пусне да си отиде.
— Тогава да се разведем.
Ричард повдигна брадичката на съпругата си, надникна в очите й и видя стаената в тях болка. След това каза с нетърпящ възражение тон:
— В добри или лоши дни ние сме мъж и жена, докато смъртта ни раздели.
— Както всички придворни ясно можаха да видят, дните са по-скоро лоши.
— Ела. — Ричард я взе в обятията си и успокояващо я погали по тила. — Вината беше моя. Прощаваш ли ми?
— Всички се смяха на моята глупост — отвърна тя, снемайки всяка вина от него.
— Не, смяха се на моята глупост, скъпа. Използвах един израз, който ти нямаше откъде да знаеш, тъй като никога преди не си била в двора. — Ричард надникна в обезоръжаващо сините й очи и продължи: — Ела, да се върнем в пастта на лъва и да танцуваме заедно. След час тези блюдолизци ще си намерят друга тема за разговор. Довери ми се, красавице.
Кийли сведе поглед към пода и прошепна:
— Аз… не мога.
— Колкото по-дълго се криеш, толкова по-дълго тези глупаци ще ни се присмиват зад гърба.
— Не ме разбра — едва чуто отвърна Кийли, за да изтърси веднага след това така, сякаш си признаваше някакво ужасно престъпление: — Никога не съм се учила да танцувам.
— Това лесно може да се оправи — отвърна Ричард. Той стана и нежно я вдигна на крака. След това й се усмихна и вежливо се поклони.
Кийли разбра какво се очаква от нея, усмихна се нерешително и направи реверанс.
— А сега какво? — попита тя.
Ричард й показа необходимите стъпки, но когато тя грейна от облекчение колко лесно било, не се сдържа и я взе в обятията си. Тя беше прекалено красива. Ричард я целуна страстно, за да излекува болката, която й бе причинил днес. Когато Кийли обви ръце около врата му и се притисна към него, графът прошепна:
— По дяволите кралицата.
Вдигна я на ръце и я отнесе към леглото. След като бе легнал до нея и бе разкопчал корсажа й, той започна да гали прелестните гърди на съпругата си.
— Хм. — В стаята имаше още някой.
Замаян от желание, Ричард бавно се извърна. На вратата стоеше Уилис Смит, който не можеше да откъсне поглед от тъмните, набъбнали зърна на Кийли. Желанието беше изписано на лицето му.
Кийли се задъха и понечи да покрие гърдите си, но Ричард, който лежеше върху нея, й пречеше.
— Кралицата иска да говори с теб — каза Уилис, без да откъсва поглед от голите гърди на Кийли.
— Вън! — заповяда Ричард. Говореше тихо, но с тон, който не търпеше възражение.
— Но Елизабет…
— Казах: вън!
Уилис Смит не дочака трета покана. Той се ухили без следа от съжаление, кимна и изчезна.
Ричард погледна пламналата от срам Кийли и съжали за решението си да останат в двора до Коледа. Сега обаче бе прекалено късно да се отмята. Вече бе обещал на Елизабет да останат в Хемптън Корт до Коледа, след което целият двор щеше да отпътува за Ричмънд Палас, зимната резиденция на кралицата. Ако отпътуваха по-рано, това в най-добрия случай щеше да бъде взето за оскърбление, а в най-лошия — би дало храна на всевъзможни подозрения.
Ричард се надигна и закопча панталоните си, докато съпругата му покриваше голите си гърди.
— Това няма да се повтори никога повече — обеща й той. Кийли кимна. Той не бе виновен, че прекарваха толкова малко време заедно.
— Ще се извиня пред кралицата. — Ричард я целуна по бузата. — Залости вратата след мен и не отваряй на никого. — Той излезе, но почака пред вратата, докато чу резето да хлопва. След това намръщен се отправи надолу по коридора.
В залата той си проправи път към подиума. Търпеливо изчака милостивия поглед на Елизабет да спре върху него и се поклони.
— Забелязах нахалството ви да напуснете залата без мое позволение — с укор рече Елизабет.
Ричард хвърли бегъл поглед към злорадо хилещият се граф Лестър, който стоеше до трона на кралицата.
— Ваше величество, моля да проявите великодушие и да ми простите — извини се Ричард. — Съпругата ми внезапно се почувства неразположена.
— Сериозно ли е? — Елизабет играеше играта на придворните, самоцелно занимание за двама играчи — монарх и придворен. Всеки в залата знаеше, че тя бе станала свидетелка на злощастното произшествие със съпругата на графа.
— Мисля, че е само вълнение от близостта на ваше величество — излъга Ричард с чистосърдечна усмивка. — Сигурен съм, че още утре съпругата ми ще се почувства много по-добре.
Елизабет кимна. Умелото му извинение й допадна. Обичаше игричките със своя скъп Мидас, който бе изключително достоен противник.
— Мога ли да ви помоля за позволение да се оттегля и да утеша съпругата си, доколкото е възможно?
— Предайте на очарователната си съпруга, че й желая бързо оздравяване.
— Много благодаря, ваше величество.
Ричард се поклони и се сбогува. Преди да напусне залата обаче потърси сред множеството Уилис Смит. Видя го да танцува с госпожа Джейн. Намръщен, Ричард си запроправя път сред танцуващите двойки, които сега бяха спрели и любопитно гледаха след него. Никога не го бяха виждали такъв.
Първа го зърна госпожа Джейн, която обаче не забеляза убийствения израз на очите му.
— Вразумихте ли се най-сетне? Беше крайно време да се отървете от уелската глупачка — изчурулика тя.
Ричард дори не я погледна. Уилис бе свел глава и търпеливо чакаше гнева на графа да се излее върху него.
— Делили сме много неща, Смит, но не прави грешката да причислиш към тях и съпругата ми — убийствено сериозно го предупреди Ричард. — Ако още веднъж я погледнеш, това ще е краят на земния ти път. — Без да дочака отговор, той се обърна и разбута любопитните зяпачи, за да се добере до вратата.
— Базилдън!
Ричард спря на входа и се извърна. Видя единствения мъж освен самия него, който бе облечен изцяло в черно, граф Бъргли.
— Има ли някакъв проблем? — попита Бъргли.
Ричард погледна през рамо към Уилис Смит.
— Вече не.
Напусна залата, без да каже нито дума повече, и не можа да види доволната усмивка на своя наставник.
14
Животът в двора на Тюдорите беше ад.
Кийли изстрада шестте най-дълги седмици в живота си. Тя се учеше да се усмихва на хора, които не можеше да понася, да се ориентира из коридорите на Хемптън Корт и да танцува павана, най-дългия и тържествен танц по двойки.
Тъй като вече носеше детето на графа в утробата си, до следващата година й бяха спестени поне по- изморителните и бързи танци.
Всяка сутрин й прилошаваше — един чудесен претекст да не присъства на смешно дългата служба в кралския параклис. Тази сутрин тя също бе останала в стаята си.
— Как изглеждам? — попита Кийли и се завъртя, за да даде възможност на камериерките си да я
