изгледа студено и враждебно. Настани се на стола зад бюрото и заби глава в разпилените отгоре листа. Отново бе станал хладен и далечен.
Теди се отдръпна от стената и приближи към бюрото. Едва сдържаше гнева и раздразнението си, което пролича от леко разтреперания й глас:
— Ти ми позволи да съзра мъжа зад звяра тази вечер. Защо?
Той дори не я погледна.
— Очевидно допуснах грешка. Глупаво бе от моя страна. Не ми е нужно твоето съжаление.
— Няма и да го получиш, уверявам те. Всякакво съчувствие, което бях готова да изпитам към теб, изчезна напълно.
Той рязко вдигна очи.
— Защото не те любих ли?
Теди се изчерви силно.
— Говорех за… приятелство помежду ни.
Черните му вежди се вдигнаха озадачено.
— Между мен и теб?
Теди стисна зъби и се постара да изглежда невъзмутима под втренчения му взор.
— Глупаво би било някой да пожелае да е приятел с теб, нали?
— Определено.
— Деловото партньорство е доста по-приемливо.
— Напълно съм съгласен.
— Добре. Ще се срещнем тук утре в единадесет и аз ще очертая моята роля в това партньорство.
— Да се уговорим за десет.
— Готово.
Тя сведе глава, извърна се и направи три крачки, преди гласът му да я закове на място.
— Не ме интересува дали хората ме харесват, Теди. Това никога не ме е занимавало.
Хвърляйки поглед през рамо, тя отвърна:
— Тогава ще си умреш тъжен и самотен, Уинчестър. И всичките ти усилия плантацията ти да процъфтява ще отидат напразно.
Напусна стаята, преди измъчения израз в очите му да я накара да промени решението си.
Глава 9
— К’во ви става, че, приличате на човек не спал цял месец?
Премигвайки на светлината на сутрешното слънце Майлс стрелна Саймън с поглед, който би смразил доста хора. За последен път бе гледал така сурово хората, които определи да ремонтират и натоварят Левитан за предстоящото плаване. Майлс бе събрал екипажа сред типове, ползващи се с най-долна слава по бреговете на Вирджиния и Албемаръл. Имаше грубияни, дори направо престъпници, а нищо чудно и дезертьори, но всички бяха готови на какво ли не, за да забогатеят бързо и лесно. При по-внимателно вглеждане приличаха на банда хитри, коварни пирати. Ала бяха все безстрашни мъже. Майлс им обеща да ги направи богати, когато достигнат Антилите. Оказа се добро средство против отлаганията и скуката — чести спътници при подобно начинание.
Независимо от всички пречки, те нито веднъж не подложиха на съмнение обещанието му, нито възразиха срещу плановете му. Явно сред тях все още се ползваше със завидна репутация. Саймън обаче, за огорчение на Майлс, изглежда не се влияеше от бурните и мрачни настроения на господаря си. На свъсения му поглед отвърна с усмивка, а после закрачи редом с него.
Според установения вече навик и този предобед те минаха през жилищата на ратаите, за да се погрижат за болните и да нагледат няколкото жени в напреднала бременност. Това беше задължение на всеки собственик на плантация, защото лекар имаше само в Ричмънд — твърде далеч, за да го викат при всяко заболяване. През годините Майлс бе изродил няколко бебета, бе шил ръце, разпрани от ножовете, с които се прибираше тютюна, бе намествал счупени крайници, дори неведнъж бе упълномощаван като магистрат и имаше право да венчава своите роби.
— До събота съвсем ще капнете — повтори за кой ли път Саймън.
— Чувствам се прекрасно — промърмори Майлс и бързо пое към основната сграда по пътеката между две ниви с избуял до кръста тютюн. — Див вятър ще спечели надбягването дори ти да си на седлото.
Саймън изсумтя и плю в прахта.
— Дъл’ пък не остарявате? Нещо ми се види, че стъпвате някак вдървено. Е, то все иде ден, когато на мъжа не всичко му е наред.
Без да обръща внимание на Саймън и на не дотам прикритите му намеци, Майлс се спря да огледа листата на едно от растенията. Точно според очакванията му лепкава влага покриваше едрите и тежки листа — сигурен знак, че е време тютюнът да бъде прибран.
— Внимавай какви ги приказваш, Саймън. Да не наредя цял ден да режеш тютюн тук.
Усмивката на Саймън стана още по-широка.
— Ами просто казвам к’вото виждам.
Майлс отново тръгна към къщата.
— Прекалено много си се разприказвал. Иди се погрижи за Див вятър. И не го оставяй да се приближава до Клио. Като я надуши, никое заграждение няма да го спре, реши ли да я подгони.
— Ъхъ… То си е тъй винаги. Ама аз вече се сетих — увери го Саймън и закрачи по-бързо с дългите си крака, за да не изостава от Майлс. — Сигур Джили още тропа с тенджерите и ще прати разциврените слугинчета при майките им. Прай го цяла сутрин. Е, то стана след кат госпойца Теди се мерна в кухнята и се отнесе с нея сякаш е слугиня. Ама виж, госпойца Теди е истинска дама, свежа и млада кат пролетно цвете. Яде за двама, шъ речеш, снощи е била омаломощена от нещо. А Джили таман тогаз почна да фърля посудата и да вика.
— Не съм отговорен за настроенията на Джили — промърмори Майлс, но напълно съзнаваше, че именно той е причина за днешното й поведение. Никога не бе подозирал, че може да е ревнива. — Вече осем години Джили ръководи домакинството. Жените често са склонни да се смятат за господарки при такова положение. Това вероятно обяснява странното й държане.
Саймън изсумтя.
— Само казвам к’вото виждам. Госпойца Теди стана преди вас.
Майлс усети как тялото му се напряга. Самият той се надигна в зори, след като цяла нощ прекара в опити да прогони измъчващите го спомени, но никак не успя. Да се напие с ром му се струваше възможен изход, защото след срещата с Теди в кабинета изпадна в още по-мрачно настроение и изпита потребност да пие още. Кръвта болезнено пулсираше главата му, докато правеше обичайния оглед на нивите.
— Какво, по дяволите, я е накарало да стане толкова рано?
— Погрижи се за коня си и набра куп диви цветя. Намерих я при склада до реката.
Майлс стрелна Саймън с очи.
— Какви ги вършеше там?
— Задаваше въпроси. Броеше бъчви. Приказваше.
Майлс стисна зъби.
— Господи, а ти какво й каза?
— Тя зададе сума ти въпроси. Не помня сичко, к’вото казах. Тя е дяволски красива жена.
— Не ме утешаваш особено, Саймън. Тя е толкова умна, колкото и красива. Няма да й е нужно много време да се досети, че всичкият този тютюн няма да замине нагоре по реката към Ричмънд, а на съвършено друго място.
— Не съм й казал таквоз нещо — отрече Саймън и изпъчи гърди. — Нищо, че ми беше трудно, щото е толкоз убава. Само я разведох тук-там.
— И това може да се окаже достатъчно. — Майлс извади златен часовник от джоба на панталона, отвори го и възкликна: — Мина десет. Закъснях. Господ знае какво ще открие тази жена, ако се зарови в счетоводните книги. Боже, как не се сетих за това!
— К’во се разтревожихте?
