— Това е копие на моя дом, Колин. Казва се Стоун Хевън. Живяла съм там с родителите си.
— Мислех, че баща ти се е отказал от кралството, когато се е оженил за майка ти — отбеляза Колин.
— Така е — рече тя, — но той купи Стоун Хевън преди да се ожени за нея. Генералът не може да си го присвои. Замъкът се намира в Австрия, а генералът няма никакви права там, дори и да се възкачи на престола. Замъкът е в безопасност.
— А сега кой го притежава? — попита Кейн.
Тя не му отговори. Той предположи, че не е чула въпроса му. Кейн беше толкова заинтригуван от замъка, колкото и самия Колин. Двамата братя застанаха от двете страни на Алесандра и не сваляха поглед от копието.
— Детайлите са впечатляващи — възхити се Кейн.
— Баща ми го е подарил на вашия баща — обясни тя. — Сър Уилямшиър ме измами — съвсем добронамерено, разбира се — и аз търсих това копие навсякъде из къщата на баща Ви в провинцията, но не можах да го открия. Помислих, че е изгубено. Сега ми доставя голямо удоволствие като го гледам на такова почетно място.
Колин тъкмо щеше да я попита как точно я е измамил баща му, когато се чу гласа на сър Уилямшиър:
— Разбира се, че ще стои на почетно място. Баща ти ми беше приятел, Алесандра.
Тя се обърна и поздрави настойника си с усмивка. Херцог Уилямшиър беше изискан мъж с прошарена коса и тъмносиви очи. Явно синовете му бяха наследили привлекателната външност на баща си, както и високия му ръст.
— Добър ден, татко — извика Колин.
Баща му отвърна на поздрава и влезе в салона. Спря се на средата на стаята и разпери ръце да прегърне Алесандра. Тя не се поколеба. Втурна се към него и се хвърли в прегръдките му. Той я притисна и я целуна по челото.
Колин и Кейн се спогледаха в недоумение. Бяха стъписани от начина, по който баща им изрази привързаността си към Алесандра. Старецът обикновено беше твърде резервиран, но сега се отнесе към Алесандра като към собствена любима дъщеря.
— Колин добре ли се държи с теб?
— Да, чичо Хенри.
— Чичо Хенри? — повториха в един глас Колин и Кейн.
Алесандра се освободи от прегръдките на настойника си и изгледа Колин свирепо.
— Чичо Хенри няма нищо против да се счита за мой роднина.
— Но той не ти е роднина — настойчиво възрази Колин.
Баща му се усмихна.
— Аз я помолих да ме нарича „чичо Хенри“ — обясни той. — Алесандра е част от нашето семейство, синко.
Той се обърна към повереницата си и рече:
— Седни да поговорим по въпроса за женитбата.
Тя побърза да изпълни молбата му. Видя бележника си на пода и отиде да го вземе. Колин я изчака да седне в средата на обшитото с брокат канапе и седна веднага до нея. Огромното му тяло я притисна в ъгъла на канапето. Алесандра се опита да избута мускулестото му бедро, за да измъкне краищата на роклята си, върху които бе седнал Колин.
— Има достатъчно свободни места — прошепна тя, за да не я чуе чичо Хенри. — Седни на друго място, братовчеде.
— Ако още веднъж ме наречеш „братовчед“, кълна се, че ще те удуша — заплаши я Колин. — И не се опитвай да се оплакваш.
— Притесняваш я, синко. Премести се.
Колин не помръдна. Баща му се намуси и седна до Кейн на по-голямото канапе, с лице към Алесандра.
— Вие двамата как я карахте? — попита сър Уилямшиър.
— Миналата седмица Колин беше болен — отвърна Алесандра. — Ще се местя ли при вас, чичо?
— Не — намеси се Колин.
Баща му го погледна намръщено и се обърна към Алесандра:
— Искаш ли да дойдеш тук при нас?
— Мисля, че Колин го иска — отговори тя. Беше много смутена. — Изглежда, че за него е истинско наказание да се грижи за мен. Днес е много раздразнителен. Предполагам, че причината е в неговото нетърпение.
Колин погледна към тавана и промърмори ядосано:
— Да се върнем към главната тема на разговора ни.
Баща му пренебрегна думите му и се обърна към Алесандра:
— Нетърпение?
— Да, чичо. — Скръсти ръце на скута си и продължи: — Той изгаря от нетърпение да се отърве от мен. Сега разбираш защо съм объркана, нали? Преди няколко минути той беше готов да ме захвърли на канапето и да си тръгне, а сега казва, че трябва да остана при него.
— Но това е доста противоречиво — подметна Кейн.
Колин се наведе напред, сложи лакти на коленете си и погледна баща си.
— Не мисля, че преместването на Алесандра е добра идея. Имаше инцидент пред операта — добави той.
Алесандра го смушка и той се обърна към нея.
— Няма нужда да разказваш за това — прошепна тя. — Само ще го разтревожиш.
— Той трябва да се поразтревожи — каза Колин. — Ако поеме отговорността да се грижи за теб, ще трябва да знае какво го очаква.
Колин не й позволи да спори с него, а се обърна към баща си. Обясни набързо какво се е случило, като прибави някои детайли, които бе научил от сър Ричардс и накрая изрази мнение, че заплахите няма да спрат, докато Алесандра не се омъжи.
— Или пък докато генерала не спечели или изгуби борбата си за трона — намеси се Кейн.
— Това може да продължи година — рече Колин.
— Може би — съгласи се брат му, обърна се към баща си и продължи:
— Мисля, че Колин е прав. Алесандра трябва да остане при него. Той е по-опитен в тия неща. Би било опасно за теб и за мама.
— Глупости — възрази баща му. — Знам как да пазя семейството си. Мога да се справя с всяка опасност, изпречила се на пътя ми. Трябва да обърнем внимание на клюките все пак. Сега, когато ние с майка ти сме добре, Алесандра може да се премести при нас. Не е прието неженени мъж и жена да живеят под един покрив.
— Това важеше и за миналата седмица — напомни Кейн на баща си.
— Причината беше болестта ни — отвърна сър Уилямшиър. — Хората сигурно ще проявят разбиране.
Колин не вярваше на ушите си. Не знаеше какво да мисли за наивността на баща си. Обърна се към брат си за съдействие, но срещна учудения му поглед.
— Чул ли си някакви клюки? — попита баща му, притеснен от неловката ситуация.
Кейн поклати отрицателно глава. Колин едва се сдържаше.
— Татко, клюките не са най-важното нещо в момента — каза той. — Не можеш да пренебрегнеш опасността, която засяга семейството ти заради някакви приказки. Разбира се, че хората говорят. Но ние с Алесандра не обръщаме внимание на това.
— Няма да ти позволя да възразиш на решението ми — упорито настоя баща му. — Обиждаш ме, ако смяташ, че не мога да се грижа за своята повереница. През всичките тия години съм се грижил за жена и шест деца без проблеми и сега нямам намерение да се отказвам.
— Но никой не е искал да отвлича мама или… — започна Кейн.
