Кийли виждаше за пръв път пищния кралски параклис. Хиляди свещи хвърляха върху стените фантастични сенки. Небесносиният купол бе обсипан със златни звезди, които символизираха божието царство.
Кийли се обърна с лице към морето втренчени в нея очи.
— Не мога, татко — прошепна тя. При вида на безчислените бъдещи врагове я обзе паника.
Херцогът нежно стисна ръката й.
— Ти струваш много повече и си много по-достойна от тях — отвърна той и пристъпи към олтара. Кийли нямаше друг избор, освен да го последва.
В края на пътеката между скамейките за богомолци се намираше олтарът с махагонови врати, през които двамата с Ричард трябваше да влязат, преди да коленичат пред Кентърбърийския архиепископ. Олтарът бе украсен с цветя — букети от чудесните челебитки, които тя толкова бе обикнала.
Без да обръща внимание на любопитните погледи на придворните, Кийли се втренчи в невероятно красивия мъж, който я очакваше пред олтара. Елегантно облечен в тъмнозелени одежди, графът отново изглеждаше като някой оживял езически бог. Този бог сега й се усмихваше, а смарагдено зелените му очи й обещаваха да я обичат. Това й вдъхна кураж да застане до него пред олтара.
Кийли целуна баща си по двете бузи. След това се обърна към графа, усмихна му се и пъхна ръка в неговата.
Чу хихикането на придворните от първите редове. Дори Кентърбърийският архиепископ не можа да сдържи усмивката си.
Ричард се ухили широко.
— Боя се, че е прието бащата да предава булката на младоженеца.
— О! — Кийли пламна от смущение. Без да се замисля много, тя се опита да издърпа длан, за да започне отначало.
— Остави това — отказа да пусне дланта й Ричард. — Сега най-после си моя и никога повече няма да те пусна да ми избягаш.
За най-голяма радост на Кийли ритуалът не трая повече от тридесет минути. В паметта й завинаги остана мига, в който Ричард надяна златната брачна хапка на пръста й и обеща с треперещ глас:
— Pour tous jours. Завинаги, съкровище. Готова ли си да започнеш своя нов живот? — тихо я попита той, преди да се обърнат, за да бъдат представени на двора на Тюдорите като мъж и жена.
Кийли кимна със сериозно изражение.
— И не смей да твърдиш, че не съм те предупредила.
Любовта караше очите му да блестят, докато отвръщаше с усмивка:
— Обещавам да не го правя.
— Добре дошла в двора ми, лейди Девъро. — Кралица Елизабет пристъпи напред, за да ги поздрави. — Заклевате ли се да бъдете любяща, вярна и покорна съпруга на скъпия ми Мидас?
Кийли направи реверанс и отвърна:
— Небето е свидетел на клетвата ми за вярност и обич. — Хвърляйки бегъл поглед към съпруга си, тя добави: — Що се отнася до покорството, ще положа всички усилия.
Кийли погледна към букета от портокалови цветове. От мига, в който стана съпруга на Ричард, тя се бе простила с привилегиите на моминството. Без да се замисли, Кийли подаде букета си на кралицата.
— Много благодаря, дете — искрено трогната рече Елизабет. Само младоженците чуха как кралицата додаде с болка: — Може би това е единственият булчински букет, който някога ще държа в ръцете си. — Без нито дума повече кралицата се обърна и поведе сватбеното шествие.
В голямата зала на Хемптън Корт Кийли седеше между съпруга си и баща си. Госпожа Даун седеше отляво на херцога, а отдясно на Ричард — кралицата. На отсрещната страна на масата до нейно величество бяха заели място Кентърбърийският архиепископ, Луиз Девъро и чичо Хол. За свое най-голямо разочарование Кийли видя на една съседна маса Моргана и Уилис Смит заедно с Хенри, на когото изглежда му бе абсолютно все едно къде ще седи.
