хора започнаха да го търсят. Направи голяма каша, Камерън. Заради пиенето. То ти е изсмукало мозъка.
Престън застана пред него.
— А сега изложи всички ни на опасност — извика той.
— Майната ти — изкрещя му в отговор Камерън.
— Успокойте се — намеси се Джон. — Далас, обади се на Мънк. Трябва да му прочетеш онзи доклад.
Мънк седеше в джипа си и чакаше лекарката и любовника й да излязат от „Лебедът“. Колата му бе добре скрита между два пикапа в дъното на паркинга. На редицата пред него имаше четири коли. Беше горещо и задушно, но той не включваше климатика. Четирите прозореца бяха отворени докрай, комарите щяха да го изядат жив. Но в сравнение с криенето в храсталака, където по краката му пълзяха буболечки, това чакане си бе истински лукс.
Канеше се да се обади на Далас, за да съобщи последните новини, но тъкмо когато реши да изчака, докато се върне в мотела, мобилният му телефон сигнализира обаждане.
— Ало?
— Бюканън е от правосъдието.
Мънк рязко изправи глава.
— Повтори, ако обичаш.
— Кучият син работи в Министерството на правосъдието.
Очаквай неочакваното. Мънк си пое дъх и изчака Далас да му прочете доклада. В какво, по дяволите, го бяха забъркали четиримата от Клуба? Чуваше гласовете им като фон на разговора му с Далас.
— Къде сте? — попита Мънк. — Кой вика?
— Престън.
Чу още един глас да крещи. Предположи, че е Камерън. Мънк бе отвратен. Държаха се като плъхове, които се нахвърлят един срещу друг заради къс месо. Ако не ставаше дума за толкова пари, Мънк щеше да се оттегли от тази каша. Камерън вече бе оплескал нещата достатъчно, а ако се съди по спора, който слушаше сега, можеше да се предположи, че не след дълго и Клубът щеше да се разпадне.
— Не мога да повярвам, че чак сега откри тази информация — каза Мънк. — Пропиля ценни часове.
— Ти ни каза, че е треньор по футбол… Не, прав си. Няма да си намирам извинения или да прехвърлям вината на теб. Трябваше да проверя много по-рано.
Мънк малко се успокои, след като Далас пое отговорността за забавянето.
— Кога можеш да го убиеш? — попита Далас.
— Нека си помисля — каза Мънк. — Не обичам да действам прибързано. За такива неща трябва време, за да се планират. Отказвам да действам без подготовка. Импровизациите водят до грешки. Но ако информацията ви е точна…
— Това е сигурно — прекъсна го Далас.
— Тогава може би той е в Боуън заради нея. Мъжете биха направили всичко за…
Далас отново го прекъсна.
— Заради едното чукане? Мислиш, че след като е изнесъл онази реч в Ню Орлиънс, е бил целия този път заради една фуста?
— Ти не разбираш — каза Мънк. — Тя е доста… привлекателна. Направо е красива всъщност.
— Добре, значи казваш, че този приятел от правосъдното е в града само заради нея? Така ли? На мен ми изглежда смислено, нали така? Тя му прави операция, спасява му живота и той си пада по нея и тъй като — все едно — трябва да се връща до Ню Орлиънс, решава, че може да отиде и до Боуън и да я изчука.
Мънк нацупи неодобрително устни заради грубия език на Далас.
— Значи ли това, че правите преоценка на решението си?
— Чакай — спря го Далас. — Джон казва нещо.
Мънк изчака търпеливо. Чу как Престън спори, поклати глава и отново си напомни колко много пари бяха поставени на карта.
— Докторката трябва да бъде убита, преди да си е спомнила къде е виждала Камерън — каза Далас. — Бюканън е получавал смъртни заплахи и, както казва Джон, всичко може да се нагласи така, че да изглежда като удар срещу него.
— А лекарката просто се е случила с него и е била убита от заблудил се куршум.
— Точно така — съгласи се Далас. — Утре пристигаме в Боуън. Ти стой при докторката, докато не ти се обадя. И се оглеждай за онзи пакет.
— Разбира се. И, Далас, за твоя информация, смятам да прочета документите, преди да ти ги предам.
— Притесняваш се името ти да не присъства в тях ли? Няма го. Прегледах проклетите файлове два пъти. Когато това свърши, ще бъдеш осигурен до края на живота си. Знаеш това, нали Мънк?
— Да. Все пак съм любопитен колко пари има в онази сметка. Ако са толкова, колкото предполагам, смятам, че имам право на процент. Наречи го подялба на печалбата, ако искаш, но след като аз поемам всички рискове…
Далас отговори на алчните му претенции, като затвори телефона.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Тео със сигурност не ревнуваше. Тийнейджърите ревнуват, а той отдавна бе преминал този етап от живота си. Обаче започваше да се дразни. Мишел се смееше и видимо се забавляваше, докато танцуваше с Ноа. Тео седеше на бара и си водеше бележки за проблема, който един мъж бе дошъл да обсъди с него. Човекът си купил употребявана кола, която имала трийсет дневна гаранция.
Платил в брой и си тръгнал с колата, но след две пресечки гърнето се откачило, а радиаторът експлодирал. Тъй като не били минали и трийсет минути от покупката на колата, той върнал колата на автокъщата и поискал да му върнат парите. Собственикът на автокъщата обяснил, че гаранцията покривала само гумите и двигателя. Освен това посъветвал клиента си следващия път да чете внимателно написаното със ситен шрифт, преди да се подписва.
Мишел отново се засмя и привлече вниманието на Тео. Звукът на смеха й го притегляше като магнит, а съдейки по начина, по който Ноа й се усмихваше, Тео разбра, че и приятелят му е очарован.
Отново се обърна към мъжа, който седеше до него и опита да се концентрира. Когато за стотен път хвърли поглед през рамо към двойката на дансинга, Ноа беше вдигнал тениската си нагоре и показваше на Мишел един доста грозен белег на гърдите си.
— Стига толкова — измърмори Тео, остави химикала на бара и отиде да сложи край на танците.
— Опитваш се да впечатлиш Мишел с белезите си от куршуми ли?
— Вече я впечатлих с чара и остроумието си.
Мишел поклати глава.
— Извадил си късмет. Този куршум е можел да те убие.
— Наистина извадих късмет — съгласи се Ноа. — Сигурно Бог ме е запазил. — После се засмя. — Това се случи, докато бях в една църква.
Тя си помисли, че това е шега.
— Заспал си по време на проповедта и си вбесил свещеника?
— Нещо такова.
— Татко ще иска да чуе тази история — каза Мишел. — Къде е той?
— Прави сандвичи в кухнята — обясни й Тео.
— Не може пак да си гладен след пържената риба и картофите.
— Той ми предложи сам, пък и се канеше да направи сандвич за себе си. Ще направи един и за Ноа.
Мишел реши да помогне на баща си, затова заобиколи бара и се отправи към кухнята. Чу Ноа да казва:
— Между другото, Тео, може би ще се заинтересуваш от списъка на участниците в състезанието по
