— Добре — кимна той спокойно. — Какво спечелих?
— Знаеш за какво ти говоря, но след като сме сами, защо да не ти го кажа направо? Тази игра, която играем двамата. Ти я спечели. Честно ти казвам, мислех, че мога да контролирам положението, но очевидно съм грешила. Не съм достатъчно добра. Ясно? Ти спечели.
— И какво по-точно спечелих?
— Секс.
Той повдигна веждата си.
— Какво?
— Чу ме. Ще правим секс, Тео Бюканън. По-точно ще правим страхотен секс. Разбра ли?
Дяволита усмивка прекоси лицето на Тео, а после той се загледа в далечината. Дали вече си мислеше как ще се любят, или не можеше да задържи вниманието си толкова дълго, че да чуе как обявява поражението си?
— Мишел, скъпа…
— Не ме слушаше, нали? Искам да правя секс с теб. По-точно див, страстен секс — допълни тя. — Нали се сещаш за какво ти говоря? Горещ, пламенен, умопомрачителен секс, който ще ни накара да разкъсаме дрехите си и да крещим неистово. Като в онази песен — „Цяла нощ, скъпи“. Цяла нощ. Кажи времето и мястото и ще бъда там.
Тя очевидно го бе лишила от думи. Това бе постижение. Може би в края на краищата и нея я биваше за някои неща. Тео просто я гледаше втренчено с крива усмивка. Изведнъж Мишел се почувства наперена като петел.
Сложи ръце на кръста си и попита:
— Е? Какво ще кажеш?
Той пристъпи една крачка към нея.
— Мишел, искам да се запознаеш с един мой стар приятел, Ноа Клейборн. Ноа, това е Мишел Ренърд.
Той блъфираше. Не можеше да не блъфира. Тя поклати леко глава. Той кимна. Тя отново поклати глава и прошепна:
— О, боже! — и затвори очи. Това не биваше да се случва.
Не искаше да се обръща. Искаше й се да се изпари във въздуха. От колко време стоеше този мъж зад гърба й? Лицето й пламна. Тя преглътна с мъка, после се насили да се обърне.
Той наистина бе там. Висок, рус, с невероятни сини очи и съкрушителна усмивка.
— Приятно ми е — успя да произнесе. Гласът й прозвуча така, сякаш бе болна от ларингит.
Преди да се обърне, не бе предполагала, че положението може да стане още по-лошо. Но бе сгрешила. Баща й стоеше на прага, само на няколко крачки от Ноа и бе достатъчно близо, за да чуе това, което бе казала на Тео. Но може и да не беше чул. Може би се бе появил току-що. Тя събра куража си и го погледна. Джейк изглеждаше така, сякаш го бе ударил гръм.
Мишел бързо намисли план. Просто щеше да се преструва, че нищо не се е случило.
— Сега ли пристигна?
— Дааа — провлачи Ноа. — Е, Тео, всички дами в Боуън ли са толкова дружелюбни?
Вратата на бара се затръшна зад баща й, който се втурна към нея. Изглеждаше ужасен.
— Когато ти казах да бъдеш по-гостоприемна, мислех, че си разбрала какво имам предвид. Има дружелюбно и прекалено
— Татко, Тео флиртуваше и аз отговарях на блъфа му с блъф.
— Аз не блъфирах — сви рамене Тео.
Кракът й се стовари върху неговия в следващата секунда.
— Блъфираше и още как. Честна дума, татко, само го… дразнех.
— Ще си поговорим по-късно за това, млада госпожице — каза Джейк, обърна се и влезе в бара.
Сега пък Ноа се намеси.
— Тео е флиртувал? Шегуваш се, нали?
— Наистина флиртуваше.
— Говорим за мъжа, който стои зад теб. Тео Бюканън?
— Да.
— Не ми се вярва. Не мисля, че той знае как се флиртува.
— О, много го бива. Честно — настоя тя.
— Така ли? Тогава причината си ти. Тъкмо разправях на Джейк, че за пръв път от пет и повече години виждам Тео облечен в нещо различно от костюм и вратовръзка. Откакто го познавам, е само един заклет работохолик. Може би ти вадиш на показ другите му страни.
Мишел отстъпи една крачка назад и се блъсна в Тео. Не мислеше да бяга, но не й хареса това, че той блокира пътя й.
— Може ли да сменим темата, ако обичаш?
Ноа я съжали.
— Разбира се. Тео ми каза, че си лекарка.
— Да, точно така. — Слава богу, най-после бе на безопасна територия. Може би Ноа имаше някакъв медицински проблем и искаше да чуе съвета й. Дано!
— Какъв лекар си?
— Тя е хирург — отговори Тео.
Ноа се ухили.
— Не си ли твърде малка, за да ти дават да си играеш с ножове?
— Тя ме оперира.
Ноа сви рамене. После пристъпи напред:
— Хайде да танцуваме. Ще намерим някоя хубава песен на Уили Нелсън и ще се опознаем.
Той я прегърна през рамото и я поведе към бара. Тео остана на мястото си и се намръщи при вида на тази фамилиарност. Ноа бе известен женкар. Имаше повече завоевания от Чингиз Хан и Тео никак не се зарадва, че приятелят му пуска чара си в действие пред Мишел.
Тя се оживи.
— Харесваш Уили Нелсън?
— Разбира се. Всички обичат Уили.
Тя се обърна за миг към Тео.
— Приятелят ти има добър вкус.
После Ноа привлече вниманието й.
— Може ли един въпрос?
Тя бе толкова благодарна, че се е измъкнала от неловката ситуация, че каза:
— Можеш да ме питаш всичко.
— Просто се чудех…
— Да?
— Има ли друг вид секс освен див и страстен?
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Камерън знаеше, че се е издънил, но нямаше намерение да го признае. Стоеше облегнат на стената в библиотеката на Джон, свел глава, а Далас, Престън и Джон се редуваха с нападките срещу него.
— Колко време, мислиш, ще й трябва на докторката да си спомни, че те е виждала на погребението на Катрин? — попита Престън, като скочи от стола си. Заби силния си юмрук в отворената длан на другата си ръка и закрачи напред-назад из стаята.
— Няма да си спомни — измърмори Камерън. — Изобщо не бях близо до нея на погребението. Освен това ми писна да чакам и мисля, че рискът си струваше.
Далас избухна:
— Как можеш да кажеш, че рискът си е струвал, глупак такъв? Не намери пакета и сега заради теб други
