Без да откъсва очи от огледалото, Теди измъкна фуркетите от косите си и остави къдриците да се посипят по гърба й. Прокара пръсти през гъстите кичури, после ги сплете на плитка. През цялото време съзнаваше колко внимателно я наблюдава Джили. Пристъпи към гардероба с позлатени орнаменти, отвори широко вратите, посегна и метна поизносена синя рокля на леглото.
— Ще излизате ли, госпожо?
— Отивам да пояздя.
— Веднага ще уведомя прислужниците в кухнята.
Теди я погледна, преди да свали роклята от закачалката.
— Не ме интересува на кого ще съобщиш. Искам да пояздя сама. Не е нужно никой от кухненския персонал да ме придружава.
Джули вдигна вежди, а устните й се свиха раздразнено. Добре. Теди възнамеряваше да я ядоса колкото е възможно повече.
— По-скоро мислех за вечерята, госпожо. Май… Искам да кажа — съпругът ви винаги вечеря в осем в официалната трапезария.
— Тогава ще се наложи той и Деймиън да се хранят без мен тази вечер.
— Капитан Коул ще вечеря в стаята си.
— В такъв случай съпругът ми ще се наслаждава на храната необезпокояван от никого, в благословена самота.
— Едва ли. Аз ще му правя компания.
Пръстите на Теди се вкопчиха в илика; не отмести поглед от заниманието си. Не възнамеряваше да се хване на въдицата. А и какво я интересува кой сяда заедно с Уинчестър на масата. Или споделя леглото му. Има далеч по-важни задачи, с които да се занимава. Не на последно място бе да се запознае с терена на плантацията и да даде да се разбере, че възнамерява да влиза и излиза, когато поиска, независимо от режима, наложен от Уинчестър. Още утре всички в тази огромна плантация ще узнаят за присъствието й.
Разкопча и последното копче.
— Свободна си, Джили.
Но когато вдигна поглед, откри, че прислужницата е напуснала стаята също така безшумно, както и се бе появила.
С току-що запалена пура в едната ръка и чашка бренди в другата Майлс се изтегна в огромната позлатена вана, донесена от дядо му Максимилиан. Преди тя била притежание на турски паша, дошъл на посещение при крал Джордж в двореца в Лондон преди петдесет години. Всмуквайки дълбоко от тънката пура, Майлс се загледа как тъмнината се настанява отвъд прозорците на спалнята му и за миг се учуди как старият дявол е успял да избяга с плячката си. Според легендата пашата, безпаметно омаян от кралската любовница Мира, я обсипвал непрекъснато с внимание и й подарил ваната. Фактът, че Максимилиан бе задигнал и ваната, и всепризнатата красавица под носа както на английския крал, така и на митично богатия паша, говореше красноречиво за прословутия чар и невероятната дързост на мъжете от рода Уинчестър. Както и за безпределната обич на Мира към него. Ако ги били заловили по време на бягството им, кралят не би се поколебал незабавно да ги накаже и то най-строго.
Пашата вероятно е бил изключително едър мъж — Майлс лежеше спокойно във ваната, потопен във вода до брадичката. Протегна крака, облегна глава на ръба и притвори очи. Мускулите го боляха от преумора, а кожата му бе опъната и поизгоряла от слънцето. Беше вечерял обилно с вино, варено говеждо и картофи. Усещаше крайниците си приятно изтощени. Какво тогава го правеше така неспокоен, по дяволите?
Загледа се в тавана. Къщата бе тиха като гробница. Странно, но тази вечер пустотата сякаш се чувстваше по-остро от обикновено. Зачуди се дали и в западното крило е така тихо. Навремето там живееше майка му. Беше го обзавела по свой вкус в меки пастелни тонове. Спалните изобилстваха с пухени завивки, френски чаршафи, легла с балдахини и тюлени пердета по прозорците за разлика от тежките кадифени завеси и обикновените тапицирани мебели в източното крило, обитавано от мъжете. Всяка жена би се чувствала уютно в западното крило. Защо тогава се притеснява, че младата му съпруга може да не одобри всичко?
