поколения насам. Майлс заби нос в чашата и веднага разпозна какво е: силна смес, приготвяна от Уини, за която се предполагаше, че освобождава мъжа от обзелите го дяволи. Ясно си спомни кога Уини му я предложи за последен път. Беше преди няколко години. Тогава спомените от Триполи го мъчеха неистово и денем, и нощем. През онези дни не правеше нищо освен да стои затворен в Мирамер и да се напива с ром. Проклинаше и рода, и плантацията си. И въобще не се интересуваше нито от Мирамер, нито от хората там, нито че го смятат за полудял.
Именно питието на Уини го отведе за пръв път в леглото на Джили, после го качи върху гърба на Див вятър за онова самоубийствено среднощно препускане, докато бушуваше гръмотевична буря. Бе отишъл в Уилямсбърг, за да играе комар с високи залози. Явно това бе още един отчаян и безуспешен опит да потуши огъня, който разпалваше кръвта му. На следващото утро се събуди в леглото подгизнал от ром и речна вода, със съвършено празна кесия и никаква мисъл в главата.
Ала именно през онова утро за пръв път му хрумна начин да спаси Мирамер от разруха. Напитката на Уини не заличи всички спомени. Нищо не бе в състояние да го стори. И все пак успя някак да го отърве от постоянния тормоз, който упражняваха върху него.
Като си спомни всичко това, той отпи предпазливо само две глътки, остави чашата на пода и срещна погледа на Саймън.
— Просто сторихте онуй, дет’ се очаква от вас, тъй ли? — попита Саймън. — Дали други господари го правят? А вий дори не обичате да ви викаме „господарю“. Ама нема значение к’ви ги говорите. Не си признавате и колко държите на госпойца Теди. От онуй дет’ видях днес при потока…
— Стига, Саймън.
Майлс се надигна от стола, но му се стори, че чува присмехулни нотки в смеха на Саймън, който сякаш идваше от всички ъгли на стаята.
— Просто, ако се чудите де е, тя е на южната веранда. Стои, гледа реката и май чака да си идете вкъщи.
Като се наведе, за да мине през ниската врата, Майлс се спря и отпусна ръка върху рамото на Саймън. Това не бе негов обичаен жест и го направи плахо, някак неловко, с което тутакси възбуди любопитството на Саймън.
— Честит ти внук, Саймън.
Усмивка, лишена от всякакъв сарказъм или злорадство, цъфна широко върху лицето на Саймън.
— Благодаря, господарю.
Майлс промърмори нещо като „лека нощ“, извърна се и излезе в хладния вечерен въздух. Звездите висяха ниско в безоблачното безлунно небе, проблясваха като диаманти, недостъпни за пръстите му, и осветяваха тютюневите ниви. Хладният бриз премина през косите му, подкани го да свали изцапаната риза и да изложи голата си гръд на приятния му повей. Вече усещаше въздействието на питието на Уини в мускулите си. Кръвта вреше и кипеше във вените му. Съзнанието му се прочисти от всякакви мисли с изключение на една.
Проклетата отрова му действаше дяволски възбуждащо.
Спря до буре прясна вода, вдигна капака и зарови лице и глава в хладните му дълбини. Вдигна глава и с луда наслада си пое въздух — дори доволно изръмжа. Прокара ръка през косите си, премигна, за да разкара водата от очите си и позволи на останалата да се стече по голите му гърди. После се запъти към къщата с широки енергични крачки.
Под влажната си кожа усещаше как с приближаването към дома, у него се надигат желания. Всички прозорци бяха тъмни; включително и на кухнята. Значи беше доста след полунощ.
Не си даде сметка, че е затаил дъх, докато не заобиколи западната страна на къщата, за да стигне до южната веранда. Усети някаква голяма тежест да се притиска към гърдите му. Под нейния натиск издиша бавно, докато се придвижваше по-дълбоко в сенките, легнали върху постройката. Очите му се взираха в тъмнината — биха различили и най-малкото движение сред столовете на верандата, поставени така, че да осигурят най-хубавия изглед към реката.
Спря като див самец, тръгнал да дири половинката си, а разтворените му ноздри душеха да доловят женския аромат, понесен от въздуха. И подобно на звяр, мускулите му се напрегнаха от очакване. Кръвта във вените му пулсираше и възпламеняваше слабините му. Усети болка там, панталоните му се изопнаха; очите му блестяха — бе изцяло обзет от страст.
Спря, напрегна се и я съзря в далечния край на верандата.
Помисли я за заспала — толкова неподвижна беше. Но като приближи, видя, че се взира в реката с отнесен поглед, сякаш мечтае да е на километри от тук. От него. Обзе го по-силна потребност от физическото желание; изпита нужда да залови и направи свое всичко изплъзващо се и мистериозно около нея. Ако би могъл да го постигне единствено с телесна сила, то тя щеше да бъде негова сега. Зачуди се дали подобно на пеперудата, на която я оприличи, тя ще продължи да му убягва винаги; дали съществува сила, която да прогони тъгата, очевидно обзела я в момента.
Погледна към него и той изпита мъка и копнеж — пронизаха го като умело запратени ками.
— Майлс — пророни тя леко завалено, сякаш езикът й бе натежал от гъст мед.
Пресегна към празната чаша между пръстите й и я помириса. Върху лицето му се изписа сериозна загриженост. Коленичи до нея и тихо попита:
— Колко изпи от това?
Ръката й се вдигна, а после се отпусна сякаш бе непосилно тежка.
— Цялото. Уини каза, че питието ще излекува всичко, което ме поболява. Затова реших да опитам.
— Тя ли ти го даде?
— Не. Каза да не го пипам.
— Трябваше да я послушаш.
Челото й се сбръчка.
— Мисля… Май още не ми действа.
— Какво те мъчи, скъпа?
Бавно поклати глава. Не му се доверяваше дори в състояние на полутранс. Езикът й се притисна към леко разтворените й устни, а после се скри зад зъбите й. Майлс потисна копнежа си и проследи как очите й се плъзват от неговите към гърдите му и после се затварят. Нежни като птичи крила, пръстите й докоснаха гърдите му, разтъркаха влажните косъмчета и се обвиха около врата му, сякаш искаше да запомни формата и усещането за досег с тялото му. Устните му се разтвориха, когато тя прокара палци по тях. В гърлото му се надигна доволен стон.
— Майлс…
Изрече името му умолително, очевидно с мъка си поемаше въздух, а очите й се отвориха и в тях за пръв път се появи нещо като отчаяние. Опиатът бавно, но сигурно, си вършеше работата.
Обзе го съжаление. Неговата чистосърдечна Теди бе омагьосана. Това волево, любопитно създание щеше да вкуси лудостта за пръв път през живота си. Тя хвана високата дантелена якичка на роклята си и се опита да я разхлаби. Няколко перлени копчета се откъснаха и се разпиляха по пода. Други удариха Майлс по гърдите, когато тя раздра памучната материя.
Хвана ръцете й и, когато ги поднесе към устните си, усети трескавата им топлина.
— Гориш — изръмжа той и я прихвана през тънката талия, защото тя залитна.
Усети как трепери под ръцете му с дива животинска страст, която той така добре помнеше. Представи си как опиатът тече из вените й, напряга болезнено всеки нерв и прави кожата й изключително чувствителна и към най-лекия допир, пък било то и повей на вятъра.
Ноктите й се забиха в раменете му, когато тя се изви и така силно се притисна към него, че подложи на изпитание и последните капчици въздържание у него. Дъхът върху шията му го изгаряше, а гласът й бе прегракнал от демоните, които раздираха душата й.
— Помогни ми, Майлс. Имам чувството, че ще умра или ще се пръсна. От питието е, нали?
— Направено е да освободи съзнанието, да прогони задръжките.
— Аз… То… ме изпълва с дълбоко, тъмно желание.
— Действа възбуждащо на половата система.
Тя едва дишаше.
— Не… Не… мога. Трябва да… се контролирам. Винаги.
