Кийли облиза с език устните си, които бяха съвсем пресъхнали от вълнение. Погледът на Ричард я предупреждаваше, но тя знаеше, че само истината би могла да й помогне. Всичко останало беше безсмислено.
— Всеки път, когато минавам по Дългата галерия, ме обзема страх — обясни Кийли тихо.
— Какво искате да кажете? — попита граф Бъргли. — Обяснете на нейно величество.
Кийли погледна към Ричард. Неочаквано дясната му буза бе започнала да трепери нервно.
— Мисля, че в Дългата галерия има призрак — отговори тя, забила очи в земята.
Погледна за миг към Ричард. Сега трепереше и лявата му буза.
— Видели сте призрак в моята галерия? — удивено попита Елизабет.
— Не съм го видяла, само го усетих.
Пренебрегвайки дворцовия етикет, Кийли се обърна към съпруга си:
— Опитах се да мина през галерията, но безнадеждността, която я изпълва, беше непоносима. Кълна се, господине, опитах се да сторя онова, за което ме помолихте.
Отчаяното й изражение трогна граф Бъргли. Той хвърли поглед на разгневеното си протеже.
— Щом лейди Девъро е успяла да се добере до градината на нейно величество, значи биха могли да го сторят и други. Трябва да вземем мерки за сигурност. — Той погледна към Кийли и добави: — Вие привлякохте вниманието ни към един изключително важен въпрос, лейди Девъро. Благодарни сме ви за това.
Ричард трепна и слисано зяпна графа. Трудно му бе да схване онова, което току-що бе чул.
— Сигурността на нейно величество е от изключителна важност — продължи Бъргли. — Не мислиш ли така, Ричард?
— Да, разбира се.
Кийли дари Бъргли с благодарен поглед.
— Защо не бяхте на утринната служба? — попита кралицата, която не искаше да я остави толкова лесно. Тайно се питаше кога ли Девъро ще се притече на помощ на съпругата си.
— Сутрин страдам от световъртеж — отвърна Кийли.
— По-добре ли се чувстваш, съкровище? — с омекнал глас попита Ричард.
Кийли кимна и плахо се усмихна.
— Моите благопожелания — рече Елизабет и многозначително погледна първия си министър. След това се обърна към Кийли. — Значи ще дарите моя скъп Мидас с наследник и веднага след това ще го изпратите в Ирландия?
Кийли поклати глава.
— Детето ще бъде момиче.
Комичната представа, че Кийли би могла да знае какво дете й е направил съпругът й, накара Елизабет да се подсмихне. Бъргли се засмя, а на лицето на Ричард не трепна нито мускул. Той се питаше тайно дали съпругата му наистина притежава свръхестествени способности. Малката бе успяла да се добере до тайната градина на кралицата, без от главата й да падне нито косъм.
— Тръгнете по тази пътека — посочи Елизабет на Кийли. — Тя ще ви отведе в покоите ми, където повечето дами вече са се събрали.
Кийли направи реверанс, вдигна торбата и пое по пътеката, която й бяха показали.
Свитата на кралицата се състоеше от шестнадесет жени: четири прислужници, които спяха край леглото й и изпълняваха ролята на камериерки, шест омъжени дами, които бяха нейни компаньонки и шест неомъжени придворни дами. Тъй като за последните нямаше много работа, те прекарваха по-голямата част от времето си в клюки, флиртове и разпространяване на слухове.
Стаята, в която чакаха дамите, беше тъмна и задушна. Имаше само едно малко прозорче, което бе така отрупано с украшения, че изглеждаше още по-малко.
Сърцето на Кийли се сви. В стаята бяха само Моргана, Джейн и Сара.
Всяка от тях реагира различно на появата й. Моргана вирна нос и се извърна демонстративно, при което Сара се изкиска. Джейн огледа съперницата си от главата до петите.
— Седнете — покани тя съпругата на графа.
— Благодаря — вежливо се усмихна Кийли.
— Не мога да разбера защо трябва да седя в една стая с това уелско копеле — изръмжа Моргана достатъчно високо, за да бъде чута от всички.
Кийли се престори, че не е чула. В края на краищата това беше самата истина. Оставаше й утешението, че съпругът й и кралицата не бяха станали свидетели на това унижение.
— Питам се как на първия граф на Англия му е хрумнало да се ожени за този уелски пън — поде на свой ред госпожица Сара.
Кийли не каза нищо, но впери поглед в трите жени. Веднага разбра, че от техните уста говореше ревността. Всичките оскърбления на света не бяха в състояние да променят факта, че графът я бе предпочел пред тях трите. Тази мисъл й вдъхна кураж и търпение да понесе всичко, което можеше да я сполети тук.
Кийли се почувства окуражена, когато Джейн й се усмихна.
— Какво хубаво колие — опита се да направи комплимент на кестенявата красавица тя.
— Благодаря — изчурулика Джейн, играейки си с двуредната перлена огърлица.
— Девъро й го подари за миналата Коледа — вметна Сара. Стомахът на Кийли се сви на топка. Очевидно графът и брюнетката бяха поддържали много близки отношения.
— Съпругът ми е много щедър — успя да каже Кийли.
Сега брюнетката нанесе своя смъртоносен удар.
— Базилдън е много по-щедър, отколкото предполагате. Какво мислите за луничката му? Не е ли тя най-очарователното нещо, което човек може да си представи?
С хладнокръвието на Кийли бе свършено. Английската кръв във вените й кипна. Но преди още да се бе поддала на желанието си да удуши съперницата си, откъм вратата долетя гласът на разума.
— Всички в двора знаят за луничката на Девъро — обяви госпожа Даун, която тъкмо влизаше заедно с две други придворни дами. — Дори и онези, които никога не са били с него в леглото.
Кийли се успокои. Трите усойници нямаше да посмеят да й сторят нищо в присъствието на херцогинята.
— Кийли, скъпа, да ти представя госпожа Блеър и госпожа Теси — изгука херцогинята.
Кийли поздрави двете жени с усмивка. Госпожа Блеър бе дребничка, тъмнокоса и — както човек лесно можеше да види — бременна. Госпожа Теси беше руса и също без съмнение бременна.
— Не можете да си представите колко ми е трудно с Поне — оплака се Теси.
Госпожа Даун се наведе към Кийли и прошепна:
— Граф Поне е неин съпруг.
— Помолих Поне да ме посъветва относно двете ми нови рокли, тъй като се колебаех коя от тях да облека — продължи Теси. — И двете изглеждат ужасно, но аз исках да разбера коя е по-малко ужасна. А Поне ми отвърна: „Не искам да съсипвам брака си“ и изхвърча от стаята.
— Съпрузите често са невнимателни — съгласи се с приятелката си госпожа Даун, след което добави, хвърляйки бегъл поглед към двете неомъжени жени: — Бедните Моргана и Сара, разбира се, нямат представа за какво говоря.
Сара пламна от смущение, а Моргана нацупи устни и измърмори нещо неразбираемо.
Обръщайки се към госпожа Блеър, херцогинята попита:
— Как е скъпият Хорацио?
— Много по-добре — бе отговорът. — Днес дори хапна малко.
Любезно усмихната, Кийли попита:
— Това вашият съпруг ли е, госпожо?
Моргана, Сара и Джейн избухнаха в смях. Кийли се изчерви, въпреки че нямаше ни най-малка представа какво толкова смешно бе казала.
— Хорацио е едно прасе — обясни госпожа Блеър, — но аз го обичам като роден син.
