямаш някой малък дефект, за който не бива да зная?

— Не — отвърна тя, но все още се бавеше да излезе.

— Страх ли те е? — предизвика я Ричард. Може би това щеше да окаже желания ефект.

Кийли излезе иззад паравана. Прекалено много се срамуваше, за да вдигне поглед, но нежната руменина по страните я издаваше.

Ричард вторачено гледаше съпругата си, а смарагдено зелените му очи пламтяха от желание. Красотата й го накара да се задъха, а по вените му се разляха горещите сокове на възбудата. Стройна и слаба, Кийли изглеждаше дори по-красива, отколкото си я бе представял.

Ричард с възхищение плъзна поглед по слабите й бедра, заоблен ханш и пленителни гърди, сияещи като седеф изпод ефирната нощница. Мили боже! Всичко това, което виждаше, бе негово. След няколко мига щеше да държи прекрасната си съпруга в обятията си, щеше да завладее невероятното й тяло и — както се надяваше — душата й. Пламтящите й бузи му напомняха, че трябва да е