сключени вежди. Природата й предоставяше великолепен, носещ наслада изглед. Но колкото и странно да бе, потъващите слънчеви лъчи я изпълваха с безпокойство.
Би трябвало да се чувства като мъркащо от удоволствие коте пред купичка сметана. Всичко бе преминало съвсем гладко. Тя, заедно с целия си багаж, вече бе настанена в най-представителната, според всеобщото мнение, плантация в цяла Вирджиния. Спалнята й, разположена в предоставеното й крило, имаше размери на малко жилище в Лондон, и се намираше достатъчно далеч от когото и да било в къщата и особено от Уинчестър. Не го бе виждала откакто я настани в каретата с обичайното си пренебрежително отношение. Дори Деймиън бе потънал някъде из дванадесетте спални на Мирамер, несъмнено, за да си отспи и да преодолее опиянението от виното и срама си преди да се включи във военните действия и да получи цялата слава, които утрешният ден щеше да донесе.
Би трябвало да е доволна, че никой не я безпокои. А защо, по дяволите, не се чувстваше удовлетворена?
Хвърли поглед към хоризонта, без да е съвсем сигурна какво точно очаква да види. Пред очите й се ширна половин километровата алея между черната желязна порта и тухления зид около къщата — виеше се между тютюневите ниви, няколкото големи бараки и колибите на слугите чак до пътя. Неугледни тютюневи ниви се стелеха от двете й страни. Вятърът поклащаше леко листата на стеблата. В един от парцелите работници се придвижваха сред високите стебла, като сечаха с остри ножове върховете им; други пренасяха товарите до складовете. В съседна нива — там тютюнът не бе избуял така високо, малко негърче, въоръжено с дълъг прът, гонеше угоени пуйки. Теди не успя да си обясни защо го прави — на птиците им бе позволено спокойно да кълват стеблата. В трета — голи до кръста негри забиваха дълбоко рала в черната почва. Други преобръщаха земята с мотики и я оставяха разорана и пръхкава. Зад тях се придвижваха деца и правеха равни купчинки от пръстта.
Наблюдавайки всичко това и при положение, че не бе свършила нищо освен да се преоблече, и то с неохотната помощ на мълчалива млада негърка с големи очи, Теди си даде сметка колко безполезна и безсмислена е всъщност ролята на господарката на плантацията. Освен ако не предприеме нещо. Изобщо не желаеше да се чувства ненужна. Изолирана и безполезна. Нищо чудно, че е толкова неспокойна.
Миг преди да обърне гръб на прозореца, погледът й попадна на един мъж — ореше земята непосредствено отвъд предната стена на имението. Нещо в движенията му, начинът, по който се придвижваше зад коня, лекотата, с която направляваше ралото, й направи силно впечатление. Докосна с пръсти стъклото, загледана в играта на мускулите по гърба и раменете му, която караше кожата му да блести с махагонови оттенъци. Имаше едри ръце с масивни китки и дълги пръсти — в момента стискаха дръжките на ралото. От дъха й стъклото се замъгли и тя го избърса, за да вижда. Беше обърнал ралото и сега пред нея се очертаваше великолепния му гръб: широк в раменете, постепенно се стесняваше към талията, за да прелее в добре оформен таз и бедра под прилепнали черни панталони. Очите й се присвиха — по гърба му пълзяха резки: белези от удари с камшик. Такива следи никога не изчезват напълно. По някаква неясна причина си помисли, че Уинчестър никога не би прибягнал до подобни методи с робите си.
Мускулите на бедрата му се стегнаха, докато натискаше с крак палешника и забиваше ралото по- дълбоко. Спря, прокара ръка през лицето си, после свали бялата кърпа от главата си. Със странно вълнение тя проследи как прокара кърпата през лицето си. Нещо в движението й се стори познато; така познато, както и буйните черни коси, които в момента паднаха върху раменете му. Тогава той се извърна и тя успя да зърне лицето му.
Преглътна и усети гърлото си съвсем пресъхнало.
Беше Уинчестър.
Той каза нещо на работещ наблизо орач — едър мъж с грациозни движения, а после се обърна към децата, които оформяха гнездата за садене. Двамата мъже размениха още няколко думи, след което Уинчестър одобрително кимна. После съвършено неочаквано се усмихна, лицето засия и дори от разстояние се забелязаха появилите се в очите му игриви пламъчета.
Теди силно се притисна към прозореца; пръстите й продължаваха да лежат върху стъклото. Усети как я облива топла вълна. С леко отворени устни проследи как той се обръща да огледа свършената работата. При това движение кожата на гърдите му проблесна под слънчевите лъчи. Под черните косъмчета тя искреше като разтопен бронз. Господи! Как добре помнеше топлината на тези гърди, които се притискаха към нейните, играта на мускулите под допира на пръстите й, замайващото усещане от силно мъжко тяло, опряно в нейната трепереща снага. Усети някаква празнина в себе си, копнеж, който бе така дълбок и първичен, че едва не извика.
— Нуждаете ли се от нещо, госпожо?
Теди рязко се обърна и едва не се залепи за прозореца. Жена, облечена в рокля от сив муселин, каквито носеха прислужниците, стоеше зад гърба й. Появата й изглеждаше още по-зловеща заради безшумните стъпки, с които бе прекосила стаята. От друга страна Теди трябваше да признае, че и цял взвод войници да бяха минали само преди миг през спалнята й, въобще нямаше да ги чуе.
— Не-е… — заекна тя, неспособна да се отърси от чувството, че са я заловили да прави нещо нередно.
Сивите очи на жената се насочиха към прозореца и се спряха на нещо отвън.
— Днес е решил да поработи на нивите. Повечето бели не стъпват в тютюневите парцели и никога не вършат работата на най-низшите ратаи.
Теди я стрелна с очи, но се въздържа от язвителната реплика, понеже нещо в тона на жената й се стори странно: бе сдържан, но същевременно издаваше някакво собственическо чувство. Теди се пребори с обзелата я неловкост, без да откъсва поглед от прислужницата. Бе с около педя по-ниска от пея, няколко години по-възрастна и с приятна фигура: тесни рамене, слаби ръце и ханш като на младо момиче. Добре ушитата рокля й стоеше безупречно и бе силно опъната само на гърдите, където сякаш щеше да се пръсне при всеки дъх, който си поема. Вдигнатите коси под бялото боне имаха цвят на лен, а върху извънредно бледото й лице като единствено цветно петно се открояваха пълните й розови устни. Както при повечето прислужници лицето й бе безстрастно и в поведението й нямаше нищо необичайно. Тогава, кое караше Теди да се чувства така несигурна?
Тя погледна през прозореца и Уинчестър мигом привлече погледа й. Отново забиваше рало в земята, а мускулите му потреперваха ритмично при всяко движение. Бързо се извърна и забеляза втренчения взор на прислужницата. Този път не се бе подвела. В дълбоките сиви очи на жената безпогрешно се четеше някакво предизвикателство.
Очевидно двамата с Уинчестър са били любовници. Не се съмняваше, че връзката им продължава.
Теди имаше чувството, че е получила удар в корема. Дори да бе трепнала, жената не показа, че е забелязала каквото и да е. Дълбоко разстроена, без да разбира ясно защо, Теди се приближи към тоалетката и прокара пръст по подредените позлатени четки и гребени. Не пропусна да отбележи, че прислужницата се задържа при прозореца.
— А ти коя си?
— Казвам се Джили, госпожо. Аз съм прислужница на Майлс Уинчестър.
Израснала без обкръжението на гувернантки и слугини Теди нямаше ни най-малка представа какви точно са задълженията, произтичащи от положението на Джили. Сети се обаче, че не я беше забелязала снощи, когато Деймиън бе домакин на вечерята. Това й подсказа, че Джили не е от общата прислуга, която обикновено има работа в кухнята и на долния етаж. Безупречната й рокля и гладките бели ръце издаваха, че не е готвачка или помощничка в кухнята. Ако наистина е прислужницата на Уинчестър, то поради каква причина се намираше сега при Теди в западното крило? Дали не е дошла да предяви претенции.
Взела деликатно кристално шишенце за парфюм в ръка, Теди се постара да си напомни, че всъщност никак не я интересува с кого задоволява похотта си Уинчестър. Нищо чудно, че прие брачното споразумение. Животът му, а и очевидно връзката му с Джили, щяха да продължат така, както и преди да се ожени. Все едно Теди не съществува.
Всеки от тях щеше да има напълно самостоятелен, отделен живот. Сделка. Тя трябва да мисли единствено за избавлението на Уил.
Тогава защо я обзе такава непоносимост към тази жена?
С трясък остави шишенцето върху мраморната повърхност на тоалетката и привлече погледа на Джили.
