преплитаха с действителността. Събуди се, убедена, че образите и виденията, причиняващи изчервяването й, които не я оставяха на мира, са фрагменти от сън, плод на опиат. Снощи е успяла някак да се съблече сама и да си легне, но просто е забравила подробностите — като например къде се вписва в цялата история Уинчестър. Поне така предпочиташе да си мисли за събитията от предишната вечер. Отказа да посрещна деня с мисълта, че снощи е сторила нещо по-лошо от превръщането си в жертва на любопитството си и екзалтираното си настроение, като е пила прекалено много от питие, което въобще не биваше да докосва. Жена с нейната силна и непоклатима воля няма да зареже принципите си и желязната си логика под въздействието на някакво дяволско било! Тя е направена от много по-издръжлива материя.
Но въпреки това, докато се обличаше, допирът на финото бельо до чувствителната й кожа събуди доста живи спомени за устните и ръцете на Уинчестър върху гърдите й. Усещаше неговия аромат не само върху кожата си; той сякаш се бе просмукал в нея. Възможно ли е един сън да е толкова реалистичен? Или всъщност не е било сън?
А и възникна онази загадка за леко болезненото усещане между бедрата й.
Студена лепкава пот обля кожата й. Нима опиатът, който я освободи от цялата й съпротива и позволи подобни волности с тялото й, да е направил и немислимото и да е развързал езика й? Дали в подобно състояние му е признала всичко: измамата, затворничеството на Уил, предрешването й като Нощния ястреб?
Защо, по дяволите, не успява да си спомни? Потрепери от раздразнение и внезапно й хрумна странна мисъл. Ако тя не е в състояние да си спомни нищо, дали онзи тип — Уинчестър, се е възползвал бързо и изцяло от жена в нейното състояние?
В момента обаче най-голямо затруднение и създаваше изпълненият с подозрение поглед на леля Едуина. Няма да се измъкне, без да даде някакво обяснение, което да е приемливо за мъдра и опитна жена като леля й.
А и неминуемо щеше да се срещне с Уинчестър в даден момент. Дали изразът на лицето й щеше да я издаде? Та той по-скоро би я завързал, запушил устата й и предал като шпионка, нали? Или би предпочел да я дебне като вълк в нощта и без да споменава нищо за случилото се снощи, да я докара до лудост?
Той умееше да бъде безмилостен, макар да бе същият човек, който направи чудеса снощи в негърската колиба. Никога нямаше да забрави щастието в очите му, когато положи бебето в ръцете на Лизи.
— Уинчестър е на сутрешната си обиколка из плантацията — изтърси тя с такова облекчение, че леля й се разтревожи още повече. — Снощи се роди бебе, лельо Едуина.
— Той ще се върне всеки момент, мила моя.
За пръв път през живота си Теди почувства смразяващ страх да сграбчва сърцето й. Премигна срещу леля си.
— Да, предполагам, имаш право.
— Господи, ти трепериш. — В следващия миг очите на леля Едуина се разшириха. — Аха! Чудовище! Знаех си аз! Казах на Джордж, че споразумението няма да го спре и както винаги, се оказах права. — Вдигна войнствено брадичка и посочи с облечената си в розова ръкавица ръка към небето. — Дяволите да го вземат Уинчестър! Ще е на борда на следващата фрегата, плаваща за Балтимор!
— Не… — Теди рязко се наведе напред на стола и прехапа устни, изненадана от спонтанната си съпротива срещу идеята Уинчестър насилствено да бъде мобилизиран. Само преди секунди смяташе този мъж за пълен негодник, защото допускаше, че се е възползвал от нея. Ако го бе сторил, заслужаваше подобно наказание, какво че помага на бебета да се появяват на бял свят. — Не е както мислиш. Той… не е… искам да кажа… Почти съм сигурна, че не сме направили нищо, с което да нарушим брачното споразумение.
— Почти си сигурна? Мила моя, не може да не знаеш. Или сте го нарушили, или не. Е, кое е?
Теди се изчерви, но успя да пророни:
— Не сме.
— О — промърмори леля Едуина, — изкушението е жестоко нещо.
