— Сега се държа любезно с него. Честна дума.
— Сготви ли му твоята пилешка супа?
— Не, но…
— Добре — кимна Джейк. — Жената на Конрад ще донесе тайно утре сутрин една тенджера супа и ти може да излъжеш, че сама си я сготвила.
— Това не е честно — изтъкна тя. И тогава й светна какво всъщност й казваше баща й. — Чакай малко. Мислех, че харесваш моята пилешка супа.
Той продължи невъзмутимо:
— Ами лимоновата торта? Още не си му я правила, нали?
— Не. — Тя пристъпи към него. — Предупреждавам те, татко, ако кажеш „добре“, никога повече няма да те поканя на вечеря в дома си.
— Скъпа, сега не е време да проявяваш чувствителност. Трябва да се справим с кризата, а разполагаме само с два-три дни, за да го накараме да промени решението си.
— Ние не можем да направим нищо.
— Не и с подобно отношение, така няма да стане. Залавяй се с програмата и не бъди толкова негативно настроена.
Баща й бе толкова възторжен, че тя се почувства ужасно, задето трябва да попари ентусиазма му.
— Просто…
Той заговори в същия момент.
— Мерилин току-що тръгна.
— Жената на Арти ли?
— Именно. Тя прави много вкусна шоколадова торта и си отиде, за да изпече блатовете тази вечер. Утре до обяд тортата ще бъде в кухнята ти.
Мишел се чудеше дали да се обиди, или да се смее.
— И Тео ще си помисли, че аз съм я забъркала? Кога по-точно съм имала време да му изпека торта? Бях с него през целия ден, а утре сутрин отивам в клиниката и започвам да подреждам.
— Не, ти не разбираш какво се опитваме да направим. Мерилин ще остави с тортата и картичка „Радваме се, че си при нас“, за да разбере той колко дружелюбни са всички тук. Карън Крофърд ще донесе пушен бут и от нейната картофена салата. Разбира се, също ще сложи една картичка. Жената на Даръл също иска да участва. Тя ще донесе пресен зелен боб от градината си.
— С хубава картичка — каза Мишел, скръсти ръце и се намръщи.
— Точно така.
— Тогава защо да се преструвам, че аз съм сготвила пилешката супа?
— Защото не искам Тео да си мисли, че не можеш да готвиш.
— Аз мога да готвя.
— Завела си го в „Макдоналдс“. — Това не бе коментар, бе обвинение.
На Мишел вече не й харесваше толкова, че хората в малките градчета нямат тайни един от друг. Очевидно всичко се разчуваше. Изведнъж големият, лош, безличен град беше престанал да й се струва толкова ужасен.
— Той искаше да отиде там — настоя тя. — Тео обича „Макдоналдс“… и аз също. Правят страхотни салати.
— Ние само се опитваме да бъдем дружелюбни.
Мишел се засмя. Когато Джейк, Конрад и Арти се захващаха с нещо заедно, обикновено раждаха най- скандалните идеи. Тази поне нямаше да ги отведе в затвора.
— И искате аз също да бъда дружелюбна.
— Точно така. Знаеш какво имам предвид. Накарай го да се почувства като у дома си, сякаш тук му е мястото. Изведи го, покажи му забележителностите.
— Какви забележителности?
— Мишел, ще ни помагаш ли или не?
Започваше да се изнервя. Наричаше я Мишел само когато бе недоволен от нея. Тя отново се разсмя, макар да бе сигурна, че това ще го подразни още повече, но не се сдържа. Този разговор бе абсолютно смахнат.
— Добре — каза тя. — След като това е толкова важно за теб, Конрад и Арти, ще ви помогна.
— Това значи много за хората, които работят в захарната фабрика, също и за момчетата от отбора. Трябваше да чуеш какво ни разказа Конрад за тренировката днес. Каза, че Тео направо омагьосал момчетата. Каза също, че Тео разбира от футбол много повече от него.
— Всички разбират от футбол повече от Конрад.
— Тео знае как да организира момчетата. Спечелил е уважението им ей така — той щракна с пръсти и кимна. — Има и още един куп причини да искам той да остане, но ти сама знаеш най-важната от тях, нали?
— Не, татко. Каква я тя? — Вече бе решила, че ако той й кажеше, че се надява Тео да се ожени за нея, ще си тръгне от бара.
— Отишъл и купил за рождения ден на момчето на Даръл ограда. Напоследък не се намират много хора като Тео. И си помисли колко пари е дал за оградата.
— Ще направя каквото зависи от мен, но те моля да не възлагаш големи надежди. Тео ще си замине и ние не можем да променим това каквото и да правим.
— Ето го пак това негативно отношение. Трябва да направим всичко възможно, не мислиш ли? Този град се нуждае от добър, честен адвокат и Тео Бюканън е точно такъв.
Тя кимна.
— Добре. Какво ще кажеш утре да приготвя моето суфле?
Той я погледна стреснато.
— О, не, скъпа, не го прави. Сервирай му пилешката супа на Били. Помни, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха.
— Но ти харесваш моето суфле. — Тя посърна. — Не го ли харесваш?
Той я потупа по рамото.
— Ти си ми дъщеря и аз те обичам. Трябваше да ти кажа, че го харесвам.
— Знаеш ли колко време ми отнема да го приготвя? Цял ден — съобщи му тя, преди той да направи предположение. — Можеше и по-рано да ми споменеш, че не държиш на него.
— Не искахме да нараним чувствата ти, нали си ни толкова крехка и чувствителна.
— Наистина, татко, можеше да… Чакай малко. Не
— Братята ти и аз. И те, те обичат, скъпа. Ти готвиш чудесно простите неща, бисквитите ти са меки и пръхкави, но сега трябва да шашнем човека. Както ти казвах, пътят към сърцето на мъжа…
— Да, знам… минава през стомаха. Това са глупости между другото.
— О! Как мислиш, че ме спечели майка ти?
Кога щеше да се научи, че няма да надделее в спор с баща си каквото и да приказва. Мишел най-после призна поражението си.
— Със световноизвестната си орехова торта.
— Точно така.
— Не искам да печеля Тео така, както мама е спечелила теб.
— Знам. Но градът иска да го спечелиш.
— Добре, ще изпълня моята част от плана. Обещавам. Но да си изясним нещата. Моята част означава да не готвя въобще, да излъжа за пилешката супа, като кажа, че аз съм я направила и да се държа дружелюбно. Да сложа ли ментово бонбонче на възглавницата му довечера?
Той я прегърна и я притисна в силната си мечешка прегръдка.
— Това може да е прекалено. Сега върви да седнеш, а аз ще донеса вечеря на двама ви.
Това бе единствената спокойна минута за Мишел през следващите три часа. След като двамата с Тео хапнаха, тя си сложи престилка и се зае да почиства масите и да разнася халби студена бира. Тео бе заклещен да седи на бара между двама мъже, които стискаха някакви листи в ръцете си. Зад него се бе образувала опашка. Джейк се навеждаше през бара и запознаваше Тео с всички.
