бакъреночервени косми, гърди. Тя предпазливо продължи да сваля поглед все по-надолу към хълбоците, но при вида на гордо набъбващата под погледа й мъжка гордост на Ричард зяпна от изумление.
— Може ли да те докосна, скъпа? — нежно попита той.
Кийли вдигна очи. В продължение на един ужасно дълъг миг Ричард мислеше, че страхът й отново ще вземе връх над очевидното любопитство. След това обаче тя кимна.
Ричард пристъпи по-близо. С едната си ръка докосна нежната й буза, а след това прокара пръсти по стройната й шия към раменете.
Където минеха пръстите му, кожата й пламваше като от пожар. Кийли затвори очи и прошепна:
— Мога да усетя топлината на слънцето.
Ричард се усмихна. Не искаше да я изплаши, докосвайки я прекалено рано по гърдите, затова плъзна пръсти към хълбоците й. Кийли въздъхна.
— Усещам летния бриз.
— Ако искаш да усетиш росата — страстно прошепна на ухото й той, — трябва да те целуна.
Кийли отвори очи. След това кимна усмихнато.
Ричард нежно я взе в обятията си. Без да й оставя време за размисъл, сля устните си с нейните в изгаряща целувка.
Кийли се притисна към него. За пръв път в живота си се опияняваше от допира със силно мъжко тяло. Харесваше й.
Без предупреждение Ричард я вдигна на ръце и я сложи върху леглото. След това легна до нея и я притисна към себе си.
Опря лице до нейното и попита:
— Да спра ли?
— Още не — отвърна тя, без да отваря очи.
Ричард я целуна усмихнато. Целувката сякаш никога нямаше да свърши. Завладяна от страстта на съпруга си, Кийли отвърна на целувката му, и отново, и отново…
Ричард галеше устните й, докато тя не ги отвори за него. Той вкуси от сладостта на устата й и за негова изненада тя направи същото. Езиците им се докоснаха, отначало предпазливо, но след това все по-дръзко, за да се сплетат накрая в див танц, стар колкото света.
— Сега чувстваш ли сгряващото слънце? — попита Ричард, задъхвайки се.
— Да.
— Аз също.
Кийли простена. Думите му попаднаха в сърцето й и разпалиха спящото там желание.
Ричард я обсипа с безброй леки като полъх от крилца на пеперуда целувки по слепоочията, клепачите, носа и шията. Държеше я толкова здраво, сякаш няма никога повече да я пусне. Накрая устните му отново потърсиха нейните и целувката им трая цяла вечност. Ричард галеше тялото й от стройната шия, през нежно заоблените гърди до сочните бедра.
Усетил как трепери под дланите му, той прошепна:
— Това е летният бриз, скъпа.
Устните им отново се сляха в целувка, която заличи целия свят. През това време дланите им се галеха така нежно и леко, както летният бриз гали нагретите от слънцето скали над бушуващото море.
Сега Ричард засмука зърното на едната й гръд. Кийли бе толкова възбудена, че не можеше да мисли трезво. Изгаряше от желание да се отдаде на съпруга си.
— Искам… искам — шепнеше тя. Бе прекалено невинна, за да знае какво желае. Но съпругът й знаеше.
— Разтвори краката си — подкани я Ричард.
Кийли го послуша без колебание. Ричард я целуна и проникна с пръст в нея, без да изпуска лицето й от поглед.
Очите на Кийли се разшириха от ужас и тя отвори уста, за да го спре, но той бе по-бърз. Устните му се сляха с нейните и я замаяха със сладострастие.
Когато реши, че съпругата му се е съвзела от първоначалния шок, той продължи.
— Отпусни се, любима — успокои я той. — Свикни с усещането. Ти си така приказно тясна. Искам да бъдеш готова да ме приемеш. Не чувстваш ли топлината на слънцето между бедрата си?
Без да дочака отговор, Ричард притисна лице между гърдите й, след което започна да смуче зърната им и да ги масажира с пръсти.
Кийли се отпусна, отдаде се на ритъма му и задвижи в кръг хълбоците си. Позволи му да проникне по- дълбоко, заизвива се и застена от удоволствие. Хълбоците й се движеха все по-бързо и по-бързо. И тогава престана да го усеща.
— Не — умоляващо простена тя и отвори очи.
Ричард коленичи между бедрата й. Погали я с възбудения си член по най-чувствителната част от тялото й. При тази неподозирана наслада Кийли простена. Тя затвори очи и се отпусна обратно върху възглавниците.
— Погледни ме, любима — нареди й Ричард, готов да проникне в нея.
Кийли отвори очи и го погледна с премрежен от наслада поглед.
— Болката ще е съвсем кратка — обеща Ричард. — Като облак, който закрива за миг слънцето и сгряващите му лъчи.
След това с един силен тласък проникна дълбоко в тръпнещото й тяло. Кийли се вкопчи в него, след това извика от болка и изненада.
Но не го призова да спре.
Следващите няколко мига Ричард остана неподвижен. Искаше да й даде време да свикне с усещането. След това започна да се движи — бавно и изкусително, подканяйки я да се движи с него.
Кийли обви бедра около неговите — невинността й отстъпи място на прастари инстинкти. Започна да се движи в синхрон, отвръщайки на всеки негов тласък с бързо кръгообразно движение на хълбоците си.
Сега, съвсем неочаквано, в нея избухнаха хиляди слънца. Вълна след вълна я понесоха към рая и отвъд него.
Едва сега Ричард даде воля на желанието си. Той я държеше здраво в обятията си, стенеше, потръпваше от наслада и накрая се изля дълбоко в нея.
Дълго лежаха неподвижни един до друг, чуваше се само учестеното им дишане. Накрая Ричард се изтърколи на една страна, притегли я към себе си и нежно я целуна по челото. Преливащите му от обич очи не се откъсваха от удивеното й лице. През теменужено сините очи можеше да надникне в душата и.
Кийли погледна съпруга си и рече:
— Спри!
— Спри? — Ричард повдигна едната си вежда и учудено погледна любимата си.
Не можа повече да се сдържи. Избухна в смях, смя се толкова дълго и силно, че чак я тресеше.
— Ще обърнеш леглото — каза Кийли и на свой ред прихна. Ричард я притегли върху себе си и замилва изящния й врат, опитвайки се отново да я целуне. За пръв път в живота си обаче графът трябваше да се признае за победен. Той се предаде на смеха, галеше гърба й и се кикотеше, докато накрая вече едва си поемаше дъх.
Кийли склони глава върху бакъреночервените косми на гърдите му. Дълго слуша ритмичните удари на неговото сърце и накрая въздъхна доволно.
Ричард разгледа отблизо блестящия медальон на гърдите й.
— Винаги ли носиш дракона?
— Никога няма да го сваля доброволно — отвърна Кийли.
— Изглежда, много си обичала майка си.
— Все още я обичам. Любовта е вечна. Тя не умира, когато обичаният човек си отиде от нас.
Ричард се почувства някак успокоен от тези думи.
— Време е за сън — каза той.
— Не съм уморена. — В тялото й все още отзвучаваше ехото от преживяната възбуда. А и как би могло да бъде иначе след подобно изживяване!
— Имам един подарък за теб — каза Ричард.
