особена изобретателност откриват червеите и ги изяждат в огромни количества. Те са любимата им храна. Опазват нивите чисти от червеи по-добре от всички ратаи, с които разполагам, дори и да ги бях оставил да се занимават само с това.
— Този човек трябва да бъде канонизиран.
Уинчестър изсумтя.
— Той намери онова, което някои биха нарекли незаслужена награда. Откритието му накара мнозина да помислят, че притежава дарбата да ръководи. Сега е във Вашингтон, в екипа на Медисън, ако не се лъжа.
Сарказмът му не убегна на Теди.
— Е, превратност на съдбата — отбеляза тя.
— Но за една нощ тя може да промени живота на всеки.
Погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг — и двамата се сетиха за намесата на съдбата през онази нощ, когато тя се озова в леглото на Уинчестър. Мълчанието стана многозначително.
Теди извърна очи и се постара гласът й да прозвучи безгрижно:
— Открих, че за да се запозная както трябва с всичко в границите на владенията ти, ще са ми нужни поне три дни. Но открих още, че робите ти охотно ме упътват и са доста дружелюбни и усмихнати. Очевидно добре се грижиш за тях и те са доволни от съдбата си.
— А ти си мислила, че ги бия, така ли?
— Подобни неща съществуват в Америка. Поне така съм чувала.
— Може да сме варвари, но не сме глупави. Англичаните обещават свобода на робите в замяна на информация. При такава уловка малцина, които бих нарекъл мои предани хора, ще останат, ако не се отнасям добре с тях. Според моето виждане робите сами по себе си никога няма да приберат реколтата или да напълнят бъчвите. Умен е онзи плантатор, който не забравя за интересите на негрите. Затова не бива да пренебрегва личната им свобода, правото им на собственост, правото на женитба и раждане на деца. Но преди да започнеш да си въобразяваш, че съм кой знае колко благороден, не забравяй, че някои от нас бият жените си, ако не им се подчиняват. — Над ръба на чашата очите му не трепваха. — Изглежда, не ми вярваш напълно. Да не би репутацията ми да не е толкова лоша, колкото си въобразявам? Или просто ти си наистина така безстрашна, както изглеждаш?
— Кое предпочиташ? — предизвикателно попита тя.
Ръката с чашата се отпусна. Облегна се с другата върху бюрото и се приближи заплашително близо до нея, очите му блестяха.
— Безспорно бих предпочел смела жена. Ти наистина си едно изключение, скъпа съпруго.
— Както и ти, Уинчестър.
— С теб няма да ми е скучно — отбеляза той тихо.
— Изглеждаш изненадан.
— Такъв съм. Ти постоянно ми напомняш колко много още имам да науча за жените.
Настойчивият му поглед я накара да прехапе неволно устни. Ефектът от действието й не бе нито очакван, нито съзнателно предизвикан: той просто се взря още по-настойчиво в нея.
Теди се отблъсна от бюрото.
— Недей. — Той се пресегна и постави ръце върху нейните, за да й попречи да се отдалечи. Гласът му прозвуча изненадващо настоятелен: — Моля те, не си тръгвай още.
И въпреки това в тона му не се долавяха нито умолителни нотки, нито остротата на заповед. По-скоро предложение, изречено безстрастно. Теди почувства странно привличане, склонност да изпълни желанието му, сякаш той упражняваше невидима власт над нея — тя не я разбираше, но и не я отхвърли.
Той приседна в края на бюрото. Коприната на халата очерта мускула на добре оформеното му, стегнато бедро. Когато вдигна чашата, за да отпие, Теди преглътна заедно с него — буквално усети по устните си парещата течност.
— Остани тук с мен, Теди — пророни той лениво, продължавайки да я съзерцава с присвити очи. — Пий бренди с мен, докато слънцето изгрее.
— А ти ще ми откриеш ли своите тайни, Уинчестър?
— Не е изключено да се изкуша. — Странната приглушена интимност в тона му предизвика приятна топлина по тялото й. Част от нея копнееше да остане тук, да го погали, да посрещнат заедно зората, да стане съпричастна към тайните, измъчващи дълбоко душата му. — Искаш да избягаш от мен. От какво се страхуваш?
Тя едва удържа ръцете си да не сграбчат полите на роклята.
— Не от теб се страхувам.
— Наистина. Та аз съм обвързан с брачно споразумение. От какво да се страхуваш?
— Не това е причината.
Тя отстъпи назад, защото той се надигна, остави чашата и заобиколи бюрото.
Тъмни огньове бушуваха в очите му.
— Представи си за миг, че това споразумение не съществува. — Като нощен звяр той тръгна дебнешком към нея. Колкото повече напредваше, толкова повече — макар и неволно — тя отстъпваше. Най-сетне усети стената зад гърба си, а той се озова опасно близо до нея. — Представи си, Теодора… — Говореше с дрезгав, натежал от желание шепот, но очите му оставаха безизразни, докато се плъзгах към устните й и по-надолу, към мамещата плът, разголена от разкопчаната рокля. — Тогава щеше ли да се страхуват от мен?
Теди с усилие си пое въздух.
— Не — отвърна тя искрено, макар да чувстваше, че ако се приближи само още на сантиметър, ще се строполи на пода.
Когато той го стори и обви ръка около тила й, а с другата я подхвана през кръста, в съзнанието й се мярна мисълта дали все пак не се е досетил, че краката й положително ще й изневерят.
— А сега? — попита той и я привлече към себе си. Бе невъзможно тя да не усети възбудата му. — Сега страхуваш ли се от мен?
— Не — едва пророни тя, но не намери сили да откъсне очи от неговите. Отпусна ръце на гърдите му и остана изненадана от забързаните удари на сърцето му. — Дори сега не се страхувам от теб.
— А би трябвало. — Предупреждението прозвуча недвусмислено. Както и скритото обещание. — Ти си достатъчно съблазнителна, за да изкушиш всеки мъж да наруши обета си. Дори това да означава, че се обрича на вечни мъки в ада. Ти се оказа права, моя прекрасна Теодора — продължи той дрезгаво. — Преследват ме спомени. Спомени, как ти си под мен…
Тя потрепери и затвори очи, за да попречи на оживялата представа да обземе и нея. Той прекара палец по брадичката й и същевременно нежно плъзналата му по гърба й ръка притисна гърдите й към неговите — обзе я чувството за потапяне в неговата топлина. Тя направо се давеше в нея, потъваше стремглаво, обзета от великолепните усещания, които той предизвикваше с нашепваните думи и изкусителния допир на пръстите си.
— И ти си спомняш — пророни той с видимо задоволство. Подхвана брадичката й и поднесе устните й към своите. От широките му гърди се изтръгна шепот: — Устните ти бяха сладки като череши онази нощ, зрели…
Тя неволно затвори очи.
— Моля те, недей…
Но независимо от умолителния й тон пръстите й се впиха в раменете му.
— Няма да успея да се задоволя само с една целувка — прошепна той. — Трябва да те имам цялата. Всяка частица от теб.
Тя потрепери, потопена в пробудени желания, а устните й копнееха за неговите, младото й тяло имаше нужда да се освободи от натрупващото се напрежение, което свиваше стомаха й и разпалваше огън между бедрата й. Дори да искаше, нямаше да успее да прикрие отклика си.
— Иди се легни, Теодора — каза той грубо, а очите му изведнъж станаха хладни. — Аз няма да се спра. Само ще ти причиня болка. Върви.
Пусна я така внезапно, че тя почти залитна. След като отвори широко вратата, той мина край нея и я