Тели неволно затвори очи — нов спомен изплува в съзнанието й. Колкото и странно да бе, мисълта на леля й дойде съвсем навреме. Най-добре леля й да смята, че е попаднала под някакъв негов изкусителен чар. Което, естествено, тя не бе сторила.
— Да, наистина жестоко — побърза да се съгласи тя.
— Особено ако нещо е обявено за забранено, както ти си забранена за съпруга си. Наистина — характерът й на най-силния мъж би бил подложен на сериозно изпитание при такава красива и чаровна съпруга в дома му, а да не може да я докосне. Дали пък чичо ти все пак няма да се окаже прав, а? — Някъде се затръшна врата с такава сила, че цялата къща потрепери. — О, това вече трябва да е Уинчестър. Нищо изтънчено няма в поведението му, нали?
Дяволитите пламъчета в очите на леля Едуина не останаха незабелязани от Теди. Искаше й се да изпита поне мъничко от характерното за леля си заразително веселие, но как, когато косъмчетата на тила й настръхнаха, а сърцето й заби лудо в гърдите с всяка приближаваща стъпка?
За малко да скочи от стола — не беше човек, който приема седнал угрозите, особено ако предстои да бъде предадена в ръцете на властите. Вирни брадичка и изправи рамене, заповяда си тя. Някаква странна слабост се разля по нозете й, а гърдите й бяха обхванати от трепет, сякаш очакваше да се случи нещо чудесно.
— Хвани ръката ми, мила моя — прошепна й леля Едуина, изправила се редом с нея, — преди да се свлечеш върху този великолепен килим, от който не можеш да си откъснеш очите. Точно така. Ето го и него. Изглежда така, сякаш изпитва отчаяна потребност да завладее нещо. Нищо не отнема дъха така, както гледката на мъжки звяр в цялото му примитивно великолепие. Включи се в играта, мила моя.
Теди пое дълбоко въздух и вдигна поглед.
Глава 15
Майлс едва кимна за поздрав на Едуина Фаръл и насочи цялото си внимание към Теди. В момента, когато очите им се срещнаха, тя се изчерви — с удивителен нюанс на розовото, който великолепно подхождаше на червените рози, избродирани върху бялата й памучна рокля, а после незабавно извърна поглед.
Нямаше съмнение — това момиче бе преживяло изпълнена с видения нощ. Нарочно я остави сама сутринта, за да се съвземе. Буквално се насили да отиде на полето, където прекара последните четири часа. Събираше тютюн и пренасяше натрупаните купчини до склада при реката. Бе го направил не само за да не й пречи. След снощното преживяване тялото му бе обхванато от демони, които трябваше да покори. В резултат на четири часа усилен труд по полето усещаше ръцете, гърба и мускулите на бедрата си да горят в сладостна умора; тя би трябвало да прогони съблазънта от мислите му.
Трябваше да се досети, че няма да се получи. Реакцията му към Теди щеше да си остане завинаги една: изостряне на физическите и умствените му сетива; никаква насилствено предизвикана умора, проява на цинизъм или отчаяно усилие на волята нямаше да потуши страстта му. Независимо от всичко изтощителният труд остави тялото му изпълнено с желания, които единствено тя можеше да задоволи.
Едва имаше търпение да остане насаме с нея, да извади фуркетите от косите й, да свали роклята от младото й тяло. Да я люби така, както заслужава да бъде любена. И въобще не го беше грижа дали копнежът не е изписан на лицето му в момента. А очевидно беше, ако съдеше по самодоволната усмивка върху лицето на Едуина Фаръл. Възрастната дама само дето не изрази с думи злорадството си, съзирайки красноречивото му мъчение. Явно го ненавижда, щом не позволява на племенницата си да изпита удоволствията на брака. По дяволите, нека злорадства за негова сметка. Това е ниска цена и е готов да я заплати, понеже знае, че наградата му е на ръка разстояние от горещите му длани и се изчервява така привлекателно в отрупаната с бродирани рози бяла рокля.
— Добре — изчурулика Едуина Фаръл. — Значи се разбрахме. Вземи си шала, Теодора. Трябва да вървим.
— Какво?
От изненада Майлс направо зяпна, а Теди побърза да мине покрай него. Движението бе стремително като повей на вятъра. Даде си сметка за почтителната дистанция, която тя запази помежду им, сякаш бе
