хладна и делова с Николас Хоксмур, утринта наистина започваше да й се струва прекрасна.

ГЛАВА 8

Николас се подпря на бюрото и започна да преглежда кореспонденцията си. Раздели писмата на две купчини — тези, които изискваха незабавен отговор, и тези, които можеха да почакат.

— Мирише като в парижки парфюмериен магазин — погледна Икабод Бритълс към купчината в най- отдалечения край на бюрото. Облегнат удобно в креслото си, адвокатът бе олицетворение на богатство и обществено положение: ръцете му бяха скръстени върху издутото коремче и той оглеждаше Николас над очилата си с поглед, който караше и най-арогантните бизнесмени да свеждат глави.

— Казвал ли съм ти някога какво дяволско неудобство ми причинява получаването на пощата ти?

— Поне стотина пъти. — Николас подхвърли няколко парфюмирани писма към най-отдалечената купчина. — Ти най-добре от всички знаеш, че се налага да пазя в тайна адреса си.

— Да, за да се спасиш от отмъстителния гняв на измамените съпрузи. — Бритълс помириса един розов плик. — Обзалагам се, че твоят адрес е една от най-добре пазените тайни в кралството. Струва ти доста усилия. Обаче предполагам, че човек е длъжен да заплати цената за лошата си слава.

Николас не го удостои с поглед.

— Спомням си за тази прекомерна цена, която заплащам всеки път, когато вляза в кабинета ти и открия поредното съкровище от Ориента, което да краси бюфета ти.

— От Цейлон — поправи го адвокатът и погледът му се насочи към последната придобивка — миниатюрна кутия за бижута. Отново поднесе писмото към носа си и вдъхна дълбоко. — Инкрустирана е с рубини от Цейлон.

— Кръвта на невинни гълъби.

Бритълс отмести поглед към Николас.

— Да, изключителен цвят — гордо изтъкна. — Открих я в „Кристи“.

— Платил си твърде много за нея.

— Какво?

— Камъните щяха да струват доста повече, ако не бяха използвани за украсата й.

Бритълс се замисли за миг.

— Твоят приятел Стринфелд бе удостоен с рицарско звание, когато миналата седмица се върна от Цейлон. Много хора се чудят защо, по дяволите, ти се запиля в Каус за някаква си купа, след като там има много по-ценни съкровища. Още повече, че Стринфелд отдавна си точи зъбите за тях. Той ти е отправил публично предизвикателство. Много добре знаеш, че вашето съперничество отдавна забавлява висшите класи и те с нетърпение очакват крайния изход от борбата.

— Нека си чакат. Единствените съкровища в Цейлон, които си струват усилията в този момент, са сапфирите — нешлифовани и неизползвани за направа на бижута. Засега ще го оставя да души по следите им.

Николас усети смаяния поглед на Бритълс.

— Питам се дали почитаемият Стринфелд е узнал за внезапната ти липса на интерес към него.

— Благодарение на моите кораби репутацията на Стринфелд все още не е рухнала окончателно.

— Виж ти, да не би да усещам скука в гласа ти?

Николас се замисли, после се намръщи.

— Може би се дължи на отсъствието на предизвикателство… тъкмо това ми липсва от известно време.

— Предизвикателство? Само не казвай това, човече! Всички ще изпопадат, като чуят подобно заявление.

Николас му хвърли отегчен поглед, разчупи печата на писмото, което държеше — единственото, което си заслужаваше да бъде прочетено.

— Графиня Сейнт Леджър — промърмори той, докато очите му се плъзгаха по изящния почерк. След миг присви очи и зачете по-внимателно. Замисли се за подробностите. Можеше сам да определи цената. Анонимен клиент, изискващ изключителна дискретност. Трябва да се действа много бързо. Безценен предмет, който трябва да се открие. Нима всички не бяха такива? Изгубен край бреговете на Испания.

Имаше и още нещо. Последният му кораб бе отвлечен от контрабандисти в същите води на връщане от Алжир. Най-бързият му кораб „Интрепид“, много по-бърз от „Флийтуинг“, но изглежда разбойниците са били по-бързи. И изглежда техният бе американско производство. Възможността за реванш възбуди интереса му.

Погледът му отново се плъзна по редовете. „Котешкото око“. Сърцето му заби по-силно. Предизвикателството да открие нещо толкова загадъчно и неуловимо бе нещо, на което Николас никога не могъл да устои. Но в настоящия момент… може би все пак щеше да се наложи да откаже.

Обаче имаше нещо повече… нещо във фразите на графинята, в тона… нещо, което му убягваше, ала въпреки това го привличаше. От години не бе изпитвал подобно усещане. Години. Господи, наистина мина много време.

Но защо миналото днес го преследваше с тази странна настойчивост?

Отново разгъна писмото. Да, тук имаше нещо повече, нещо, скрито зад думите.

— Мили Боже, човече, наистина ми изглеждаш замислен. Досега графинята винаги ти е възлагала задачи, които са ти носили успех и слава. Не можеш ли да ми намекнеш къде те изпраща този път? Обещавам, че няма да кажа на никого.

— Да открия „Котешкото око“.

Бритълс ахна.

Николас пъхна писмото в джоба си.

— Изглежда, че ще се нуждая по-рано от корабите си. Или поне от единия от тях.

— Това осъществимо ли е?

Николас повдигна вежди.

— Още не си се запознал с нея.

— Наистина. Изгарям от любопитство да се запозная с тази млада жена, която е успяла да надхитри Николас Хоксмур…

— Не ме е надхитрила. В процес съм на обсъждане на сделката.

— И си готов да заплатиш цяло състояние за кораби, които досега не са били изпитани в океански води…

— Казах ти вече, тя направи прехода за дванадесет дни. За мен това е достатъчно доказателство.

— Искаш да сключиш този договор, защото не можеш да понесеш мисълта, че те е победила. Признай си.

— Не е заради това.

От устата на адвоката захвърчаха слюнки.

— Избрал ли дяволски лош момент да получиш своя дял от фонда, Николас. За Бога, размисли, преди да заплатиш с петдесет процента над пазарната цена за тези кораби. Ако новината се разчуе, а то непременно ще стане, всички ще решат, че или си отчаян, или си оглупял напълно. Сигурен съм, че нито едното, нито другото ще ти хареса.

— Готови ли са договорите?

Бритълс изпусна дълбока въздишка.

— Много добре знаеш, че са. Ти ги подписа. Както и чековете за банката.

Николас пъхна ръка в джоба на палтото си, извади часовника си и го отвори.

— Много добре.

— Николас, познавам те от повече от двадесет години. През това време доказа, че си авантюрист по дух, действаш, когато другите се колебаят, и побеждаваш, когато всички наоколо се провалят. Ти установи нови граници на смелостта и лошата слава. Ала никога досега не съм те виждал да действаш толкова прибързано и необмислено от онзи ден, когато стана пълнолетен и отплава с новия си кораб, онзи, който… — Бритълс махна с ръка, — който онази жена ти подари.

— Ти си спомняш Дженевив?

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату