— Онази готина маска скриваше най-хубавото в теб.
— Луничките ми?
— Не, устата ти.
Тя се усмихна сладко.
— Все още не си видял най-хубавото в мен.
Той повдигна вежда по онзи чудесен начин ала „Кари Грант“.
— Охо? — провлече той. — Сега вече възбуди любопитството ми. Ще ми кажеш ли кое е то?
— Не.
— Искаш да прекарам половината нощ в чудене ли?
Много й се искаше това да стане. Искаше й се и той да се поизмъчи така, както се измъчваше тя всеки път, когато той я поглеждаше. Мишел знаеше, че ще й бъде трудно да заспи тази нощ. Защо да страда от безсъние само тя? Каквото повикало, такова се обадило, помисли си тя. Изведнъж се почувства много доволна от себе си. Тео може и да беше майстор в сексуалните закачки, но тя най-после бе успяла да му отвърне. Не бе чак толкова задръстена.
— Искаш ли да се позабавляваме? — попита той.
Тя се засмя.
— Не.
— Ако си сигурна…
— Сигурна съм.
— Тогава най-добре си закопчей горнището.
Тя погледна пижамата си и изстена. Горнището й бе напълно разкопчано. По дяволите тези копринени копчета. Все се разкопчаваха. Гърдите й бяха покрити, но не съвсем. Ужасена, тя трескаво се закопча.
Лицето й бе пламнало от смущение, когато го погледна.
— Защо не ми каза?
— Шегуваш ли се? Защо да го правя? На мен ми беше приятно. И не ме гледай така. Не съм те разкопчал аз. Аз съм невинен очевидец.
Тя седна на пети и облече халата си.
— Ще си лягам. Благодаря за масажа. Помогна ми.
Той се наведе напред, обхвана с длани лицето й и я целуна. Устата й бе толкова мека и топла, и сладка. Имаше вкус на мента. Целуваше я, без да бърза, изчаквайки тя да му отвърне, без да я притиска.
Тя не бе подготвена за това. Не бе очаквала, че той ще я целуне, докато устните му не докоснаха нейните. Не устоя. Трябваше, но не можа. Устните й се разтвориха, той продължи да я целува и тя напълно се предаде.
Беше негова и двамата го знаеха.
Той рязко се отдръпна.
— Приятни сънища.
— Какво?
— Лека нощ.
— А, да, щях да си лягам.
Очите му блестяха тържествуващо. Знаеше какво й бе причинил току-що. Тя се бе разтопила в ръцете му. Боже, какво щеше да се случи, ако правеха любов? Сигурно щеше напълно да се побърка.
Как той успяваше да се овладее толкова бързо и ефикасно? Опит и дисциплина, обясни си тя, когато се изправи и излезе от стаята. Тя, от друга страна, явно имаше дисциплина колкото и зайците. Една целувка и бе готова да зачене от него.
Боже, това бе отвратително. Как можеше той да се целува толкова страхотно? Тя избута косата от лицето си. Господинът от Големия град сигурно щеше да я изяде жива, ако не овладееше емоциите си. Не бе толкова неопитна. Беше имала връзка и преди, и тогава бе убедена, че ще се омъжи за този човек. Обаче той не се целуваше като Тео и не я караше да се чувства толкова жива и желана.
По дяволите. Мишел се препъна в подгъва на халата си, докато се качваше по стълбите. Веднага щом стигна до спалнята си, захвърли халата на стола. После си легна. Остана там около пет секунди, после стана и слезе долу.
Тео се беше върнал на бюрото и пишеше нещо на лаптопа си.
— Слушай какво — почти извика тя.
— Да? — попита той и пръстите му замръзнаха над клавиатурата.
— Просто исках да знаеш…
— Какво?
— Аз съм много добър хирург. Докато ти си трупал опит… и си се чукал наляво и надясно, и използвам тази дума точно…
— Да? — попита той. В ъгълчетата на устата му играеше усмивка.
Тя заби пръст в гърдите му.
— Аз съм била заета да се уча как се използва скалпелът. Просто исках да знаеш…
— Какво да знам? — попита, когато тя спря рязко.
Изведнъж главата й се изпразни. Няколко секунди минаха в мълчание. Тя сви съкрушено рамене и промълви:
— Не знам.
Без да каже нито дума повече, излезе от стаята.
Можеше ли да си представи по-голяма глупачка?
— Съмнявам се — прошепна тя, когато се пъхна в леглото. Чувстваше се като Давид, който малко преди битката с Голиат е разбрал, че е забравил прашката си. Изстена силно, претърколи се по корем, придърпа възглавницата върху главата си и затвори очи.
Той я побъркваше.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мънк мразеше наблюденията. Стоеше в сянката на една плачеща върба и гледаше къщата на д-р Ренърд, изчаквайки да се увери, че тя си е легнала, за да се прибере и той в мотела си и да поспи няколко часа. Разбира се, първо трябваше да прослуша всички записани телефонни съобщения. Разтри бедрото си, сякаш да се успокои, защото бе скъсал най-хубавия си спортен панталон, докато се катереше, за да сложи подслушвателното устройство.
Стоеше там часове наред, чакаше и гледаше, замисляйки се за миналите си задачи. Обичаше да изпипва всеки детайл. Не беше зъл и със сигурност не изпитваше перверзно удоволствие, докато мислеше за жертвите си. Не, целта му бе да направи преценка на работата си и да я анализира. Какви грешки бе допуснал? Какво можеше да направи, за да стане по-добър?
Извличаше си поуки от всяка задача, която поемаше. Съпругата в Билокси държеше зареден пистолет под възглавницата си. Ако мъжът й знаеше за това, явно бе пропуснал да го съобщи на Мънк. Така замалко да отнесат собствената му глава, но за щастие той успя да се пребори с нея и да измъкне пистолета от ръцете й. После я уби с него, вместо да губи ценни секунди, като се опитва да я задуши. Очаквай неочакваното. Това бе първият урок.
После онази тийнейджърка в Метеър. Изпълнението му онази нощ бе далеч от съвършенството и като обърнеше поглед назад, осъзнаваше, че е имал късмет, задето никой не го бе видял. Беше се задържал прекалено дълго. Щеше да си тръгне веднага щом свърши работата, но вместо това се загледа в един филм по телевизията. Всъщност странното бе това, че Мънк никога преди това не бе гледал телевизия. Чувстваше се прекалено интелигентен, за да зяпа глупостите, които кабелните телевизии пускаха, за да вцепенят и без това вцепенените умове на лапачите на бира и чипс.
Този филм беше нещо различно. И изключително забавно, филмът тъкмо бе започнал, когато Мънк се вмъкна в спалнята на жертвата. Още помнеше всяка подробност от онази нощ. Тапетите на бели и розови
