— По дяволите, Саймън, тя не е… нормална. Нормалните жени лежат в леглото до обяд, пият шоколад и ядат кифлички. Най-накрая в два слизат по стълбището изкъпани и облечени за късен обяд. — Натъртваше думите си с пръст, насочен към небето, и ускори крачка. — Нормалните жени си намират женски занимания — все неща, свързани с игли, конци, платове. Нормалните жени пеят песни, играят глупави игри на карти, клюкарстват с приятелки и общо взето присъстват ненатрапливо в живота на мъжа. С времето наистина стават такива досадници, че човек се оттегля в крилото си без никакви угризения. След като някому се е паднало да бъде обременен с жена, нека поне да е нормална, Саймън. Особено ако възнамерява да запази тайните си или уединението си. На никого не му е притрябвала любопитна, разпитваща, волева, умна и свръхенергична съпруга, която да си вре носа навсякъде.
— Май е от светлината на нивата. Изведнъж ми се стори, че сте по-млад и ведър.
— По дяволите, Саймън. Теодора Лъвлейс няма нищо общо с това, че съм станал по-ведър или крача като младо момче. Тази жена е същински трън в очите ми.
Майлс се опита да не обръща внимание на резките нотки, появили се в гласа му. Да прогони образа на Теди, загледана в него с дълбоките си теменужени очи, навлажнила чувствените си устни, се оказваше толкова трудно тази сутрин, колкото и през цялата нощ.
— Що не й кажете к’ви ги вършите в Албемаръл?
Майлс се закова на място и навъсено погледна Саймън.
— Как ли пък не! Жените по природа са коварни и двулични същества, Саймън, и съвсем не им е възможно да проявят здрав разум. Езикът им се развързва в най-неподходящи моменти, особено трябва ли да запазят нещо в тайна. За тях няма никакво значение дали от това не зависи живота на някой мъж. Нищо не е в състояние да ги спре. Наистина ли мислиш, че ще поверя на жена, особено на такава, която почти не познавам, бъдещето на Мирамер? — Резкият му смях прокънтя във въздуха. — И Господ да е на помощ на всички ни, ако реши да го сподели с леля си, която се вре навсякъде. Ще ме мобилизират под командването на Фаръл преди да настъпи следващото утро, а Мирамер ще стане поредната жертва в тази проклета война. Нямам никакво намерение да поемам подобен риск.
Саймън скръсти ръце на гърдите си и сведе замислено глава.
— И к’во ще правите?
— Ще й намеря занимание, Саймън. По дяволите — няколко занимания едновременно, та да я ангажират. — Спря се и се замисли. — И да я държат настрана от местата където не искам да ходи, като складовете при реката например.
— Ами то май шъ трябва да я гледате с две очи от сутрин до вечер.
— Тогава, така и ще направя. И пак ще си струва.
При влизането в кабинета си припомни тези думи с известна ирония. Завари я, покачена на столче, на което, той знаеше, две от крачетата се клатят. Повдигната на пръсти, се опитваше да достигне най-горната лавица. Фактът, че бе влязла в кабинета му не предизвика очакваното раздразнение. За своя голяма изненада, независимо от опасенията си преди малко, откри, че нищо у нея не му се струва неприятно или дразнещо. Тя дори изглеждаше доста привлекателна. Ако трябваше да е честен — беше направо балсам за душата. Приличаше на лютиче в семплата си бледожълта рокля, дори ръцете го засърбяха от желание да обгърне тънката й талия. Както бе протегнала ръка и леко извила гръб гърдите й се очертаваха невероятно примамливи. Присвитите му очи се плъзнаха към кръста й, към ханша, където се поклащаше края на плитката й.
Даде си сметка, че не може да откъсне поглед от нея. Никога не му се бе случвало нещо подобно с друга жена. Налагаше се, естествено, да мобилизира всичките си сили. През нощта му бе хрумнало, че Фаръл — проницателен и невероятно умен човек — е решил да се възползва от възможността да подложи на изпитание характера и волята на Майлс, предлагайки му съблазнителната и привлекателна племенница като зрял плод, чието достигане е забранено за умиращия от глад мъж. Теди вероятно ни най-малко не се досещаше за намеренията на чичо си, но това нямаше никакво значение. Тя бе пионка, а предназначението на пионките е да ги използват в игрите.
