справи.
Но с този… с този…
Промяната у него я парализира.
Едва преглътна, като видя как вятърът разпилява косите му и изду ръкавите на ризата. Раменете му й се сториха невероятно широки, тазът — тесен, а мъжествеността му ярко се очертаваше под гълъбовосивите панталони. Молеше се да успее да си поеме въздух.
— Нека е хубав денят ти, Рейнолдс,
Сърдечното потупване по рамото на Рейнолдс непременно щеше да повали по-слаб мъж. Преди смаяният Рейнолдс да отговори, Уинчестър му обърна гръб и насочи ослепителната си усмивка към Теди.
Светът наоколо се завъртя. Мина доста време, преди да дойде на мястото си. Вероятно само начинът, по който силно стисна пръстите й, попречи на Теди да се строполи в несвяст.
— Скъпа моя — пророни той с приглушен глас и тя усети топлината на дъха му върху ръката си, когато я притисна към устните си.
После погледът му се плъзна нагоре към закопчаната до врата якичка, по перлените копченца, сякаш искаше да запамети формата на всяко, към устните й.
— Красавица — продължи той с пламнал поглед, издаващ такава невероятна страст, че Теди отново усети остава без дъх.
Измъкна ръката си от неговата и мигом изпита нужда да я притисне към устата си.
— Джул — едва произнесе тя и премигна към Рейнолдс сякаш го виждаше за първи път.
Стори й се странно да изпитва подобно облекчение от присъствието му. Ако не стоеше до нея, щеше да се чувства изцяло във властта на Уинчестър.
— Да, тук съм — отвърна Рейнолдс с характерната си чаровна усмивка. Остана загледан в нея известно време преди да извърне очи към Уинчестър. — Какво яде днес сутринта? Бих искал и аз да го опитам. Виждам, че си в необичайно добро настроение.
— Така е — избоботи Уинчестър с глас, пълен с чувственост и подтекст. Цялото тяло на Теди се напрегна. Едва се въздържаше да не го погледне, съзнавайки, че той не откъсва очи от нея. — Друго ли очакваше, стари приятелю?
— Не си от хората, които приемат загубите така леко.
— Напротив. Чудесно умея да губя, когато ми се случи. Но откъде би могъл да го знаеш, нали, Рейнолдс? Досега не бях губил от теб. И не възнамерявам отново да го правя.
Перченето му бе очевидно, арогантността — очаквана, ала под тях се долавяше жилка на закачливост, която нямаше как да не смае Теди. Уинчестър — закачлив? Невъзможно.
— Намислил си нещо — обади се Рейнолдс озадачено, отпускайки и двете си ръце в ръкавици върху дръжката на бастуна.
Гледаше Уинчестър с пълен с подозрение поглед, точно както и Теди.
Уинчестър се усмихна на Джул, а в зениците му блеснаха дяволити пламъчета. Теди се зачуди как така й хрумна, че той не е в състояние да бъде весел или дружелюбен. Или дори закачлив.
Загледана в него, усети странен трепет в тялото си.
— О — подхвана Уинчестър, опрял ръце в бедрата си, — питате се дали съм добре, предполагам? Дали още от сутринта не съм посегнал към алкохола? Ще спестя и на двама ви затруднението. Чувствам се отлично. Не е ли позволено на един мъж да се разхожда наоколо усмихнат, без да буди подозрения, че е намислил нещо? — Хвърли поглед към двамата и стисна устни, когато веждите му се стрелнаха нагоре. — Ясно. Налага се да направя това-онова, за да разсея тази ви заблуда.
Погледът му открито се задържа върху Теди и за да не се изчерви отново, тя се обърна към Джул Рейнолдс. За жалост нямаше никакво значение накъде ще обърне очи. Чувстваше фиксирания върху себе си обезпокоителен взор на Уинчестър. Нещо й подсказваше, че днес не може да избяга от него. Нямаше почти никакво значение, че Джул Рейнолдс е определено най-привлекателният, впечатляващ и чаровен мъж в цяла Англия и Вирджиния, комуто всяка жена трудно би устояла и който не е привикнал друг да го надхитрява.
