— Разбирам. — Сега Кийли бе напълно сигурна, че всички англичани са побъркани. Всички те бяха вулгарни, ексцентрични или похотливи.
— Кога трябва да се роди бебето ви? — попита госпожа Блеър.
— През април.
— Аз очаквам моето през февруари — обади се Теси.
Поглеждайки скришом госпожа Даун, Кийли обяви:
— А аз моето през август.
Шестте дами я зяпнаха. Госпожа Даун се съвзе първа. Тя скочи и прегърна заварената си дъщеря.
— Прекалено съм млада, за да бъда баба — неочаквано въздъхна тя. — Какво ще каже Лъдлоу, когато научи, че се е омъжил за баба?
Всички се засмяха и дори Моргана не можа да сдържи усмивката си.
— Сигурна съм, че ще е момче — пошегува се госпожа Блеър. — Бях отгоре, когато го направихме.
— Ще имам момиченце — съгласи се с нея Кийли всред всеобщ смях, — аз бях отдолу.
— О, боже! Боя се, че ще родя кученце — извика Теси.
Даун, Блеър и Джейн избухнаха в смях, а останалите погледнаха Теси недоумяващо.
— Това не го разбрах — призна Кийли.
Госпожа Даун се наведе към нея и й прошепна нещо на ухото. Изчервена до уши, Кийли се закиска в шепи.
— Какво е толкова смешно? — попита Моргана. — Ние със Сара също искаме да знаем.
Забравила за миг враждата помежду им, Кийли се пошегува:
— Подобни разговори не са подходящи за ушите на неомъжени жени.
— Как смееш, подло копеле такова, да ми държиш такъв тон — изсъска Моргана. — Та ти дори не си истинска дама. Сигурна ли си изобщо, че палето ти е от Девъро?
Кийли пребледня. Госпожа Даун тъкмо се канеше да каже нещо в нейна защита, когато нечий глас я изпревари.
— Моргана Талбот, запазете низостите за себе си — нареди Елизабет, която току-що бе влязла в стаята.
Седемте дами скочиха на крака и направиха реверанс пред кралицата. В тази поза те очевидно не се чувстваха добре и очакваха знак от кралицата да се изправят.
— Престанете да одумвате Девъро и наследника му — рече Елизабет, без да изпуска от очи Моргана. — Веднага се извинете.
— Не е необходимо — едва чуто рече Кийли.
Сега сивите очи се впериха в нея.
— Необходимо е, щом аз го казвам.
Моргана с нежелание се обърна към Кийли.
— Моля за извинение.
Кийли не знаеше как да отвърне, за да не ядоса сестра си още повече, така че прие извинението й само с едно кимване. На всички присъстващи, включително и на кралицата, бе ясно, че русата красавица не е искрена.
— Нямам желание да слушам препирните на свадливи жени — рече Елизабет. — Изчезвайте.
Дамите тъкмо се канеха да излязат, когато кралицата промени мнението си.
— Лейди Девъро, вие останете.
Шест чифта слисани очи се впериха в Кийли, но никой не бе по-изненадан от самата нея.
— Седнете тук — нареди кралицата, след като останалите се бяха оттеглили.
Кийли седна, сложи ръце в скута си и прехапа устни. И в най-смелите си сънища не си бе представяла, че един ден може да седи срещу кралицата на Англия. Свещени камъни, как трябва да се държи с една кралица?
— Лейди Девъро, разкажете ми за призрака от галерията — подкани я Елизабет.
— Можете да ме наричате Кийли, ваше величество.
— Благодаря, Кийли — сухо отвърна кралицата. — Е, що за призрак е това?
— Вярвате ли ми, ваше величество? — попита Кийли.
— Да не би да лъжете? — отвърна на въпроса й с въпрос Елизабет.
Уплашена, Кийли поклати трескаво глава.
— Не, но мъжът ми…
— Забравете Девъро — прекъсна я Елизабет. — Всички мъже са глупаци и мислят с онази си работа.
Кийли се изчерви до корена на косата си. Никога не бе предполагала, че една кралица може да говори така. Всъщност тя никога досега не бе говорила с кралица.
— Кажете за призрака в галерията.
— Живяла ли е някога тук жена на име Кет Хауърд? — попита Кийли.
— Кет Хауърд?
Кийли кимна.
— Познавате ли я?
— Тя бе петата жена на баща ми — унесено рече Елизабет.
— Болезнен ли е споменът? — прошепна Кийли.
Елизабет я погледна и смени темата.
— Е, Кийли, значи ще дарите Девъро с наследник и ще го изпратите в Ирландия?
— Не, детето ще бъде момиче — отвърна Кийли.
— Откъде знаете?
— От майка си.
— Чешир? — невярващо попита Елизабет. — Тя не знае почти нищо за бебетата.
Кийли се усмихна.
— Имах предвид истинската си майка.
Сивите очи на кралицата пронизваха Кийли.
— Мислех, че майка ви е починала.
Кийли нервно прехапа долната си устна и излъга:
— Мегън ми се яви на сън.
— Значи вярвате в подобни предзнаменования? — попита Елизабет.
Кийли направи опит да се измъкне.
— Вярвам в тях, ако и вие вярвате.
Елизабет избухна в звучен смях.
— Наистина сте наследили остроумието на баща си.
Кийли въздъхна с облекчение. Питаше се колко ли още щеше да трябва да седи при кралицата. Минутите й се струваха по-дълги от часове. Копнееше да се прибере в стаята си на сигурно място.
— Кажете, защо сте нещастна тук? — попита Елизабет.
— Откъде знаете? — изненадано попита Кийли.
— Зная всичко за своите придворни.
— Липсва ми брат ми — обясни Кийли. — Писах писмо на Рис, но досега не съм получила отговор.
— И?
Кийли сведе поглед.
— Чувствам, че мястото ми не е сред придворните на ваше величество. Никога няма да приличам на останалите дами.
— Придворните идват и си отиват — обясни й кралицата. — Онези, които имат най-голям успех, се отличават с нещо от общата маса.
— Аз… аз не мисля, че мъжът ми би искал да се отличавам — отвърна Кийли. — Но не мога да бъда друга. Всеки в двора знае за произхода ми, а освен това съм прекалено срамежлива, за да общувам с
