— И аз за теб — с благ глас отвърна тя.
Без следа от срам Ричард стана и се отправи към другия край на стаята. Кийли остана в леглото още миг, възхищавайки се на съпруга си, на широките му рамене, мускулест гръб и стройни бедра.
Усетил погледа й, той се извърна и намигна.
Кийли се изчерви и скочи от леглото, но след това й хрумна, че е гола. Тя припряно посегна към халата на Ричард и се прикри с него. Чу мъжа си да се смее приглушено, заповяда му да спре и се затича към ъгъла, в който си беше оставила дрехите.
След това и двамата се върнаха в леглото. Кийли се настани на ръба, а Ричард вече се бе облегнал на възглавниците и се бе завил до кръста.
Той й подаде по-малкия от двата пакета, които лежаха на леглото пред него.
Кийли го отвори и зяпна от изумление. Върху синя кадифена възглавничка блестеше най-красивата брошка, която момичето някога бе виждало — златна кошничка, пълна с челебитки. Цветчетата бяха изработени от сапфири, аметисти и диаманти.
Срещнала тръпнещите му в очакване очи, Кийли рече:
— Но тази брошка е достойна за кралица.
Ричард се наведе напред и нежно я целуна по устните.
— Ти си моята кралица.
Вперила поглед в накита, Кийли изтри скришом появилите се в очите й сълзи. Тя отново се запита какво ли щеше да стори графът, когато осъзнаеше, че се е оженил за неподходяща жена. Тя никога нямаше да намери мястото си в неговия свят, както и хората от този свят никога нямаше да я приемат такава, каквато беше. Свещени камъни, та тя дори не умееше да танцува!
— Отвори другия пакет — подкани я Ричард. Кийли поклати глава и успя да се усмихне.
— Сега е ваш ред, господине — тя му подаде едно от двете си пакетчета и се извини: — Боя се, че няма да е толкова чудесен, колкото твоят подарък.
— Остави на мен да преценя — рече Ричард и отвори кутийката. Вътре имаше тежък златен пръстен с огромен червен карнеол.
— Както знаеш, карнеолът закриля притежателя си — обясни Кийли.
Ричард й подаде пръстена и я накара да му го сложи на средния пръст на лявата му ръка.
— Благодаря, Кийли, ще го нося постоянно… Pour tous jours.
— Завинаги — прошепна Кийли, докато му слагаше пръстена. В очите й се появи дяволит блясък и тя добави: — Не можех да помоля негова светлост за пари, защото тогава не си говорехме. Затова Одо и Хю нападнаха един благородник извън града. Надявам се, не ти пречи дето…
— Братовчедите ти са…
Кийли избухна в смях.
— Само се пошегувах.
— Подаръкът е чудесен, но още по-чудесни са твоите аметистови очи — обясни Ричард. — Знаеше ли, че аметистът е символ на добродетелта?
Кийли поклати глава.
— А какво символизират смарагдите? — попита тя.
— Смарагдите обещават постоянство.
— Предвид необикновените ти религиозни убеждения, сметнах за необходимо да ти подаря това — подразни я той.
Кийли го погледна въпросително и отвори пакета.
— Книга?
— „Животът на светците“.
Тя не се разсмя, както очакваше Ричард, а мръщейки чело, пое книгата в ръце, без да я погледне. Спомни си за неразбираемите букви, които бе видяла преди време в кабинета му, и прехапа долната си устна. Съпругът й вече знаеше, че е копеле, което не разполага с никакво наследство. Но какво щеше да каже, когато разбереше колко невежа бе тя?
— Има ли някакъв проблем, съкровище?
Кийли долови нотката на безпокойство в гласа му. Срамуваше се прекалено много, за да го погледне в очите. Вместо това бе вперила поглед в гърдите му.
— Господине, аз не мога да чета на никакъв друг език, освен на английски.
— Зная — преливащ от нежност отвърна Ричард. — Ако погледнеш по-добре книгата, скъпа, ще откриеш, че съм превел „Животът на светците“ на английски.
Кийли се усмихна с облекчение и погледна книгата почти благоговейно.
— Какъв прекрасен подарък. Никога не съм притежавала книга.
— Ще я прочетеш ли?
— Някой ден.
— Надявам се да е скоро.
— Предвид твоята липса на религиозни убеждения реших, че имаш нужда от нещо, което да укрепи вярата ти и да ти показва верния път — обясни Кийли и му подаде втория си подарък
Ричард го разопакова. В първия миг той се втренчи слисано в това, което виждаше, за да избухне след това в звучен смях. После разгърна ритуалната роба и прекара пръсти по инициалите „Р. Д.“, които съпругата му бе избродирала със златна нишка.
— Ще я носиш ли? — попита тя.
Устните му трепнаха.
— Някоя нощ — обеща той.
— Надявам се да е скоро.
Ричард отново я притисна към себе си и погали тила й.
— Трябва да си уморена, скъпа.
Кийли поклати глава, но все пак се облегна на гърдите му.
— Беше прав, когато каза, че трябва да простя на баща си — каза след малко тя. — Имам чувството, че от раменете ми е паднало тежко бреме.
— Той се чувства по същия начин, любима.
Той я бе нарекъл любима, но дали наистина я обичаше? Или това бе само една от онези изтъркани английски фрази, чието значение тя не разбираше.
— За какво мислиш? — попита Ричард, забелязвайки угрижения й поглед.
Кийли се надигна и го погледна в очите.
— Щеше ли да спреш, ако те бях помолила? — попита тя.
Той престана да я гали, погледна я в очите и излъга:
— Да, съкровище. Желанието ти е закон за мен.
Кийли повдигна вежда и го дари с една от най-изкусителните си усмивки.
— А ако те накарам да започнеш отново?
Отговорът му беше бавна, неотразима усмивка. Ричард я обърна по гръб, а чувствените му устни потърсиха нейните. Час по-късно двамата заспаха изтощени.
Ричард се събуди в онзи магически час на деня малко преди изгрев слънце, когато светът още спи. Не си направи труда да отвори очи, а се обърна към средата на леглото, където очакваше да открие топлото, нежно тяло на съпругата си. Но нея я нямаше. Графът отвори най-напред едното си око, а след това и другото. Къде, по дяволите, бе тя? Той седна в леглото и я видя.
Гола, загърната само в катранено черната си, стигаща до кръста й коса, Кийли стоеше до прозореца и гледаше навън. Опряла длан в стъклото, тя изглеждаше напълно обсебена от мислите си, а устните й помръдваха беззвучна
Ричард се усмихна. Както всяка друга сутрин жена му посрещаше слънцето — беше му разказвала за това.
Ричард стана и се приближи бос до прозореца. Отдръпна черното було на копринената й грива и погали
