Ястреба и гълъбицата

Сведи клепачи, но докато отпиваше от брендито, погледът му не се откъсна от потреперващата й гръд.

Теди, безсилна да издържи повече на този взор, направи опит да върне книгата на полицата. Дали съдбата обаче пожела така, или треперещите й пръсти се оказах виновни, но безценният том се изплъзна и падна отворен върху килима. Дълбоко притеснена, тя се наведе да го вдигне, но цялата застина — два крака застанаха от двете страни на книгата. Не беше в състояние дори да преглътне. Едва успяваше да си поеме дъх. Той се бе придвижил съвсем безшумно, точно както бе останал напълно смълчан, когато тя бе влязла в стаята. Ако не бе се обадил, тя никога не би разбрала, че седи в стола с високата облегалка до прозорците.

Стараейки се да не вдига очи, тя сграбчи книгата изправи, готова да побегне, ала пръстите му докоснаха рамото й — явно бе предусетил намерението й. Погледна притиснатата към корема си книга и се запита дали той чува ударите на сърцето й. Намираше се така близо до нея — съвсем осезателно долавяше дълбоките му вдишвания коренно различни от нейните плитки поемания на въздух. Потокът на дъха му погъделичка косъмчетата по челото й и я обля с топлина. Тази вечер от него се излъчваше дива енергия и направо я приковаваше с невидими вериги. Тя вдигна поглед към него.

Така, както беше само по чорапи, подът се залюля под краката й. От гърдите й се изтръгна дълбока измъчена въздишка. Топли пръсти се спуснаха по ръката й и преминаха в бавна и нежна ласка, плъзгайки се към лакътя й.

Теди стоеше почти опряла гърди в него; имаше чувството, че я засмуква някакъв дишащ огън дракон. За част от секундата очите й се разшириха и тя се уплаши, съзирайки митичния звяр в дълбоките му тъмни очи. Някаква непозната част от нея откликна на този огън. Поради рязкото й извръщане към полиците, лакътят й се заби в ребрата на Уинчестър.

— Съжалявам — едва прошепна, докато отчаяно се опитваше да постави книгата обратно.

— Дай на мен — предложи той.

Устните му бяха така близко до ухото й, че тя замръзна от страх да направи каквото и да било движение.

Ръката му обви нейната и бавно насочи книгата към полицата. Пръстите му бяха топли, изключително дълги и добре поддържани, като на английски благородник. Но по ръцете на никой английски благородник нямаше подобни белези: най-отчетливият бе широк поне сантиметър и се простираше от палеца до китката под формата на бяла ивица. Теди преглътна — опита се да нормализира дишането си.

— Обвиниха ма в кражба — прошепна той, сякаш прочел мислите й. — Щяха да ми отсекат ръката, ако им бях позволил. Алжирският бей се прояви като изключително добър домакин, няма що.

— Съжалявам — пророни тя.

Отново се сети за жестоките белези по гърба му. Изтърпял е какви ли не мъчения там.

— Недей. Заслужавах си обвинението.

Погледът й се вдигна към него.

— Изненадана си? — Безмилостните му устни се разтегнаха в лека усмивка. — Когато в продължения на месеци държат затворен един човек в дупка заедно с мъртви и умиращи, когато му подхвърлят парчета козе сирене на земята и го принуждават да яде като куче, по-добре е да плюе на скрупулите си, за да оживее. Готов е на всичко. Виждал съм как окичени с ордени адмирали и мъже, ръководели нации, лижат храната от пода, където се разхождат плъхове; виждал съм ги как лазят на колене и плачат да ги оставят живи; виждал съм ги как крадат и убиват, за да оцелеят. Виждал съм ги как умират.

— Нищо чудно, че спомените ти те преследват така.

Той вдигна вежди, а лицето му придоби хладно изражение.

— Това ли си чувала за мен? Че съм обсебен от спомените си?

— Хората винаги търсят начин да си обяснят неизвестното. Правят го от естествено любопитство, предполагам.

— А ти, скъпа съпруго?

Теди се отдръпна малко от него и се облегна върху ръба на бюрото — полагаше крайни усилия да овладее треперещите си крайници. Съпруго! Не, сигурно си е въобразила мекотата в тона му, когато произнесе тази дума. Това бе нейното действително положение. Нейната роля. Не го е изрекъл като нежно обръщение, макар сърцето й да прескочи един удар. Мъж, така дълбоко измъчван в един миг, не е в състояние да проявява нежност в следващия. Дали е така? Мъж, известен с пренебрежителното си отношение към общоприетите ценности, който не дава пет пари за лоялността, не би могъл да работи на полето редом с ратаите. Вярно ли е? Мъжът, за когото разправят, че е загубил цялата си духовност, не би трябвало да се интересува как се появяват бебетата на този свят и как се помага на родилките. Нали? А може би греши? Погледът й се плъзна към купчината писма, нахвърляни по бюрото. Противоречиви сили владееха Уинчестър. Беше трудно да се разгадаят, а още по-трудно — да се разберат. Как въобще щеше да постигне помирение с противоречив мъж като Уинчестър?

Гласът му я обви с чувствена пелена и й подейства странно успокояващо.

— Ти си доста любопитна, дори за твоя пол. Рядко жена би пропуснала вечеря, за да тръгне да разузнава плантация.

— Човек не разузнава, докато се друса върху гърба на коня.

— Умната жена би успяла да го стори.

Устните й леко се извиха нагоре и тя прокара пръст по ръба на бюрото.

— А, значи поне смяташ, че съм умна.

— О, да.

С нищо не показа, че е видял руменината, обляла страните й. Придвижи се така, че все още го виждаше, но, слава Богу, застана зад бюрото и посегна да си налее още бренди. Теди се загледа как пръстът й се плъзга напред-назад по повърхността на писалището.

— И какво откри? — попита той най-сетне. — Нямаше те повече от три часа.

Значи все пак е забелязал. Теди пренебрегна потреперването в стомаха си, вирна брадичка и преглътна, ала междувременно успя да улови как погледът му се насочва към деколтето, образувало се от разкопчаните копченца. Впи пръсти в ръба на бюрото, за да се възпре да не посегне към врата си.

— Открих, че задната част на къщата е по-гостоприемна, отколкото парадния вход. Както и в Англия, овцете поддържат моравите ти добре подкастрени, пуйките пазят нивите от червеи… Отврат.

Крайчетата на устните му се извиха нагоре, а в очите му се появиха дяволити пламъчета. Теди бе виждала това изражение по лицето на Уил колчем се готвеше да стори някоя беля. Сепна се от тази мисъл. Изключено. Няма нищо по момчешки пакостливо в този мъж. И въпреки това…

— Представи си да прекараш цял ден на поле, завзето от червеи — подхвана Уинчестър бавно, наслаждавайки се на всяка дума. — Постоянно ги търсиш с ръце и съзнаваш, че ще унищожат голяма част от реколтата, преди да откриеш дори и половината.

Теди преглътна. Знаеше, че страните й пребледняха, но разбираше също, че Уинчестър преднамерено се държи като момче, което съзнателно дразни харесваното момиче. Тя вирна брадичка, изправи рамене и отвърна:

— Бих подпалила нивата и бих се захванала с нещо друго.

Той я наблюдаваше съсредоточено; дяволитото му изражение бе изчезнало.

— Като какво например?

Тя се замисли за миг, а погледът й се плъзна през рамото му към бързите и мощни води на реката.

— Бих построила мелница на един от притоците, които минават през имението. Ще го преградя, а мелницата ще построя от многобройните дървета в плантацията. Трябва да е здрава, та с лекота да върти воденичните камъни. Ще засея жито и вероятно царевица, за да има храна за добитъка. Да, наистина смятам, че бих станала мелничарка. Почвата тук ми изглежда достатъчно плодородна.

Млъкна. Даде си сметка, че страните й внезапно са пламнали, а Уинчестър я наблюдава особено съсредоточено. Сведе поглед и отново нервно заопипва ръба на бюрото. Няма начин да не си е въобразила одобрението в погледа му.

— Разсъждаваш като някои доста заможни мъже нагоре по реката. Постъпиха точно така, когато червеите нападнаха нивите им. Случи се, преди някакъв щастливец случайно да изпусне пуйките си сред тютюневите насаждения и така успя безболезнено да спаси реколтата си. Пуйките, както открил той, с