райета с миниатюрни розови пъпки, множеството плюшени играчки на леглото на жертвата, розовите пердета. Тя бе най-младата му жертва, но този факт не го смути ни най-малко. В края на краищата това бе работа като всички останали. Работа. Интересуваше го само да я свърши, и то както трябва.
Музиката от видеото гърмеше. Жертвата беше будна, но беше надрусана и неадекватна. Въздухът бе пропит от тежък, сладникав мирис. Момичето бе облечено в къса синя тениска, седеше, опряло гръб на възглавниците, върху таблата на розовото легло, а в скута му имаше голям пакет чипс. Взираше се невиждащо в екрана, без да забелязва присъствието му. Той уби тийнейджърката с осеяното от пъпки лице и мазна кафява коса като услуга — срещу двайсет и пет хиляди долара, така че нейният добър татко да прибере застраховката от триста хиляди долара, която бе направил на единственото си дете шест месеца по-рано. В застрахователната полица имаше клауза за удвояване, което означаваше, че ако застрахованият умре при нещастен случай, застрахователят трябва да изплати двойно по-голяма сума. Бащата оцени високо работата на Мънк, разбира се и въпреки че не се налагаше да обяснява защо желае смъртта на дъщеря си — Мънк се интересуваше единствено от парите, — призна, че отчаяно се е опитвал да се спаси от кредиторите си и това е бил единственият изход.
Ех, бащина любов. Няма като нея на света.
Докато я убиваше, Мънк чу диалога във филма и след минута две бе запленен. Избута краката на мъртвото момиче настрани, седна в края на леглото и изгледа филма до края, като през цялото време дъвчеше чипс.
Тъкмо се приготви да си тръгва, когато чу, че вратата на гаража се отваря. Успя да се измъкне за секунди, но сега, като се сещаше какъв глупав риск бе поел, осъзна, че е извадил голям късмет. Каква поука си бе извлякъл от преживяното? Влизай и излизай възможно най-бързо.
Мънк вярваше, че значително е подобрил работата си в сравнение с онези ранни убийства. С Катрин се справи без никакви проблеми.
Отново погледна към прозореца на лекарката. Стоеше будна до много по-късно, отколкото бе очаквал, но пък нали имаше гост. Когато Мънк я проследи до „Лебедът“, забеляза мъжа сред тълпата от гръмогласни, тъпи тийнейджъри. Младежите го заобиколиха от всички страни и започнаха да викат, за да привлекат вниманието му. Викаха му тренер.
Очаквай неочакваното. Той се обади на Далас, продиктува му номера на колата и поиска пълна проверка.
Лампата в спалнята й най-после изгасна. Мънк изчака още половин час, за да се увери, че тя си е легнала, после тихо се промъкна до мястото, където бе скрил колата си. Подкара към мотела в Сейнт Клеър, където прослуша записа на телефонните обаждания, разочарова се, че не чу нищо съществено, нагласи будилника си и най-после си легна.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Имаше несъмнени преимущества в това да работиш за правителството и да познаваш високопоставени личности. В десет сутринта Тео вече разполагаше с цялата информация, от която се нуждаеше относно братята Карсън. Това, което бе научил за тези мошеници, здравата го ядоса. Вече разполагаше и с всички искове и писмени предупреждения, които трябваше да се подадат, благодарение на старателните стажанти в службата си и експедитивните куриерски услуги.
Това, което Тео планираше да направи, съвсем не бе традиционно и вероятно би било отхвърлено в съда, но засега това не го тревожеше. Надяваше се да разреши проблема на Даръл, преди двамата братя да се ориентират. От това, което бе научил за адвокатите на двамата братя, съдеше, че те са дребни играчи, които твърде късно щяха да осъзнаят, че са били манипулирани.
Тео разполагаше и с още едно предимство, което не бе използвал досега. Като служител на Министерство на правосъдието можеше успешно да сплаши тези дребни хитреци с данъчната служба.
Подсвиркваше си весело, докато приготвяше закуската. Мишел влезе в кухнята, точно когато той подреждаше масата.
Самата Мишел изглеждаше доста апетитна. Облечена в тесни избелели дънки, които подчертаваха дългите й крака и прилепнала бяла тениска, която й стигаше точно над пъпа, тя му се стори още по-секси от предната вечер, а не бе предполагал, че това е възможно. Бог да му е на помощ, тази жена ставаше все по-привлекателна.
Тео й подаде чаша сок.
— Искаш ли да се повеселиш?
Не това бяха първите думи, които тя очакваше да чуе.
— Как по-точно? — попита тя предпазливо.
— По адрес на захарната фабрика.
Не й се вярваше, но всъщност се почувства леко разочарована.
— А? Да… да, разбира се. Мога ли да ти помогна?
— Естествено, но първо си изяж закуската. Всичко е готово. Обичам да готвя — добави той ентусиазирано, сякаш току-що бе осъзнал този факт. — Действа ми успокояващо.
Тя погледна масата и се засмя.
— Да отвориш кутия с корнфлейкс и да извадиш млякото от хладилника, не може да се нарече готвене.
— Направих и кафе — похвали се той.
— Което на прост език означава, че си натиснал едно копче. Аз бях заредила кафе машината снощи.
Той й предложи стол, подуши парфюма й и веднага пожела да се приближи още повече до нея, но вместо това се дръпна назад и се облегна на чешмата.
— Изглеждаш добре днес.
Тя придърпа края на тениската си.
— Не намираш ли, че тази блузка е твърде тясна?
— Защо мислиш, казах, че изглеждаш добре?
— Всеки път, когато я облека, веднага я свалям и обличам нещо друго. Сега са модерни такива — добави тя, сякаш се защитаваше. — Подари ми я приятелката ми, Мери-Ан и каза, че трябва да ми открива пъпа.
Той издърпа избелялата си синя тениска нагоре, докато му се показа пъпът.
— Ако модата е такава и аз се присъединявам.
— Ще се преоблека — каза тя, за да отвлече вниманието си от стегнатия му плосък корем. Тео бе в отвратително добра форма, което бе истинско чудо предвид количеството вредна храна, която поглъщаше.
— Харесва ми как си облечена — възпротиви се той.
— Не, ще се преоблека — каза тя отново. — Трудно ми е… да се чувствам удобно в кожата си напоследък.
— Какво имаш предвид?
— Прекарах толкова години в опити да не приличам на момиче.
Той помисли, че тя се шегува и се засмя.
— Така е — настоя тя. — Докато учех медицина, правех всичко възможно да омаловажа очевидния факт, че съм жена.
— Но защо? — попита той удивен.
— Деканът на единия от факултетите бе изключително предубеден срещу жените лекарки и правеше всичко възможно, за да вгорчи живота ни. Беше голям гадняр — добави Мишел. — Той и приятелите му ходеха да пият с момчетата от курса, като преди това засипваше момичетата с курсови работи и допълнителни задачи. Не ми тежеше, но не ми харесваше двойният стандарт. Ако някоя студентка се оплачеше, положението ставаше още по-лошо. Единствената алтернатива бе да отпадне, каквото всъщност бе желанието на декана. — Изведнъж се усмихна. — Една вечер, докато с няколко колежки се наливахме с маргарити, се досетихме какво е обяснението.
— И какво беше то?
