предложи обятията си като убежище, утеха, защита.
Тя скочи на крака и се подпря с ръка върху масата.
— Добре съм. Ето, виждаш ли — стоя на краката си.
Направи пауза и вдигна поглед към него през падналите върху челото й кичури. Оказа се грешка. Кога е могла да го погледне и да не усети как всичко у нея трепва от копнеж?
— Какво няма да ми кажеш? — повтори той и леко свъси вежди. Тонът му не търпеше възражение. — Ако ти не ми кажеш, Джили ще го направи.
— Не, няма — обади се Теди бързо. — Сама ще ти кажа, ако желаеш.
— Да, желая.
— Чудесно.
Той остана загледан в нея няколко секунди, после леко се наведе и отново подкани:
— Е?
Теди преглътна, после вирна брадичка.
— Братовчед ти Деймиън се оправя.
През рамото му Теди забеляза как Джили ядосано въздъхна, все едно е таила дъх в очакване. Миг по- късно врата на кухнята се хлопна зад гърба й и те останаха съвсем сами в окъпаната от слънчева светлина кухня — сред парата, край бумтящите огнища и двете заспали котки на стола.
Теди усети как сърцето й прескочи един удар.
— Благодаря, че ми каза. Това ли смяташе да скриеш от мен?
— Не знаех, че се интересуваш от него.
— Не е честно да говориш така.
— А кое е честно? — Теди отметна глава и направи неопределен жест по посока на къщата. — Да го оставяш да тъне в отчаяние, без дори да направиш опит да му помогнеш; да се преструваш, че не забелязваш присъствието му? Или си въобразяваш, че терзанието му ще изчезне заедно с треската? Държа да ти кажа и го запомни: никакъв опиат, никакви грижи и никакво количество картофена супа няма да го освободят от тези мъки.
Върху лицето му се изписаха дълбоки, безмилостни бръчки.
— По дяволите! Не мога да разреша проблемите му вместо него.
— Не можеш, но и категорично отказваш поне да се опиташ. А сега ме остави да мина, упорито магаре такова.
Ръката му се протегна и я хвана за рамото.
— Не бързай толкова, скъпа — изръмжа той.
После с едно леко придърпване я притисна плътно към себе си.
Първата мисъл на Теди я потресе: след три дни усилена работа на полето мускулите му бяха станали стоманени. Тялото й откликна на неговото по обичайния начин: всяка клетка се изпълни с копнеж и страст към него. Каквото и да й диктуваше здравият разум и желязната логика тя не бе в състояние да се възпре.
Но поне щеше да се опита.
Сложи свитите си в юмруци ръце върху раменете му, вирна брадичка и го изгледа свирепо.
— Никога не си прибягвал до варварски начини да ме задържиш, Уинчестър.
— Истина е. Но и ти никога не си ме наричала упорито магаре. Защо си така разгневена, обич моя?
Теди стисна устни и процеди:
— Не ме наричай така.
— Искаш ли да знаеш какъв съвет би ти дал Джул Рейнолдс в момента? — гальовно каза той и бавно притвори очи. — Изглеждаш доста напрегната, Теди.
— Точно така. Ядосана съм.
— Това е безспорно. Ядът ти сякаш извира през всяка пора. Но изглеждаш разгорещена и от нещо друго. Никога не съм те виждал такава. Нужно ти е освобождение, Теди, бързо и диво освобождение.
Тя се стегна. В всички сили се стараеше да покаже, че не обръща внимание на прелъстителния му тон и на въздействието, което оказваше върху нея. Но дори в този миг усети как съпротивата й се стопява бавно и тялото й откликва на неговото.
— Затова излязох да пояздя днес сутринта.
— Днес сутринта — повтори той и веждите му се стрелнаха зловещо нагоре. — Но то с нищо не ти е помогнало, скъпа. — Загледа се в устните й; неговите леко се отвориха: показаха се белите му зъби. — И аз не успях да постигна освобождение — промърмори той. — Независимо от упоритото си самовнушение. Единствено по този въпрос съм съгласен с Рейнолдс. Има само един лек за онова, което ни терзае, съпруго. И ти съзнаваш какъв е.
Теди усети как устните й се отварят сякаш от силата на волята му, чу как въздухът излиза от гърдите му, когато нейните се опряха в тях.
— Уинчестър…
Пръстите му се плъзнаха по устните й.
— Не, не ми казвай. Покажи ми.
Глава 17
Грубият ръб на масата се впи в основата на гърба на Теди, когато тялото му плътно се притисна в нейното и я обгърна с две ръце. Уинчестър не й оставяше никаква възможност за съпротива. Дори глътка освежителен въздух не можеше да премине между телата им, докато — под напора на приближаващата се буря — той я накланяше върху отрупаната със зеленчуци маса.
— Покажи ми — повтори той и сведе устни към нейните; натискът на гърдите му я лиши съвсем от дъх.
Пръстите й напипаха връзка моркови и Теди се вкопчи в тях, сякаш бяха последната й опора.
— В кухнята сме — напомни му тя деликатно.
— Пет пари не давам къде сме.
С широк замах на ръката той изчисти плота. Зеленчуците се разпиляха настрани. Тенджерата падна на пода и с дрънчене се търкулна към стената.
— Но вратата е отворена…
Теди млъкна — в момента, прихващайки я отзад, той притисна слабините й към своите и я положи върху масата.
— Не желая да чувам повече приказки — изръмжа той, — нито да знам дали вратите са отворени или затворени.
От обзелата го безразсъдна страст, която не успяваше да контролира, гласът му звучеше напрегнато. Дивашки инстинкти течаха в жилите му и правеха очите му, вперени в гърдите и бедрата й, по-тъмни. Тя долови с какво нетърпение запретна полите й. Ала вместо да събуди у нея страх или желание да побегне, движението му отново разпали жаждата й. Пръстите й се впиха в масата, а по тялото й премина гореща вълна.
Неволно потрепери, когато ръцете му се плъзнаха по голата й плът над дантелите в горния край на чорапите. Преглътна стона, който щеше да издаде цялата й безпомощност, и се предаде на тези ръце, безмилостно изгарящи кожата на бедрата й, а после устремяващи се надолу, към изящните жартиери. С длани проследи очертанията на краката й под копринените чорапи, после ги спусна още, към коленете, към глезените и леко ги повдигна. С полупритворени очи, той дишаше учестено, без да скъпи ласките си. Не срещна и сянка от съпротива. Тогава прокара пръсти от вътрешната страна на бедрата й и леко ги разтвори. Стонът, който се надигна в гърлото му, изразяваше пълна наслада и той още по-плътно притисна слабини към нейните.
— Ще прогоня яростта от теб, Теодора — промърмори той и се наведе да я целуне. — И ще го правя отново и отново, дни и седмици наред, но това пак няма да задоволи потребността, която изпитвам да те любя.
Теди зарови пръсти във великолепните му гъсти коси и разтвори устни в очакване. В този миг очите й срещнаха неговите — долови колебанието му, независимо от изгарящото желание, готово да погълне и
