Той сви рамене вместо отговор. Тя въздъхна. Реши, че този човек умишлено се опитваше да я смути.
— И къде по-точно отиваме, Колин?
— На среща със семейството ми, за да решим какво ще правим…
— С мен? — довърши тя обяснението му.
Той кимна. Алесандра сведе поглед към скута си, но не преди Колин да забележи изражението й. Тя беше съкрушена. Той знаеше, че чувствата й бяха наранени, но не разбираше с какво бе причинил тази реакция.
Тонът му беше груб, когато попита:
— Какво ти става?
— Нищо ми няма.
— