— Спокойно… — Допря ръка до шията й, като не преставаше да се бори с желания, на които никой мъж не би имал силата да устои. Пръстите му напипаха учестения й пулс, който сякаш бе в унисон с неговия. Гърдите й потреперваха от накъсаното й дишане. — Дишай, скъпа моя… Дълбоко и равно… Като мен — прошепна той, но и неговият дъх бе на път да секне.
— Не мога, Майлс… Побързай или ще полудея.
Прихвана я през кръста, обърна я към себе си и гърдите й се озоваха до устните му. Съзнанието му се замъгли от страст и — когато, свел глава, пое зърното на гърдата й с устни — му се стори, че губи битката. Освободи ръцете й и свали влажната дреха от гърба й, докато пръстите й се забиваха в раменете му, а тялото й се разтърсваше от леки спазми.
— О, Майлс…
Обвила го с ръце и отметнала назад глава, тя посрещаше всеки допир на езика му върху кожата си с изпълнен от наслада стон. При всяка прегръдка на ръцете му тя притискаше тялото си по-плътно към неговото.
Дишаше трудно; тялото й гореше. Ръцете, които го бяха прегръщали, сега го деряха, а очите й бяха диви, пусти и замаяни.
Макар да знаеше, че тя почти не го чува от шума в ушите си, той прошепна:
— Сладка моя съпруго, позволи ми да угася пламъка в теб.
С решителен израз на лицето той я придърпа и я настани да седне в скута му — стегнатите й седалищни мускули се притискаха в слабините му. После, без никакви съблазняващи нежности или подготовка, той напъха ръка под полите на роклята й и я плъзна по обутия в копринен чорап крак, покрай украсените с дантели жартиери и нагоре по оголеното й бедро, към ядрото на нейното мъчение. Внимателно и предпазливо положи ръка върху издутината между краката й и прокара палец веднъж — само веднъж бе напълно достатъчно — по излъчващата топлина чувствителна точка, сгушена между бедрата й.
Заглуши смаяния й вик, като покри устата й със своята и потрепери от раздиращите го желания, докато нейното тяло се гърчеше в забрава; топлина опари ръката му. Насладата й бе огромна, ако се съди по сподавените й стонове. Майлс целуна стичащите се по страните й сълзи и я притисна в обятията си. Стенанията и потреперването на тялото й секнаха, преминаха в дълги дълбоки въздишки ала той продължаваше да усеща треската й.
— Да… — прошепна тя тихо, а пръстите й галеха гърдите му като лапички на мъркащо коте. Бедрата й все още се притискаха в слабините му. — Люби ме, Майлс… Отново. Достатъчно е само да ме докоснеш.
— Знам. — Той наведе устни към нейните и я дари с нежна целувка. Внезапно желанията му се пробудиха с неистова сила и той притисна голите й гърди към своите, без за миг да престава да усеща натиска на тялото й върху слабините си. — Сладка Теди, ти си вкусна като самия Рай.
Бедрата й се разтвориха, подканвайки го да проникне в нея. Пръстите му се плъзнаха в дълбините и той изпита чувството, че потъва в сладостта вътре.
— Майлс…
Поредното й достигане на върховната наслада изтръгна дрезгав вик от дъното на душата й.
След малко, когато и последното потреперване отмина, когато кожата й се поохлади, а дишането й стана по-бавно и равномерно, тя бе на път да задреме. Майлс я взе на ръце и я отнесе по дългия коридор до леглото й. Там, докато тя спеше блажено, той свали влажните й дрехи, освободи дантелените жартиери и смъкна копринените чорапи от дългите й крака.
Представа нямаше колко време остана до леглото й, наслаждаващ се на успокоената й красота. Отметна кичур от челото й и прокара пръст по изящните й скули. Задържа го за миг върху отворените й устни, за да усети дъха й, после продължи и погали шията й. В тъмнината тя сякаш грееше с вътрешна светлина. Под пръстите му кожата и бе хладна и копринено гладка. Наведе глава и нежно я целуна.
— Любов моя — прошепна той. — Никога не съм мислил, че ще те намеря. А сега, когато те открих, не мога да те пусна. Ти ще бъдеш моя.
Обхвана гърдите й, които се надигаха към него при всяко нейно вдишване. Не го ръководеше похот или страст, а нещо по-дълбоко, което изпълваше ласката му с благоговение и бе учудващо за загрубялата му душа. Струваше му се, че тя е изваяна от най-фин порцелан. Плъзна поглед по великолепното й тяло и остана загледан за миг в тъмното кътче между бедрата й. Докосна го нежно и отново усети излъчващата се оттам топлина.
— Спи, моя наслада — гальовно прошепна той.
Придърпа чаршафа върху тялото й. Неволно изпита съжаление и някакво неясно чувство за загуба. Но знаеше, че трябва да я остави да спи и да се събуди сама, за да има само неясни спомени като от сън, а не да се чувства виновна.
Воден от здравия си инстинкт, а не от похот, той все пак се съблече и се пъхна в леглото до нея. Взе я в прегръдките си и се заслуша в равномерното й дишане. Беше убеден, че спокойствието му ще е пълно и удовлетворението цялостно, ако просто лежи там, с Теди в обятията си.
Спокойствие и удовлетворение. Никога не бе смятал, че ще получи едното или другото, особено от жена. Вероятно защото бе истински убеден, че не ги заслужава. Като наказание, че продължава да живее, всяка сутрин трябваше да понася измъчващите го видения и да не се отърсва от чувството си за вина. На такива като него съдбата не дава случайни шансове.
А ако го стореше, то щастието щеше да е мимолетно. С какво в края на краищата бе го заслужил?
Тогава да го грабне с две ръце и да го направи свое още в този миг…
Отново изпита съжаление, че се лишава от него, докато затваряше вратата на спалнята зад себе си. Толкова дълго бе живял без чувства, съзнателно се бе отделил от хората и сега намираше много по-голяма утеха в самотата, отколкото в предпазливото разтваряне и оголване на душата си пред една жена.
Колкото повече се отдалечаваше по коридора от нея, толкова самотата му ставаше по-голяма, все едно с всяка крачка жизнеността му го напускаше. Докато стигна спалнята си, го обзе познатата самотна студенина, която заличи всичко от сърцето му, с изключение на една малка искрица надежда. До сутринта и тя щеше да угасне, ако не я разпали.
Свали панталоните и ботушите и се излегна върху чаршафите, все още запазили уханието й. Заслуша се в нощните шумове, проникващи през отворения прозорец и се зачуди как така тя успя да се настани в сърцето му, без той да си даде сметка за това.
— Изглеждаш много зле, мила моя.
Изтръгната от мислите си, Теди премигна и се усмихна вяло и неубедително.
— Благодаря ти, лельо Едуина. Желаеш ли още чай?
Светлите вежди на леля Едуина се намръщиха под снежнобелите й коси. Седеше на дивана, облечена в атлаз и дантели. Приличаше на бледорозово облаче, но свитите й устни и острият й поглед биха били чест и за най-строгата учителка.
— Изпих вече четири чаши, а е едва десет сутринта. Какво се опитваш да направиш с мен, мила моя? А и виж се на какво приличаш: Лицето ти е безцветно, устните ти са напукани като на трескава или затънала в отчаяние жена. Откакто дойдох, стискаш ръце в скута, вероятно да не забележа как треперят. Какво, по дяволите, е направил Уинчестър с теб?
Теди затвори очи и преглътна с усилие. Леко й се виеше свят. Без съмнение това се дължеше на проклетото биле, което така лекомислено изпи, независимо от предупрежденията на Уини. Любопитството й този път очевидно я бе отвело далеч. Или може би фактът, че стана свидетел как Уинчестър изважда на бял свят бебе я изпълни с радостната потребност да празнува. Събитието страшно приповдигна настроението й.
Насили се да си отвори очите и премигна от слънчевата светлина, която нахлуваше през прозорците в гостната на Мирамер.
— Нищо… Нищо не е направил. — Неопределено махна пред лицето си. — От горещината е, предполагам.
Това бе лъжа, разбира се, и дори за миг не се усъмни, че леля й изцяло го разбра. Уинчестър й бе сторил всичко — е, почти всичко, което един мъж може да направи на една жена. Или поне тя така си мислеше. Спомени се блъскаха в замъглената й глава, но не ги различаваше ясно. Фантазиите се