Както повеляваше традицията, Ричард даде на съпругата си да яде дюля, символ на женската плодовитост. Кийли изяде плода за най-голяма радост на придворните, които бяха започнали да пият усилено още с влизането в залата и сега избухнаха в шумни аплодисменти. Кийли не можа да не се запита какво означаваше блясъкът в очите на съпруга й. Дали Ричард нямаше търпение да създаде наследник и час по-скоро да замине за Ирландия?
Слугите носеха блюдо след блюдо. Кийли не можеше да се начуди — никога не бе виждала подобно изобилие. Отначало сервираха всевъзможни рибни блюда, включително сьомга във винен сос и миди от онези, с които търгуваше графът. След това дойде ред на печения фазан и различни месни блюда. Имаше задушено говеждо, печен на шиш дивеч и свинско печено, полято с греяно вино. Накрая бе сервирано сирене от Чешир, плодов сладкиш, пудинг с розово сладко и печени ядки. Но кулминацията дойде с брачната торта, изобразяваща два лебеда, чиито шии бяха сплетени във формата на сърце.
— Никъде не виждам Одо и Хю — прошепна Кийли на ухото на съпруга си.
— Братовчедите ти са в дъното на залата — отвърна Ричард.
— Кой ги е настанил там? — Кийли му хвърли гневен поглед.
— Искаха да бъдат до Мей и Джун. — Ричард я целуна по устните и прошепна предупредително: — Бъди предпазлива, съкровище. Какво ще правиш, ако хубавото ти личице замръзне в някоя грозна гримаса?
— Много просто, ще престана да се оглеждам — отвърна Кийли и добави, подсмихвайки се: — Въпросът е какво ще правиш ти?
— Много просто — парира Ричард с познатата й вежлива язвителност: — Ще гася свещите, преди да ти се нахвърля.
Кийли се задъха и пламна от срам и гняв. Никой мъж не й бе говорил така.
Ричард съжали за прекалено хапливата забележка. Той я притегли към себе си и я целуна по бузата.
— Беше само шега. Сега обаче здравата се опарих, докато те целувах.
Кийли се усмихна отново.
Докато придворните омитаха всичко пред себе си, музикантите обикаляха из залата и забавляваха гостите със своите гайди, флейти и лютни. След обяда започнаха танците.
Ричард гордо поведе съпругата си през залата, за да я представи на придворните.
Всички тези непознати имена и лица объркаха Кийли, а вниманието, с което я обкръжаваха всички, я правеше недоверчива. Мъжете се тълпяха около нея, а преценяващите им погледи я канеха на тайни среши. Жените, най-вече младите, се усмихваха вежливо, но погледите им говореха красноречиво за завистта, която изпитваха.
— Съкровище, искаш ли да танцуваме? — попита Ричард, останал за миг насаме с младата си съпруга.
Кийли замръзна. Тя не можеше да танцува, но по-скоро би си глътнала езика, отколкото да си признае този позор.
— Вече ми се вие свят от виното — излъга тя. — Имаш ли нещо против да поседна.
— Разбира се, че не, скъпа. Но аз дължа един танц на кралицата. Ела, ще те отведа при госпожа Даун.
Докато прекосяваха залата, двамата минаха покрай групичка шушукащи си млади дами, сред които Моргана, Сара и Джейн. Кийли потръпна, долавяйки няколко разменени реплики.
— Тя е извънбрачна дъщеря на баща ми — обяви на висок глас Моргана.
— Защо му е притрябвало на Базилдън да се жени за копеле? — попита госпожица Сара. — Би могъл да има всяка жена в Англия.
— Защото е необикновено красива — отвърна госпожа Джейн, подлагайки на критичен оглед своята съперница.
— Всяка от нас би му допаднала много повече — забеляза Моргана. — С номерата си на уличница това копеле го оплете така умело, че баща ми ги спипа заедно. Той принуди графа да се ожени против волята си.
Ричард спря и тъкмо се канеше да се обърне, когато Кийли докосна ръката му и го погледна