Приятната топлина на брендито се разля в стомаха му. Но вместо да го отпусне, тази вечер алкохолът възбуждаше мислите му. И то — все опасни мисли. Плътски мисли. Мисли за Теди и женствените й форми; Теди, която е под един покрив с него, потопена в ухаещата на люляк вана и наблюдаваща същото притъмняващо небе.
Обзе го силен копнеж, изостри сетивата му и притъпи разума му. Затвори очи и се отдаде на спомена. Гъвкавото й младо тяло се притискаше към неговото. Сякаш отново усети нежната й кожа под загрубелите си пръсти, върху му ливна водопада на пухкавата й коса, изящните й гърди сияеха в мрака. Онова божествено мъчение, което откри между гладките й бедра, макар и за съвсем кратък миг, дълбоко го разтърси. Невероятната сила, с която си наложи да си възвърне контрола и да се оттегли, все още го смайваше, особено като знаеше колко силно бе разпалено желанието му. Явно в тази неутолена докрай жажда се коренеше привличането, което изпитваше към нея. Беше факт, че спомените не избледняват и не го оставят на мира. Но след като човек е успял да овладее спомените си от Триполи, би трябвало с лекота да заличи и тези няколко минути, прекарани в леглото. Не би трябвало да има значение, че страстта му остана неудовлетворена. Но не успяваше да я изпъди от мислите си. А и тази вечер нямаше никакво желание да прогонва образа й.
Пресуши чашата и дръпна дълбоко от пурата. Все едно огньове подпалиха кръвта му, а спомените оживяха още по-неумолими и изцяло го обсебиха. Някога бе твърде страстен мъж, а похотта властваше над него също така безмилостно както и досега владееше Джул Рейнолдс. Бе напълно убеден, че Триполи е оставил траен — и физически, и психически — отпечатък върху него, а преживяното там е достатъчно да погуби сексуалността и у изпълнения с най-неудържими страсти мъж. Но изглежда грешеше.
Нечии длани се спуснаха по раменете му е познато движение, но не предизвикаха никакъв ответ, ако се изключи желанието му да се избави от тях. Както обикновено се бе прокраднала безшумно в спалнята му. Надигна се и се намести по-напред във ваната: явен знак, че предпочита да го остави на мира, но ръцете й, макар и бавно, продължиха да се плъзгат по мускулите на гърба му. Той долови нейното колебание и се възползва. Надигна се от водата и излезе от ваната, като грабна метнатата на близкия стол кърпа. Даваше си сметка, че цялата му мъжественост — набъбнала и болезнена — е на показ. Ала тя бе плод единствено на мислите му допреди секунди. И двамата знаеха, че му е необходимо много повече от нейния досег, за да го възбуди така бързо и силно. Двамата знаеха също, че нейните страсти не бяха получавали удовлетворение от няколко седмици насам, ако се изключи случилото се преди две вечери. Беше смела жена, за да се реши да пристъпи в спалнята му тази вечер. Предпазливото му, хладно държане по време на вечерята трябваше да й подскаже достатъчно.
Джили леко пое дъх, а очите й — със сигурност нарочно — не се откъсваха от ерекцията му.
— Майлс…
За жена, научила се да владее израза на лицето си дори при най-големите бедствия, сполетявали реда в къщата, тази вечер тя не приличаше на себе си. Косите се пилееха свободно спуснати по тесните рамене, а тенът й напомняше алабастър под светлината на свещ. Дълбоко разкопчаната й рокля му позволяваше да зърне нежната материя на долната риза, едва покриваща гърдите й. Пръстите й си играеха с копчетата и едната й ръка се протегна към него, докато той енергично триеше раменете си с кърпата.
— Дай на мен, Майлс.
— Няма нужда.
Улови ръката й във въздуха и нежно я стисна, впивайки очи в нейните.
— Не тази вечер, Джили.
— Защо не тази вечер? — тихо и умолително попита тя, като започна да разкопчава останалите копчета на роклята. Притегли ръката му към себе си и го остави да усети целия плам на наедрялата й гръд. — Тази вечер ти имаш нужда от мен, господарю. Толкова силно те желая. Дай да облекча копнежа ти.
С непривична настойчивост тя пристъпи към него и притегли главата му към своята — поднесе му устните си и притисна тялото си към неговото, за да му достави по-голямо удоволствие. Колкото и да не му
