много внимателен при посвещаването й в тайните на брака.
— Да не си изпуснала нещо? — без да мига, попита Ричард.
Кийли подскочи. При гледката, която се разкри пред нея, й се зави свят. Ричард носеше смарагдено зелен халат. Докато се бе преобличала зад паравана, той също се бе съблякъл, а това я изненада. Кийли знаеше, че под халата той е гол — не й бяха необходими магически способности, за да отгатне това.
Ричард си даде вид, че не забелязва колко очаровано го гледаше Кийли. Той преглътна усмивката си и запали благовонните треви в стъкленицата, която стоеше на нощната масичка. Стаята се изпълни с опияняващия мирис на жасмин. Сега той наля една чаша с вино и седна на леглото.
Погледна към Кийли, потупа с ръка леглото до себе си и я извика да седне до него.
— Да пием от една чаша.
Поканата му я изтръгна от вцепенението, но реакцията й не бе такава, каквато той очакваше.
— Има нужда от още нещо — обясни тя и се запъти към другия край на стаята.
Там порови из нещата си, докато намери онова, което търсеше — два изсушени корена със стъбълцата. После се обърна, преглътна нервно и се запъти към леглото така, сякаш отиваше на ешафода.
— Това е драконово биле — обясни тя и вдигна за малко едното от коренчетата, преди да го пъхне под възглавницата. След това се изчерви и добави; — Помага за зачеване.
Ричард веднага омекна. Кимна сериозно.
— А другото?
— Бял равнец — обясни тя и пъхна коренчето във вазата, за да изгори с жасмина. — Носи щастие на съпрузите.
Сега Ричард се усмихна, но Кийли не забеляза това, тъй като се бе обърнала и търсеше с поглед нещо, което да й даде претекст да не седне до съпруга си на леглото.
Ричард бе наясно, че тя се опитваше да спечели време. Смарагдено зелените му очи блестяха развеселени.
— Погледни ме, съкровище — подкани я той с дълбок глас. Кийли се обърна бавно. Ричард не откъсваше очи от нейните, но тя не можеше да прочете чувствата му.
— Сега ще седнеш ли до мен?
Кийли седна с нервна усмивка на ръба на леглото и заби поглед в стената. Седеше толкова неподвижно, сякаш се бе вкаменена.
Ричард улови нежно брадичката й и обърна лицето й към себе си. Търпеливо изчака, докато тя събра смелост да откъсне поглед от адамовата му ябълка и да го погледне в очите.
— Кийли, аз съм мъжът, който ти обеща никога да не те наранява — обясни й той. — Съгласих се публично да коленича пред теб и да ти направя предложение за женитба пред цяла зала, жадни за зрелища, слуги. Защо те е страх от мен?
— Не, не ме е страх — опита се да му обясни Кийли. — Не е това.
Ричард я прегърна през раменете и я притисна до гърдите си.
— Била ли си някога с мъж?
— Да.
Ричард смръщи чело. Не бе очаквал подобен отговор.
— С кого? — пожела да узнае той.
— С Одо и Хю. И, разбира се, с Рис.
Ричард си отдъхна.
— И…
— С кого друг?
— Сърдиш ли ми се? — попита Кийли с разширени от уплаха очи.
— Не отговаряй на въпросите ми с въпроси — строго я смъмри той. — Ясно ли ти е какво ще правим тази вечер?
Кийли кимна. От все сърце желаеше да не узнае никога онова, което й готвеше съдбата.
— Тогава ми кажи, съкровище.
Тя го погледна изненадано и попита:
— Не знаеш ли какво е то?
Ричард едва не избухна в смях.
— Разбира се, че зная — усмихнато отвърна той. — Исках само да разбера дали ти имаш представа.
— Ще ми се нахвърлиш — с неприкрита паника в гласа изтърси Кийли, — както каза днес на масата.
Този път Ричард не изпита ни най-малко желание да се засмее. Съпругата му се боеше от него и той искаше да я успокои. Трябваше да я накара да се наслади на първата си брачна нощ. Защото събитията от тази нощ щяха да сложат отпечатък върху целия й живот с месеци и дори години напред.
— Не биваше да го казвам — извини се той. — Дебелашкото ми чувство за хумор отново ме подведе, скъпа. Мъжете и жените се любят. Те сливат телата, сърцата и душите си. — Потърси сравнение, което тя би разбрала. — Кое усещане обичаш най-много? — попита той.
Кийли се замисли за миг, преди да му хвърли смутен поглед и да отговори с пленителна усмивка.
— Обичам да усещам росната трева между пръстите си, топлите слънчеви лъчи по раменете си и летният бриз да гали лицето ми.
Ричард се усмихна. Не познаваше друга жена, която би му отговорила по този начин.
— Когато хората се любят, това е също толкова и дори по-хубаво — обеща й той.
Последните му думи видимо събудиха интереса й. Тя наклони глава.
— Наистина ли?
Ричард кимна, любопитството й бе очевидно. Той стана, погледна я и протегна ръка към нея, сякаш искаше да я покани на танц.
Погледът на Кийли се плъзна от смарагдено зелените му очи към протегнатата длан. Когато тя отново вдигна очи, Ричард разбра, че недоверието й отново бе взело връх. Тя хапеше устни с малките си бели зъбчета нервен тик, който той отдавна бе забелязал и който намираше за неописуемо привлекателен.
— Ще спра веднага, когато пожелаеш — обеща Ричард. — Вярваш ли ми?
Без да съзнава съблазнителността на жеста си, Кийли прокара език по пресъхналите си от вълнение устни. Сега отново сведе поглед, впери очи в протегнатата мъжка длан и… най-сетне я пое.
Както стояха и се гледаха, Ричард свали презрамките на нощницата, която се свлече в краката й. Сега Кийли не носеше нищо друго, освен пръскащия искри медальон. Приличаше на езическа принцеса.
Тя пламна от срам и наведе глава.
Вместо да я притисне към себе си, Ричард повдигна брадичката й.
— Искам да се насладя на гордата ти хубост.
Кийли знаеше какво иска да каже той. Тя вдигна глава като лъчезарна езическа кралица и изправи рамене, което още повече подчерта съвършените й рамене.
Ричард я поглъщаше с очи. Погледът му се плъзна от прекрасното лице към гърдите, тънката талия и тесния, но въпреки това по женски заоблен, ханш, по стройните й бедра, чак до нежните пръсти на краката.
Когато очите им отново се срещнаха, той попита:
— Усещаш ли вече сгряващото слънце?
При тези думи Кийли се засмя.
Без да откъсва очи от нея, Ричард започна да развързва колана на халата си.
— Спри — ужасена извика Кийли.
Едва бе произнесла тази дума, и Ричард спря.
— Исках да остана пред теб също толкова гол, колкото си и ти, съкровище — поласка я той. — Искам да те накарам да ми се възхищаваш.
Кийли мълча дълго, след това кимна.
Ричард остави халатът да се свлече и гордо остана пред нея в цялата си мъжка прелест. За нещастие Кийли отказваше да погледне по-надолу от лицето и врата му.
Устните на Ричард трепнаха, но той се овладя и умолително рече:
— Погледни тялото ми, Кийли, моля те!
Кийли бавно плъзна поглед от широките му рамене към великолепните, покрити с дебел килим от