Колкото и да не искаше да го произнесе, сетивата й се намираха в плен на един-единствен мъж. И нямаше нужда той да е облечен в сако с ярък цвят, нито да притежава обсипани със скъпоценни камъни аксесоари, или да говори красноречиво, за да я впечатли. Беше достатъчно просто да й се усмихне.
Заслужи си го, като настъпи звяра по опашката и се опита да му даде някой и друг урок. Уинчестър обърна всичко в своя полза.
Ако Теди издаваше някои от мислите си, Джул се прояви като джентълмен и се направи, че не го забелязва.
— Отчаяно си давам сметка, мила моя, с колко малко време разполагаме за да сме заедно — обади се той. — Да започнем ли? Предлагам първо разходка из градините, която да бъде последвана от моето далеч не най-талантливо изпълнение на пиано. Може дори да се изкуша да изтанцуваме заедно няколко танца.
Теди тутакси бе завладяна от чара му.
— Чудесно би било. А после ще се насладим на късен обяд в едно прелестно местенце, което открих край потока. Имам желание да обсъдя с вас толкова неща, Джул. Попаднах на нещо доста любопитно и се надявам да ми го изясните.
Джул постави шапката с перото на главата си и леко й се поклони.
— На вашите услуги, още повече, че има и някаква загадка за разрешаване. — Изпод широката периферия той стрелна Уинчестър с хладен поглед. Застанал леко разкрачен, със скръстени на гърдите ръце, Уинчестър изглеждаше непоклатим като крепост. — Ако съдя по пламъчето в очите ти — промърмори Джул, — надеждата ми да имаш да свършиш купища работа днес, предполагам, ще се окаже напразна, а?
— Наистина храниш прекалено голяма надежда — отвърна Уинчестър с невероятно самодоволна усмивка. — Целият ми следобед е свободен.
— Изключено. Нещо ми подсказва, че сам съм си виновен.
— Голяма грешка е да се подценява врагът. Само новак би я допуснал, според мен. Не е типично за теб, Рейнолдс. Да не би с възрастта да ставаш по-небрежен?
— Никога повече няма да допусна тази грешка по отношение на теб. — Заплашително ниският тон на Рейнолдс вещаеше закана, независимо от външната дружелюбност — Бъди сигурен.
Уинчестър посреща погледа му с ледени очи.
— Можеш да вземеш и двете кобили и да си тръгнеш веднага. Тогава ще сме квит. Никой няма да узнае.
Въздухът между двамата мъже изведнъж се нажежи. Застанаха един срещу друг с вирнати брадички, с излъчени гърди, вторачени един в друг, сякаш се готвеха за битка. Теди прехапа устни. Тревожно се запита защо мъжете допускат гордостта и съперничеството винаги да ги побеждават. Доколкото разбираше, именно поради тези причини двамата не бяха успели да изградят истинско приятелство.
След секунди Рейнолдс сви рамене и потупа Уинчестър по рамото далеч по-разпалено, отколкото би направил с приятел:
— И да се лиша от удоволствието? Не. Смятам да спазим облога, дори ако възнамеряваш да ми развалиш насладата, като дойдеш и ти.
— Ще се присъединиш към нас!? — чу се Теди да пита Уинчестър, сигурна, че само от идеята сърцето й заби по-лудо.
Уинчестър я погледна с присвити очи.
— Не ми хрумва нещо, което бих направил с по-голяма радост. А и съм сигурен, че Рейнолдс с удоволствие ще разгледа плантацията, нали?
— Не ми е идвало наум подобно нещо.
— Така ли? Не ти ли е поне любопитно как се справя най-големият ти съперник с тютюневата реколта?
— Много по-любопитен съм да чуя тайната на госпожа Уинчестър. Обиколката на плантацията подозрително ми изглежда делово начинание, а нали знаеш, че всячески избягвам каквато и да е работа.
