риболов в събота. Закачен е ей там на стената.
— Защо да го чета?
— Защото твоето име е зачеркнато.
— Няма начин. — Тео не му повярва, докато не видя, че името му наистина е задраскано и отгоре е записано името на Ноа.
Мишел влезе в кухнята. Джейк й подаде една картонена чиния, в която имаше огромен сандвич с пуешко месо, плувнал в майонеза и засипан с огромно количество пържени картофи. Джейк носеше още една такава чиния, която постави на бара.
— Ако Тео остане още две-три седмици, ще трябва да му се прави байпас — каза Мишел. — Ще го убиеш със старанието си.
— Пуйката не е вредна, сама го каза.
— Обаче един буркан майонеза със сигурност е вреден. А в тези картофи сигурно има цял литър олио.
— Иначе не са вкусни. — Джейк й обърна гръб и извика: — Хайде, момчета, елате да хапнете. Тео, направих сандвичите без специалния ми лют сос за барбекю, ако случайно се тревожиш.
Ноа и Тео оглеждаха списъка. Мишел сръга баща си и прошепна:
— Ти ли замени Тео с Ноа за твой партньор на състезанието?
Той я погледна виновно.
— Скъпа, налагаше се.
Тя не можа да повярва.
— Защо? — Продължи, без да му даде възможност да отговори. — На това дружелюбно ли му викаш, да обещаеш нещо и после да не си спазиш обещанието?
— Просто постъпих практично.
— Какво означава това?
Тя го последва обратно в кухнята.
— Майк, завий ми сандвича, ще си го взема за вкъщи. Мишел извади фолио и изпълни молбата му.
— Още не си ми отговорил на въпроса.
Джейк се облегна на плота и скръсти ръце.
— Така, както аз виждам нещата, имаме по-голям шанс да спечелим, ако се състезаваме за наградата четирима, а не двама. Ноа искаше да те убеди да се запишете заедно. Предположих, че на Тео това няма да му хареса, затова казах на Ноа, че го вземам за партньор. Така вие с Тео ще можете да прекарате целия ден заедно. Ти трябва да се радваш, че ще участваш.
Тя бе раздразнена.
— С други думи мислиш, че Ноа е по-добър, така ли?
— Той наистина спомена, че е ходил за риба доста повече от Тео през последните четири години, но това не е единствената причина да направя тази смяна — добави той бързо, когато зърна упоритото пламъче в очите на дъщеря си. — Няма никакъв смисъл да се ядосваш. Трябва да ми благодариш, защото ти платих таксата за участие.
— Не искам да ходя за риба в събота. Имам един куп други неща, които трябва да свърша.
— Може да спечелиш наградата. Всички знаят, че си по-добра в риболова от мен.
Тя не се хвана на това ласкателство.
— Това не е вярно и ти го знаеш. Да не се опитваш да ме сватосваш? Затова ли искаш да съм партньор на Тео?
— След като те чух какви му ги говориш? Няма нужда аз да те сватосвам. Ти сама се справяш доста добре.
— Татко, дразнех го…
Той се направи, че не я чува.
— Може би Ноа се опитва да ви сватоса. Каза, че не е виждал Тео да се държи така, както когато е край теб.
Тази забележка привлече вниманието й. Баща й кимна, после отиде до хладилника и извади млякото. Наля си пълна чаша и отпи продължително.
— Как се държи Тео?
— Ноа каза, че се усмихва много. Останах с впечатлението, че това е рядко за Тео.
— Та той е в отпуск. Затова се усмихва. Да не те боли стомахът? Пиеш мляко само когато имаш проблеми с храносмилането.
— Стомахът ми си е наред — каза той небрежно и веднага се върна на обсъжданата тема. — Когато става дума за Тео, ти имаш обяснение за всичко. Обясни ми тогава и това: защо той не може да откъсне очи от теб? Ноа го забеляза, а като ми го посочи и на мен ми направи впечатление. — Преди тя да отвърне, той продължи: — Знаеше ли, че Ноа работи във ФБР? Носи пистолет също като Тео. Забелязах го на кръста му. Казвам ти, Тео има много влиятелни приятели.
— А ти познаваш много хора, които се нуждаят от влиятелни приятели.
Джейк допи млякото си и остави чашата в мивката. Когато се обърна, Мишел забеляза колко изморен изглежда на ярката светлина в кухнята.
— Защо не се прибереш у дома, ние с Тео ще затворим.
— Мога и сам да го направя.
— Знам, че можеш, но следващите няколко дни ще бъдеш доста зает. Хората ще се отбиват да се записват за състезанието и ще се заседават в бара, а и без това е претъпкано в четвъртък и петък. Върви си вкъщи, татко. Легни и си почини.
— И ти се нуждаеш от почивка. Трябва да се заемеш с онези картони в клиниката.
— Осигурила съм помощници.
— Добре тогава — кимна той. — Изморен съм, ще си тръгвам. Ти затвори в един вместо в два.
Наведе се и я целуна по бузата.
— До утре.
Той отвори задната врата, но пак я затвори.
— А, забравих да ти кажа, че Бен Нелсън се обади, търсеше теб. Още няма никакви новини или заподозрени, но ще си отваря очите, за да не се случи още нещо лошо. Питам те, казва ли се такова нещо на един баща? Накара ме ужасно да се разтревожа за теб, но после се сетих, че не си сама, Тео е отседнал при теб. Довечера да пуснеш резетата. — Отново отвори вратата и излезе навън. — Това е голямо успокоение.
— Кое е успокоение?
— Да знам, че Тео ще бъде там с теб.
Мишел кимна. Наистина бе успокоение. Тя заключи вратата, изгаси осветлението и се върна в бара. Тео и Ноа бяха занесли чиниите си на една от кръглите маси и ядяха сандвичите си.
Един от редовните посетители на бара поиска още една бира. Мишел забеляза колко е замъглен погледът му и попита:
— С колата ли ще се прибираш, Поли?
— Кони ще мине да ме вземе, като свърши смяната й в завода. Тя ще ми бъде шофьор.
— Добре тогава — усмихна се Мишел. Наля му още една бира, забеляза колко е задушно в бара и усили вентилатора на тавана. В „Лебедът“ имаше само петима клиенти. Тя се погрижи за всички тях, после напълни две чаши със студена вода и ги занесе на Ноа и Тео.
Тео издърпа един стол.
— Седни при нас.
Тя подаде на Ноа едната чаша, после седна между него и Тео, и постави чашата на Тео до чинията му.
— Надявам се, че не възразяваш — изпратих татко да си ходи, което означава, че аз ще трябва да затворя бара тази вечер — каза тя.
— Допада ми това, че помагаш на баща си. Това нещо типично за Юга ли е? — попита Ноа
— Типично за семейство Ренърд.
Ноа току-що бе лапнал последния картоф и го преглъщаше с голяма глътка вода, когато Мишел го
