— Как ли пък не!
— Ще остане отвън. — Доминик спря и изгледа многозначително брат си. — Ще бъде там, ако се нуждаеш от него.
— Няма да се нуждая — сви устни Дру. — Повярвай ми.
Сестра му се усмихна мило и го потупа по ръката.
— Радвам се, че отново си старият Дру. Просто се пази. Някои жени могат да бъдат доста… жестоки.
Жестока. Каза го отново няколко минути по-късно, докато Хатън й помагаше да се качи в наетия файтон. Не, определението не й харесваше особено. Може би любопитна й прилягаше повече.
Зажадняла…
Това пък изобщо не й прилягаше.
ГЛАВА 9
— Липсваше ми, капитане, любов моя. Много дълго те нямаше.
Николас плъзна пръст по ръба на чашата и хвърли кос поглед към жената, седнала до него. Масата, която бе избрал, бе в най-тъмния ъгъл на кръчмата. С полуразтворени устни и изпъчени гърди, тя му дари усмивка, пълна с обещания. Сведе кокетно глава, така че русите й къдрици да се разстелят по ръкава му. Жената миришеше на мускус, бира и солена вода.
— Мърси8 — промърмори той и се пресегна към бутилката, — имай милост.
— Ела с мен горе.
— Не и тази нощ.
— Не знаеш кой ще влезе през вратата. Аз самата те търсих четири или пет седмици. Те не те търсят, за да те черпят една бира, а за да те пъхнат в чамов сандък. Няма защо аз да ти казвам колко врагове имаш. Ела с мен, любими, ще излекувам измъчената ти душа.
Николас не я удостои с поглед.
— Казах вече — не и тази нощ.
— Боже, никога не съм те виждала такъв. — Тя го изгледа внимателно. — Намерил си си някоя.
Бутилката се изплъзна настрани от ръба на чашата, но той не я погледна.
— Не е това, което си мислиш.
Смехът й привлече няколко похотливи погледа от масите в задимената крайбрежна кръчма. Винаги ставаше така. Мърси представляваше доста привлекателна гледка. Сякаш бе излязла от някаква мъжка фантазия, каквото и да правеше. А като собственичка на кръчмата, правеше това, което си поискаше, с когото си поискаше. Носеха се слухове, че била издържана от един арабски принц. Тази вечер бе облечена в моряшки панталони, пристегнати в кръста, и моряшка бяла риза, ниско изрязана и разкриваща раменете й. Косата й — пухкав облак от руси къдрици — стигаше до под кръста, а в едната си ръка държеше дебела пура.
До неотдавна Николас пушеше от същите пури, излегнал се в леглото й на горния етаж.
— Боже, няма да се учудя, ако е девствена.
Той я изгледа остро.
Жената дръпна от пурата и по лицето й се изписа израз на искрена наслада, който не се дължеше само на първокласния тютюн.
— Не съм и помисляла, че ще ти се случи точно на теб, любов моя.
— Няма такова нещо. Става дума за бизнес. — Съзерцава няколко мига питието, после го изпи на един дъх.
— Не ми прилича на бизнес.
Наистина, и самият той не го възприемаше по този начин.
— Дори Бритълс не знае всичко, по дяволите.
— Да не задавам повече въпроси?
— Дяволски си права.
— Никакви задължения към никого, освен към себе си.
— Предпочитам да е така.
— Повечето мъже го предпочитат.
Николас се намръщи.
— Обаче сега заради прищевките на една любопитна жена аз трябва да разкрия тайните си и да й позволя да си пъха носа в работите ми.
Господ му е свидетел, че съвсем сериозно обмисляше идеята. Не, съвсем не приличаше на бизнес. Приличаше на игра, която никога досега не бе играл.
— Чист бизнес. — Чашата се удари в масата и разклати свещта, пъхната в една бутилка. — Тя се опитва да ме принуди.
— Със секс?
— За Бога, не. Не и тя. Тя мисли за всичко друго, но не и за това.
— А на теб не ти се ще да е така.
Николас я изгледа продължително. Погледът му се спря на устните й, способни да отведат всеки мъж в райски места. Ала в момента не мислеше за това.
— Така ли ме възприемаш? Като някакво животно?
— Тъкмо туй си мисля, щом те погледна, капитане. — Обви ръка около врата му и притегли главата му. Устните им почти се докоснаха. — Туй си мислят всички жени, когато те видят. Всички, особено девствениците. У теб има нещо животинско, и то доста повече, отколкото у всеки друг самец! — Дъхът й бе парещ и мамещ, щедро примесен с аромата на тютюн. — Липсваше ми…
Той почувства как гърдите й се отъркват в ръката му. Някъде дълбоко под вцепенението от уискито, се раздвижи желание. Той впи поглед в устните й и си я представи без дрехи. Очите й блестяха, подканващи и обещаващи. Цялата бе негова.
Знаеше, че колебанието му продължи твърде дълго.
Мърси се отдръпна. Една невидима пелена сякаш се спусна пред очите й. Николас предположи, че не й се бе случвало много често да получава откази. Замисли се дали да не й каже нещо галантно, ала тя внезапно погледна над рамото му, после към него. На лицето й се изписа задоволство. На Николас му се стори, че невидима примка се затяга около шията му. И дяволите да го вземат, ако знаеше защо.
— Господин Хоксмур.
Той скочи на крака и рязко се извърна, събаряйки стола си.
— Госпожице Уилъби.
Тя изглеждаше млада и уязвима, застанала там, съвсем не на място, също като красиво цвете, поникнало сред бурени. Пелерината й беше влажна, подгъвът й — зацапан. Страните и устните й бяха зачервени, сякаш бе тичала в студа. Николас изпита желание да дръпне клюмналата шапка от главата й.
Тя погледна към Мърси. Николас си представи съвсем ясно как мигновено преценява всичко и го подрежда в малки, спретнати черно-бели кутии с етикети, поставени на невидими полици в главата си. Ала нямаше да позволи това да се случи отново, още повече, че не бе виновен в нищо, освен че бе изпил твърде много уиски.
Внезапно го осени прозрение, все едно някой бе стоварил юмрук в стомаха му. Репутацията, която го устройваше, лошата му слава, която бе създавал в течение на толкова много години, слуховете — повечето от които лъжливи — всичко, което бе оставял свободно да се разнася по негов адрес, сега се обръщаше против него.
Докерите, насядали край масите, се извърнаха към Доминик и я удостоиха със закачливи погледи. Ала тя не ги забеляза. Обезпокоен, че може да я оскърбят, Николас се раздвижи и без да мисли, се спусна към нея.
Очите й се разшириха от страх. Това го накара да свие ядно юмруци. В следващия миг тя отвори уста.
