— И какво смяташ да правиш?
— Имам някои идеи.
— Някоя от тези идеи да има червена коса?
Тео не отговори. Преди Ноа да продължи разпита, един мъж се приближи до масата и попита Тео дали може да говори с него по правен въпрос.
— Разбира се — кимна Тео. — Да отидем на бара.
Той се изправи, разкърши рамене и мина зад бара да си налее една бира.
— Какво мога да направя за вас? — попита той младия мъж.
Пет минути по-късно на Тео му идеше да удари мъжа. Ноа забеляза изражението на Тео и се запъти към бара да види какво става. Чу Тео да казва:
— Да не би Джейк да ти е предложил да говориш с мен?
— Не, но чух, че помагаш на хора, които имат правни проблеми.
— Какъв е проблемът? — попита Ноа. Отвори си една бутилка бира, хвърли капачката в кофата за боклук и заобиколи бара, за да застане до Тео.
— Това е Кори — обясни Тео. — Той има две деца. Момче и момиче.
Ноа погледна навъсено неприятния мъж. Приличаше повече на размъкнат тийнейджър, отколкото на баща на две деца. Кори имаше дълга руса коса, която почти скриваше очите му и пожълтели зъби.
— На колко си години?
— Ще стана на двайсет и две другия месец.
— И вече имаш две деца?
— Да. Разведох се с Емили преди шест месеца, защото срещнах друга жена. Тя се казва Нора и иска да се оженим. Преместих се при нея, но Емили мисли, че съм длъжен да плащам издръжка на децата, а на мен това не ми се вижда справедливо.
— Значи искаш да ти помогна да се измъкнеш от плащането на издръжка на децата си?
— Аха. Точно това искам. Ами нали сега са нейни деца. Живеят при нея, а както ви казах, аз съм готов да продължа напред.
Лицето на Тео се напрегна още повече. Мишел стоеше на вратата на кухнята и държеше празна кана в ръка. Беше чула разговора и можеше да познае по напрегнатата стойка на Тео, че е ядосан.
Той продължаваше да говори тихо и спокойно, когато подхвърли на Ноа:
— Кори е готов да продължи напред.
— А ти готов ли си да му помогнеш? — попита Ноа, като остави бирата си на бара.
— Разбира се — кимна Тео.
Ноа се усмихна.
— Нека аз. Ти отвори вратата.
Мишел тръгна към тях, но в следващия миг се закова на място. Тео се раздвижи толкова бързо, че тя бе поразена. В единия момент се усмихваше на Ноа, а в следващия вече бе заобиколил бара. Грабна Кори за врата и колана на дънките и го повлече към изхода. Ноа изтича пред него, за да отвори вратата, така че Тео да може да го изхвърли навън.
— Ето, на това му викам аз да продължиш напред — заяви Ноа, като затвори вратата след него. — Малкият негодник.
— Такъв си е.
— Знаеш ли какво се чудя? Как такъв грозник е намерил две жени, които да искат да спят с него?
Тео се засмя.
— Има всякакви вкусове.
Двамата вървяха към бара, когато вратата зад тях се отвори отново и вътре нахълтаха трима мъже. Последният имаше вид на боксьор, на когото прекалено често са нанасяли удари в лицето. Той бе огромен, над метър и деветдесет и носът му очевидно бе чупен поне няколко пъти. Имаше стряскащо нагъл вид и носеше бейзболна бухалка.
— Кой от вас, тъпанари, е Тео Бюканън?
Ноа вече се бе обърнал. Той забеляза бухалката. Мишел видя, че посяга към пистолета си и разкопча кобура.
Барът се изпразни. Дори Поли, който никога през живота си не беше правил нищо бързо, изчезна през вратата за по-малко от пет секунди.
— Мишел, иди в кухнята и затвори вратата — каза Тео, преди да се обърне. — Аз съм Тео Бюканън. А кой от вас е Джим Карсън?
— Аз съм — обади се най-ниският от тримата.
Тео кимна.
— Надявах се да се отбиеш.
— Ти за кого се мислиш? — изръмжа Джим.
— Току-що ти казах кой съм. Не слушаше ли внимателно?
— Правиш се на умник, а? Мислиш, че можеш да ми блокираш парите и да уредиш с банката да не мога да пипна и цент от тях? Мислиш си, че можеш да го направиш?
— Вече го направих — спокойно потвърди Тео.
Джим Карсън приличаше на брат си. Беше нисък, набит, с прекалено близо разположени очи и обло лице. Но не се усмихваше като брат си. Докато Гари излъчваше престорена искреност, този тук бе майстор на вулгарността. Направи още една заплашителна крачка към Тео и избълва поредица от крайно цинични ругатни.
— Горчиво ще съжаляваш, че си завря носа в моя бизнес. Двамата с Гари ще затворим фабриката и тогава градът ще те линчува.
— Бих се притеснявал за себе си, ако бях на твое място. От колко време разправяш на работниците си, че си на ръба на банкрута? Представи си колко разочаровани ще бъдат хората, когато разберат каква е печалбата ти и колко пари си прибрал от фабриката.
— Нашите средства са поверителна информация — извика Джим. — Може и да знаеш за парите, но си външен човек и създаваш неприятности. Даже и да кажеш на някого, никой няма да ти повярва. Никой!
— Хората обикновено започват да вярват, като видят нещо на хартия, не мислиш ли?
— Какво намекваш?
— Написах една хубава статия, която ще се появи в неделния вестник. Разбира се, искам данните в нея да бъдат възможно най-точни. Така че защо да не ти пратя едно копие по факса утре сутрин и да ги провериш? Лично аз смятам, че това е най-добрата ми работа. Включил съм в списъка всеки цент от всяка сметка, която си открил през последните пет години.
— Не можеш да го направиш. Това е поверително! — Джим вече крещеше.
Тео погледна Ноа.
— Знаеш ли, трябваше да включа и данъчните им декларации за последните пет години. Всъщност може би не е късно.
— Свършено е с теб, Бюканън. Няма да ти позволя да ми създаваш повече проблеми.
Джим беше толкова разярен, че потта капеше от челото му. Той не можеше да се побере в кожата си и очевидно се вбесяваше от това, че Тео изобщо не се впечатляваше от заплахите му.
— Проблемите ти едва сега започват, Джим. Когато свърша с теб и брат ти, фабриката ще стане притежание на работниците ти. А това ще се случи много бързо — добави той. — И ти ще останеш на улицата. Обещавам ти.
— Сега вече ще оставиш ли тая бухалка? — Ноа попита гиганта със сплескания нос.
— Мамка му, не. Няма да я оставя, преди да съм я използвал. Нали така, господин Карсън?
— Точно така, Хепи7.
Тео се разсмя.
— Хепи?
— Живеем в странен свят — обади се Ноа.
— Трябва да счупя краката на Бюканън с тая бухалка и точно това ще направя. И за теб ще се погрижа — обеща той на Ноа. — Така че спри да ми се хилиш, защото ще съжаляваш.
Ноа държеше под око третия мъж. Той бе висок почти колкото гиганта, но бе слаб и кокалест, а ушите
