Ястреба и гълъбицата

колко богат, нито пък носиш униформа. И все пак имаш една доста сериозна кандидатка за женитба — вдовицата госпожа Лидия Лорънс — завърши Деймиън и зачака реакция, която така и не се прояви.

Майлс обърна гръб на братовчед си, наля си солидна доза ром от кристалната гарафа и изпи половината.

— Разполагаш с две минути. Не бих ги пропилял в приказки за жени.

— О, налага се. Облогът зависи от това. Чакай да видя къде ли е отишла.

Деймиън проточи врат, за да огледа помещението, препълнено с жени и униформени мъже. Разговорите бяха приглушени. Дори осветлението бе намалено сякаш да напомня за сериозността на сегашните взаимоотношения с Англия. Във всички разговори се загатваше за непосредствената английска заплаха, която плаваше едва на половин километър от бреговете. Един бърз поглед увери Майлс, че елитът на американските морски командири присъства и очевидно крои стратегии, обмисля маневри и обсъжда сегашното разположение на английските кораби.

Пресуши чашата и си наля повторно.

— Жените приличат на кораби, Майлс.

— За това ли ме доведе тук, да си приказваме?

— Мисля си, че това е единственият начин да прикова и задържа вниманието ти. Не толкова отдавна ти бе един от най-добрите морски капитани на страната. Твоя любима беше морето, а ботушите ти рядко стъпваха на земя, предпочитаха люлеещите се палуби на Левитан. — Деймиън се усмихна въпреки привидното безразличие на Майлс, а после посочи с глава едра белокоса жена. — Помисли си само братовчеде, Едуина Фаръл, съпругата на уважавания ни командир, не прилича ли на истински боен кораб, порещ вълните с лекота? А ако наведеш чашата и погледнеш на север, Майлс, ще видиш елегантната като фрегата Лидия Лорънс, жадна да напусне сухия док и да се отправи с развети от вятъра платна в открити води. Виж само носа и кърмата й — та тя е в състояние да понесе ударите и на най-бурните вълни. Как всъщност копнее господарска ръка да хване руля. — Деймиън прочисти гърлото си, ухили се похотливо и отново огледа салона. — Но всъщност търся едномачтова платноходка, тъмна и елегантна. Облогът е за нея. О, по дяволите, Брет я е отвел в далечния ъгъл. Ха, бас държа, че този мъж ще коленичи пред нея до края на вечерта.

Майлс довърши питието си и отново се пресегна към гарафата, като обърна гръб на хората в салона. Само след минута, ако не го лъже инстинктът му, командирът Джордж Фаръл ще дойде при него пак да го убеждава да постъпи във флота. Затова — още едно питие и тръгва. Само ромът да не му се услаждаше толкова и да не го сгряваше така приятно. Единствен той правеше всичко наоколо да изглежда малко по- поносимо. Той почти не чу следващите думи на братовчед си.

— Тя е племенницата на Едуина Фаръл, Майлс. Теодора Лъвлейс.

Но почтителният тон на Деймиън и вълнението, с което говореше, накараха Майлс да проследи погледа му към далечния край на салона, където съзря млада тъмнокоса красавица. До нея капитан Брет Макинтайър стоеше, свел глава. Майлс присви очи и се вгледа в лицето й, огряно от запаления в камината огън. Беше само няколко сантиметра по-ниска от Макинтайър, стройна и елегантна. Майлс обаче я разглеждаше с безразличие, както би оглеждал кон за продан. Дори откри, че я сравнява с дългокраката кобила, която за малко да купи същия следобед. Спускащите се като грива тъмни коси и напъпилите й гърди, почти опиращи се в Макинтайър, по някакъв начин му напомниха за породистото животно. Погледът му се задържа върху очевидните й прелести само още миг, преди да се насочи към нежната извивка на веждите й и леко повдигнатите крайчета на устните. Очарователна, определено красива, но безинтересна за Майлс, ако не се смята бездънната дълбочина на очите й. Майлс досега не бе срещал жена с подобен израз. Беше го виждал в очите на мнозина мъже, и то предимно врагове. Тя никак не приличаше на сдържана и благовъзпитана дама. Напротив — това бе жена, твърдо решила да постигне нещо. Образът на своенравната кобилка се замъгли, измести се от изящния силует на едномачтовата платноходка, плъзгаща се умело сред осеяното с плавателни съдове море и неподозираща за оръжието, с което разполага.

