Погледът му неволно се смекчи, когато младежът вдигна към него воднистите си зачервени очи и с мъка изрече:
— Прости ми, братовчеде. Страшно се срамувам. Аз…
— Стига. — Майлс прокара ръка по предницата на униформата му, за да я оправи, и го обърна към вратата. — Съсредоточи се върху необходимостта да вървиш изправен.
Деймиън се стегна като човек върху палубата на разлюлян от вълните кораб.
— Виното замая главата ми. То…
Независимо от заканите си преди миг, Майлс го хвана под ръка и му помогна да тръгнат към вратата.
— Всичко ми е ясно, Деймиън.
— Но аз наистина бях изгубил контрол над себе си, Майлс. Можех да те застрелям.
— Не, нямаше да го сториш.
— Толкова ли бе сигурен в появата на Рейнолдс?
— Той изненада и двама ни. Не, Деймиън. Човек има един особен поглед в очите, когато се готви да убие.
— Искаш да кажеш, че не съм в състояние да извърша действието докрай и по някакъв начин очите ми ме издават?
— Да, точно така.
— Обиждаш ме, братовчеде.
Майлс изсумтя и процеди през зъби:
— Напротив. Тази мисъл може да те успокои.
— Да ме успокои? Та нали съм войник? И във вените ми тече кръвта на Уинчестърови. Ето, успя както винаги да ме вдъхновиш.
Майлс спря — вече бяха излезли във фоайето.
— Да те вдъхновя за какво? — осведоми се той.
Замъглените очи на Деймиън се вторачиха в него.
— Ами да се науча да убивам, разбира се. Ако ще загивам трагично млад, добре е да отнема живота на няколко от проклетите англичани.
Майлс стисна по-здраво ръкава на Деймиън, докато младежът се мъчеше да се освободи.
— И ако оцелееш, как ще живееш с мисълта за кръвта на тези хора върху ръцете си?
Деймиън се облегна върху рамото на Майлс. След кратко мълчание отвърна:
— Ами като теб. Сигурно ще се измъчвам и тормозя. Но това те прави още по-голяма загадка от предците ни. Все едно — както и да постъпя, няма да опетня името Уинчестър.
Майлс прехапа устни, за да не изрече думите, които бяха на езика му. Деймиън се отскубна от него и се насочи към входната врата, широко отворена от прислужник в ливрея.
— Боже, стари приятелю, държиш се така бащински.
Майлс дори не погледна към Рейнолдс, макар думите да го смутиха.
— Така сръчно и безшумно се придвижваш, Рейнолдс. Започвам да си питам дали въобще ти е нужен бастун.
Рейнолдс гръмко и жизнерадостно се засмя.
— Нищо чудно в следващия миг да заявиш, че именно аз съм Нощния ястреб, за когото всички приказват.
Майлс стрелна Рейнолдс с поглед.
— Това признание ли е?
Злорадата усмивка на Рейнолдс подсказваше, че възнамерява да запази тайните си. На глас обаче изрече:
— Няма така лесно да се отървеш от мен. Вярно е, че да бъде заподозрян човек в наши дни е достатъчно да притежава черен кон. — Рейнолдс вдигна вежди очаквателно, но Майлс само го изгледа хладно. — Ние, американците обичаме, когато сред нас се крие предател.
— Значи ти си сред тази група, така ли?
Рейнолдс го изгледа озадачено.
— А ти не си ли? Та свободата ни е заплашена. Впрочем отлично го знаеш. Вероятно по-скоро мислиш за други неща. Например за живота на братовчед си.
— Твърдо е решил да загине геройски. Войната се явява достатъчно удобно средство. — Тонът му беше суров. Вниманието му бе привлечено от далеч по-важен въпрос, който вече няколко вечери му пречеше да спи. Или самозванецът не бе дръзвал да излиза след последната им среща или му бяха поникнали криле. — Хванаха ли този тайнствен Нощен ястреб?
Рейнолдс поклати глава.
— Не че съм чул кой знае какво, разбира се. Та аз прекарах по-голямата част от следобеда в опит да се измъкна от розовата градина на Едуина Фаръл. Там нямаше никакви морски офицери. Само съпругите им. Но, предполагам, ти не знаеш нищо по въпроса…
Майлс го дари с хладна усмивка.
— Поради каква причина бих…
— Да, да, естествено. Убеден съм, че всеки американски морски офицер би ми завидял за маневрите, които демонстрирах в розовата градина. Но да се върна на въпроса ти. Стори ми се, дочух някой да споменава, че Нощния ястреб бил забелязан снощи след полунощ на юг от носа.
Майлс стисна зъби. Пропуснал го е. Онзи пак му се бе изплъзнал. По дяволите. Часове след полунощ продължи да претърсва района около носа. Внимателно наблюдаваше закотвения военен кораб за някакви издайнически сигнали. Не забеляза нищо. Срещата вероятно е продължила съвсем кратко. Прекалено кратко. А измъкването на самозванеца бе станало така безшумно, както изгряването на луната над хоризонта.
— Успял да избяга, преди войниците да достигнат брега. — добави Рейнолдс. — Доста хлъзгав тип. Не завиждам на хората, натоварени със задачата да дебнат появата му в тъмнината. Струва ми се невероятно трудно. Сигурно никога няма да го заловят.
Не, те няма. Но Майлс ще успее. И когато го стори, онзи ще си получи заслуженото, задето се е опитал да го прави на глупак. С всеки изминал ден цената, която самозванецът щеше да заплати, ставаше все по- голяма.
— На Дяволската нива, следващата събота.
След краткото напомняне за надбягването, Майлс напусна фоайето и къщата, за да изчака появата на съпругата си. Под безмилостното лятно слънце той крачеше напред-назад по алеята, докато Деймиън дремеше на седлото. След тридесетина минути Теди се появи, съпроводена от слугите, които носеха чеиз, достатъчен за десет младоженки. Цялото търпение на Майлс се бе изчерпало. Нови петнадесет минути бяха посветени на сълзливи сбогувания, прегръдки и внезапното решение кобилата Клио да замине с Теди за Мирамер, като подарък от семейство Фаръл.
С церемониална и хладна учтивост Майлс помогна на съпругата си да се настани в каретата, по чиито врати изпъкваше гербът на рода Уинчестър. Провери дали Клио е добре завързана, качи се на Зевс и заби пети в хълбоците му. Ако настроението му бе друго, щеше да сподели каретата с Теди. Въздухът около нея бе някак по-свеж. Но през този ден не възнамеряваше да се подлага на нови изпитания.
Принудиха го прекалено много пъти да се види като глупак — повече, отколкото бе по вкуса му. Налагаше да се пребори с това чувство. Да постигне нещо. Дори чисто физическото усилие — пък било то и като обере цяла тютюнева нива — би го накарало да се почувства удовлетворен. Или още по-добре — да напълни и натовари огромните бъчви. Или да подготви нова нива за засаждане. След сутрешния дъжд почвата е влажна и пръхкава; превъзходна за садене.
Възнамеряваше да складира в трюмовете на кораба си първокласен тютюн, за да бъде готов да отплава до месец. Войната няма да му попречи. Както няма да го спрат съпругата му или някакъв самозванец.
Глава 8
От високия прозорец в западното крило на Мирамер Теди наблюдаваше залеза със скръстени ръце и
