Ястреба и гълъбицата

миг застина и се стовари с цялата си тежест върху нея, като отне дъха й. Теди отвори очи точно в момента, когато някой изтласка безжизненото тяло на Григс върху палубата. За няколко секунди Теди остана загледана в сабята, забита между ребрата му и безизразния поглед, вперен в мъглата.

Усети как краката й се огъват. Странна мъгла витаеше пред очите й. Кръвта пулсираше в ушите й.

Силни ръце я сграбчиха и я разтърсиха.

— Не припадай сега, по дяволите. Погледни ме, Теди.

Уинчестър. Гласът му идваше от някаква дълбока дупка, високо над главата й. Тя премигна насреща му и забеляза изписаната по лицето му тревога. Чертите на лицето му се изостриха — беше видял разкъсаните остатъци от ризата й и развързания колан на панталоните.

— Той не…

— Не — прошепна тя. Сълзи бликнаха от очите й, когато прокара пръсти по оголените рани под окървавената му дреха. — Майлс, моля те…

Той изхлузи ризата си и я навлече върху нейната. Със сведени очи тя плъзна ръце през ръкавите и избърса с единия обляното си в сълзи лице. Завърза я на талията. Усещаше гнева му, нетърпението и цялото му презрение, издигнало се като непревземаема крепост помежду им. Спаси живота й, несъмнено, за да я измъчва заради онова, което му стори. Ръцете й неловко се захванаха с колана на панталоните,

— Господи, жено…

— Не съм свикнала да нося панталони — пророни тя, като се постара сълзите да не бликнат отново.

— Редно е досега вече да си им свикнала. — Бутна ръцете й настрани и запаса колана й. — Колко пъти се маскира в тези дрехи? — попита той настървено, като стягаше силно. — Поне половин дузина, нали? И тогава не ти бе нужна помощ, а? — Дръпна за последен път. — Готово. Къде е шапката ти?

Тя остана загледана в ботушите му.

— Не знам.

Хвана брадичката й и я побутна нагоре. Погледът му бе студен и непрощаващ.

— Смиреността не ти отива. Нито сълзите. — Прокара палец по влажните й бузи, после поднесе сълзата към устните си. Очите му я пронизваха с дивашка настойчивост. — Между нас остана недовършена работа.

Вдигна сабята й от палубата, сграбчи ръката й и се насочи към Левитан. Палубите на Гърмяща змия гъмжаха от биещи се мъже. Неподвижни и обезобразени тела лежаха наоколо. Теди се препъна в няколко, докато Уинчестър я дърпаше след себе си. Той спря само веднъж и се впусна в кратка схватка с английски моряк, преди да забие дълбоко оръжието в корема му. Изтегли го също така бързо и без да поглежда към Теди, прекрачи падналия човек и продължи да я влачи след себе си.

— Напускайте кораба! — провикна се той.

В следващия миг я сграбчи през кръста, вдигна я и като я прехвърли през парапета, я постави върху палубата на Левитан.

Отново хвана ръката й и я поведе.

— Уотс! Деймиън! Рейнолдс! — развика се той, докато крачеше към кърмата. — Уил! По дяволите, къде са всички? А, Уотс. — Хвърли бърз поглед към плешивия мъж и продължи да командва: — Хвани руля. Оръдията заредени ли са?

— Да, капитане. И двайсетте — отвърна той.

— Добре. Строй моряците. Да стрелят, щом са готови.

Без да пуска ръката й, Уинчестър я поведе към каютата си. Погледна за последно към Гърмяща змия и видя как в стелещата се мъгла корабът се отдалечаваше.

Поя натиска на юмрука на Уинчестър вратата на каютата се отвори със замах и той се вмъкна вътре, като повлече и нея.

— Искам да видя брат си — настоя тя.

— Придобила си тон на съпруга, женена от двадесет години — промърмори той. — А сега имаш и претенции като на разглезено хлапе.

— Претенции? — възмути се тя с писклив глас, но млъкна в момента, когато той се приближи към нея.

— Не ме ядосвай точно сега — предупреди я той, ала в тона му се прокрадваше издайническа нежност.

Той се огледа наоколо и отвори вратите на няколко шкафа. Промърмори нещо и ги затръшна. Отправи се към сандъка до стената. Вдигна капака и заровичка вътре — започна да изхвърля всевъзможни дрехи. Най-сетне стигна до дъното. Теди се загледа в полетялата към пода дантелена дреха. Подозрително приличаше на женска долна риза, направена от най-фини дантели. Подобно одеяние можеше да изостри още повече желанието на обзет от страст мъж. Усети как топлина се разлива по страните й — запита се коя ли жена с кожа като слонова кост и заоблени форми последна я е носила. Още няколко дрехи излетяха от сандъка — сред тях и рокля от атлаз. Теди сви устни и се замисли дали би било подходящо да направи сцена на ревност. Нещо й подсказа, че в момента Уинчестър не би приел никакво мърморене относно пороците му, преди да я вземе за съпруга. Подозренията й се потвърдиха, когато той се изправи, извърна се и с дяволско задоволство окова глезена й с желязна верига.

— Не… — задавено възрази тя.

Без да й обръща внимание, я повлече към койката.

Там заключи другия край на веригата за вградения дървен крак на леглото.

Тя се опита да махне оковите; очите й засвяткаха гневно.

— Не можеш да ме…

Надвеси се над нея — същински великолепен, покрит с белези пират, с лъщящи голи гърди и див блясък в очите.

— Мога, моя съпруго, и го направих. Трябваше отдавна да го сторя, за да стоиш където ти е мястото.

— Искам да видя Уил.

— Аз вече го видях. Доколкото прецених, е добре.

— Доколкото си преценил? Настоявам веднага да го видя! Освободи ме…

Оръдеен гърмеж разтърси кораба и Теди загуби равновесие. Щеше да се стовари върху пода, ако Уинчестър не я бе хванал за раменете и притиснал към себе си. Усети топлият му дъх върху лицето си.

— Правя го за твое добро — заяви той грубовато с тон, който не търпеше възражение. — Имам основателни причини да не вярвам, че ще останеш там, където ти казвам.

— Държиш се с мен, сякаш съм ти затворничка.

— Точно така. И така ще бъде, докато не реша друго. Преди да успее да каже каквото и да било, него вече го нямаше. Вратата се затръшна зад гърба му, точно когато изкънтя нов оръдеен изстрел. Тя се облегна на стената, свлече се на пода и започна шепнешком да се моли.

Майлс погледна към увисналите над главата му платна, после забеляза от запад проблясване на огън, предшестващ оръдеен изстрел. Секунди след това се чуха гърмежи на пистолети; куршумите разплискаха водата на двадесет метра от Левитан.

Малко след това се чуваха единствено загребванията на веслата, а после гръмнаха нови оръдейни изстрели, но този път от Левитан. Въздухът на палубата се изпълни с дим и миризма на сяра.

Хората му бяха отново готови.

— Уотс — подвикна Майлс. — Спрете огъня. Важни са само изстрелите, които попадат в целта, а ние най-многото да уцелим мъглата. И Кокбърн няма да ни обстрелва. Вземи курс на север.

Уотс предаде заповедта.

— Колко е до пристанището Халифаск? — попита Майлс.

Както и очакваше, Уотс не му отговори веднага. Англичаните бяха укрепили силно бреговете на Нова Скотия и особено пристанището. Ала и Майлс, и Уотс познаваха добре района, особено залива Махон. Разправяха, че там има толкова острови, колкото са дните на годината. Ако стигнат дотам, могат да си играят на криеница сред островите и протоците.