— Стой настрана от нея — посъветва Майлс и отново вдигна чаша към устните си, освобождавайки съзнанието си от Теодора Лъвлейс.

— Малко си закъснял с мрачното си предупреждение, братовчеде. Виждаш ли — възнамерявам да я направя своя съпруга.

Майлс не се опита да приглуши изсумтяването си.

— Тогава значи си достоен за компанията на всички останали глупаци тук. Жалко за всички ви, но тя е тази, която ще направи избора.

Деймиън изправи рамене.

— Точно това е същността на въпросния облог. Кого смяташ, че ще избере, Майлс? Прекалено пламенния Макинтайър или мен?

Майлс вдигна чашата към устните си. Течността леко опари гърлото му. Над ръба на чашата погледът му отново се спря на сияйния профил. Тя се усмихваше на Макинтайър и закачливата извивка на устните й загатваше за прищявка, но опитното око на Майлс разкри далеч повече. Макинтайър силно поруменя и се засуети като кутре.

— Ще избере онзи, който осъществи желанията й — промърмори той.

— По дяволите, да не би Макинтайър вече да си е дал сметка за това? Какво мислиш, като ги гледаш, Майлс?

— Ти нямаш нито богатството, нито ранга, Деймиън. И Макинтайър ги няма. Не гледай така смаяно. Издаваш цялата си неопитност.

Майлс млъкна и необяснимо защо очите му отново се насочиха към Теодора Лъвлейс. Видя как ръката й в ръкавица докосна ръкава на Брет Макинтайър. Деликатното движение, така естествено в комбинация с потреперващите й мигли, се оказа силно като топовен изстрел на кораб. Макинтайър изглеждаше готов да даде живота си за момичето. Лицемерната госпожица Теодора Лъвлейс очевидно съзнаваше силата на загатнатите обещания. И предимствата на слабото осветление. Тъй както светлината от огъня в камината играеше върху поруменелите й страни и нежните извивки на гърдите й, в момента тя бе обект на желание за мнозина от мъжете. На Майлс обаче всичко това изведнъж му омръзна.

— Тя иска единственото, за което всяка жена мечтае: пари, положение, да съсипе живота на мъжа. И не е задължително да бъде точно в този ред. Бъди благодарен, че се е насочила към по-тлъста плячка.

— Какво искаш да кажеш?

Майлс остави чашата на страничната полица, почувствал, че ромът влошава и без това лошото му настроение. Тонът му стана доста язвителен:

— Смятам, че няма да се задоволи с някакво си жалко капитанче.

Деймиън свъси вежди и огледа помещението.

— Тогава кого, по дяволите, иска? Лейтенант ли? Хариган е женен. Игън е достатъчно стар да й бъде дядо… — Деймиън премигна и видимо пребледня. — Господи, Майлс, нали не смяташ, че тази изключителна млада жена се цели в стар развратник като Джошуа Игън?

— Има ли някакво значение? Съжалявай мъжа, когото тя ще избере, Деймиън, който и да е той. Но за Бога — не му завиждай. А сега ми направи път да мина.

Деймиън изправи упорито рамене и не се отмести. Усмихна се плахо на Майлс и така предизвика желанието му да удари младока.

— Само един момент, братовчеде. Склонен съм да не се съглася с теб.

— Подобна склонност става нещо типично за теб напоследък.

— Може и така да е, но не без основание. Ако не се лъжа, госпожица Лъвлейс определено е хвърлила око на младия Макинтайър. Именно в това е надеждата ми.

— И глупостта ти. Теодора Лъвлейс ясно съзнава, че е приковала вниманието на всеки безмозъчен глупак тук, който я смята за невинна. Късметът й е проработил, защото си се постарал да й осигуриш цял салон, пълен с такива мъже. А сега се отмести.

— Господи, какъв си циник, Майлс. Виж я само — тя е като гургулица.

— Знам какво виждам, когато я погледна, Деймиън. Хайде, разкарай се от пътя ми.

Деймиън не помръдна. Постъпката му накара лицата и на двамата да пламнат. Младежът войнствено вдигна вежди:

— Ще отречеш ли, че е красива?