Игра. Устните му се извиха в саркастична усмивка. Човек не оцелява след двадесет дни прекарани в самота в пустинята, ако не притежава желязна воля и изключително силна физика. Бе издържал какви ли не изпитания, поставени му от бея. Щом го проверяват дали може да устои на жена, която и да е тя, би трябвало с лекота да се справи.
— По дяволите — промърмори тя, понеже пръстите й не успяваха на косъм да достигнат до желаната книга.
Той хвърли поглед върху заглавието на тома, към който се стремеше.
Очевидно бе взел странна птица за съпруга. Никоя от познатите му жени не би проявила интерес към морски маневри. А защо го прави Теди? Разбира се, жена, която не обръща внимание на обичайните женски занимания, ще проявява и особен вкус при избора на четиво, нали?
Полите й се вдигнаха, когато тя се протегна още малко нагоре. Не носеше фусти отдолу, нито френски копринени чорапи. Краката й бяха голи и доста мускулести. Не беше обута с изящни пантофки. Странната му съпруга бе изнамерила отнякъде нещо, което приличаше на боти до глезените. Без съмнение бяха твърде по-подходящи за езда или за разузнаване из плантацията му, отколкото всякакви пантофки.
Чудноватото й хрумване да напъха изящните си крака в такива практични — за някои цели — обувки не убягна на Майлс, но го озадачи. Издиша шумно. Тя се извърна рязко, за да погледне през рамо, но от движението й едното краче поддаде и столчето се срина под нея. За миг тя увисна във въздуха.
— Майлс! — изпищя тя, но той вече бе прекосил килима и обхванал талията й с ръка, точно преди да се строполи на пода.
— Всичко е наред — увери я той и я обгърна с две ръце, само за да установи, че лицето му е заровено в гърдите й. Мигом я приплъзна по-надолу, но нещата само се влошиха — сега тя бе прилепнала към него от бедрата до гърдите. Изпита чувството, че е създадена специално за него — така добре формите на тялото й се сливаха с неговите. Ухаеше на цветя, на летни ливади, на утринно слънце, на люляков букет. — Е, ще пуснеш ли косите ми — изръмжа той, но грубостта на тона му нямаше нищо общо с впилите се в косите му десет пръста, които му причиняваха странно приятна болка.
— О, съжалявам — промърмори тя с разтреперан глас. Пръстите й се разтвориха и се плъзнаха по раменете му. Той не успя да прецени дали тя се вкопчва в него, или го отблъсква. — Аз… Можеш да ме пуснеш да стъпя на пода — завърши Теди.
— Разбира се.
Господ знае какво го прихвана в момента и защо му хрумна да търси нови мъчения точно сега, но той преднамерено бавно отпускаше тялото й, сякаш искаше да запомни всяка извивка, докато то се свличаше, плътно допряно до неговото. Тя остана загледана в оголените му гърди и отказа да срещне погледа му. Щом краката й докоснаха килима, се отскубна и се наведе към счупеното столче.
— Остави го — обади се той.
— Съжалявам, че го счупих.
— Не се извинявай.
— Съжалявам, наистина. Не си дадох сметка… — Погледна го и прехапа устни. — Май отново се извиних.
Всеки мъж можеше да се загуби в тези дълбоки теменужени бездни, да забрави всичко, освен че е мъж, а тя — жена. Пресегна се, взе книгата от лавицата и й я подаде.
— Заповядай.
Тя я пое, погледна заглавието и му я върна, вдигайки поглед към полиците.
— За Бога, за какво ми е тази книга? Исках онази вдясно.
Той се поколеба — беше сигурен, че тя се стремеше именно към тази книга.
Устните й се разцъфнаха в усмивка. Нещо в него се разтопи като масло на бавен огън.
— Онази там — уточни тя.
