се вярваше, откри, че е напълно студен към нея. Тази вечер му беше физически невъзможно да я люби. Майлс се стегна вътрешно, преди устните им да се докоснат.
— Съжалявам, Джили.
Все едно я зашлеви. Лицето й доби ледено изражение. Очите й се спуснаха надолу и отбелязаха изчезналото му желание със стисване на устните.
— Както кажеш, господарю.
Той захвърли кърпата и взе тъмносиния копринен халат, който плътно завърза на кръста. Не изпитваше никаква потребност да дава обяснение. Никога не бе го правил пред никоя жена, особено пред тази, която от началото на връзката им преди осем години знаеше, че той не е обикновен мъж с обикновени желания. През годините тя се бе сблъсквала многократно с неговото пренебрежение или отхвърляне, но никога не му бе искала обяснение. Тази вечер обаче тя издаде раздразнението си както бе показала привързаността си само преди секунди.
Реши да не й обръща внимание, макар да изпита нещо подобно на угризение. Вратата се затвори зад гърба й с трясък, тишината отново го погълна. За миг се загледа в тъмнината отвъд прозорците — ясно видя как огромното легло зад него се отразява в стъклото. Само глупак би се отдал на спомени там, където те го преследват най-силно. През последните няколко нощи не бе сънувал ужасите на затворничеството, не бе изживявал и кошмарите, свързани с отказа му от опиума. Вместо това допирът на чаршафите до тялото му действаше като досег до копринената кожа на женски нозе, а изшумоляването им напомняше бездънните въздишки на невинна девойка. Грабна чашата и свещта и излезе от стаята с намерението да намери покой някъде из дълбините на притихналата самотна къща.
С чиния в едната ръка и чаша вино в другата Теди мина през странична врата към коридора, който разделяше на две внушителната сграда. С растящо любопитство продължи по оскъдно осветения проход, като спираше да надзърне в малкото стаи, оставени разтворени. Музикалният салон с високи прозорци с изглед към реката тънеше в тишина и тъмнина, а лунните лъчи озаряваха пианото със синкаво сияние. Мина край няколко малки всекидневни, всичките неприветливи, оскъдно мебелирани; после отмина четири затворени врати. Без свещ, с която да осветява пътя си, изследванията й бяха силно ограничени. Освен това бе нетърпелива да свали костюма за езда и да облече нещо по-подходящо за голямата жега. Дори след като бе разкопчала горните копчета на синята си рокля, за да разхлади пламналото си тяло, кожата й лъщеше от избилите капчици пот.
Спря се пред леко открехната врата. През процепа струеше, макар и слаба, светлина от запалена свещ и придаваше на стените меки златисти оттенъци. Побутна вратата и откри, че сиянието се излъчва от полици, отрупани с луксозно подвързани книги от пода до тавана. Не се нуждаеше от никаква друга покана.
Първо й направи впечатление миризмата: познатата миризма на хартия витаеше из цялото помещение. Книжарницата на баща й миришеше по същия начин: на нещо задушевно, топло, приканващо, сякаш я насърчава да се отърси от всичките си грижи и да се зарови между страниците. Но в тази стая се долавяше и приятният аромат на пчелен восък, тютюн и на нещо друго, което в момента й убягваше, но накара сърцето й неволно да се разтупти, а същевременно да забрави, че навлиза в чужда територия.
Краката й потънаха в плюшения червен килим и това я предизвика да захвърли обувките. Размърда пръсти сред дългите му влакна, отпивайки от виното. Помещението не бе нито особено голямо, нито претенциозно, независимо от изящните предмети. Сред този лукс се долавяше и известен безпорядък — нещо необичайно за другите строги и студени стаи на Мирамер на този етаж. Подобно на кухненското помещение, което току-що бе напуснала, и това тук бе обитаемо, бе стая, в която се живее, и това още повече й напомни за бащината книжарница. Огромно резбовано бюро от махагон заемаше пространството между прозорците с вдигнати кадифени завеси. Повърхността му и подът наоколо бяха отрупани с отворени или смачкани писма. Върху бюрото имаше мастилница, множество пера за писане и попивателна хартия. До тях, на разстояние една протегната ръка от стола с висока облегалка, се виждаше наполовина пълна кристална гарафа, няколко тънки пури и свещ. През обърнатите на юг прозорци се разкриваше окъпана от лунна светлина морава. Слънцето вероятно изпълва тази стая със светлина и топлина от средата на утрото до късен следобед. Нищо чудно, че столът зад бюрото бе обърнат към прозорците, сякаш нетърпеливо очаква изгрева.
Остави пълната с храна чиния на свободен ъгъл на бюрото, отхапа парченце сирене, отпи от виното и плъзна поглед по полиците наоколо. Пристъпи към тях и се препъна в купчина книги на пода, някои от които бяха отворени и с прегънати листове. Загледа се по-внимателно — хм! Интересно. Оказаха се книги по медицина и право. Страниците им бяха доста прелиствани, а полетата — гъсто изписани с бележки. Наведе се още по-близо и видя, че най-много бележки има около абзаците, свързани с бременност и раждане. Вдигна поглед. Вниманието й бе привлечено от полицата до камината. Надигна се и прокара пръст по екстравагантните и необичайно позлатени корици на дългия ред с книги, чиито заглавия не можеше да разчете — бяха изписани със странни букви. Изпълнение любопитство, остави чашата и извади една книга. В момента, в който я разтвори, я облъхна остър мирис и погъделичка ноздрите й. Хвърли поглед по страниците, а веждите и се смръщиха още повече.
— На арабски са.
Тя се извърна, притискайки книгата към гърдите си. Усети как кръвта изчезва от лицето й в момента, когато срещна очите на Уинчестър. Седеше в отпусната, небрежна поза на стола пред бюрото с чаша бренди в ръка и с дяволски пламък в погледа.
— От самия владетел на Тунис са, от бея Хамуда — продължи той.
Гласът му кънтеше като далечна гръмотевица, но същевременно бе омекотен, вероятно от огромно количество бренди.
Само това накара Теди да остане на място и да не побегне.
— Хамуда беше типично неблагодарно, брутално, дебело животно — обади се той отново, явно безразличен към навлизането й в негова територия. — Подобно на другите варварски владетели бе в състояние да седи дни наред на дебелия си задник върху ниска пейка, покрита с везана кадифена възглавничка, и със скръстени отпред крака. От това място, без каквито и да било движения освен да кима с глава и да раздава нищо незначещи усмивки, приемаше всеки генерален консул, готов да предложи значителна парична сума в замяна на мира. Застави седем европейски крале, две републики в Европа и американския континент да поднесат почитанията си пред морски флот едва ли по-голям от два реда бойни кораби. — Стисна зъби, а гласът му дотолкова се сниши, че Теди трябваше да се напряга, за да го чуе. — Ненавиждах това копеле. Но преди да напусна Средиземноморието, той ме извика в палата си в Тунис и ми подари Корана и куп коментари към него, в знак на благодарност, задето съм унижил съперника му в Триполи, Юсуф Караманли, бея на Алжир.
Той почти не помръдваше, но гънките на копринения му халат проблясваха под светлината на свещта. Теди никога не би си представила, че Уинчестър би носил дреха с този цвят. Коприната подчертаваше мускулите му и вероятно заради това привлече погледа на Теди към места, където иначе не би погледнала.
Гърдите му бяха оголени; повдигането и спускането им само засилваше впечатлението от великолепно оформеното му тяло. Нежни черни косъмчета го покриваха от врата до корема, а очевидно и по-надолу, но там погледът спираше заради пристегналия кръста му колан, чийто краища се полюшваха предизвикателно между леко разтворените му бедра.
Теди усети как гърлото й се сви. Халатът се стелеше, очертавайки бедрата му и разголваше дългите му крака. Гънките едва прикриваха издутината между бедрата му. Ако човек искаше да се взре достатъчно настойчиво, непременно щеше да разграничи формата и големината на…
Теди потрепери от неудобство и унижение. Изведнъж осъзна, че под копринения халат той е съвършено гол. Стисна силно книгата — кокалчетата й побеляха — и се опита да не обръща внимание на плъзналите по тялото й тръпки, които се спускаха надолу към корема й. С вперения в нея поглед Уинчестър не й помагаше особено да се овладее. Фактът, че говореше с такъв безизразен тон за съвършено непознати за нея събития, само засили убеждението й, че е способен, ако реши, да я повлече със себе си в дълбините на дяволските си спомени. Усети как сърцето й се свива.
— Внимавай — обади се той, загледан в гърдите й. — Тези книги са направо безценни.
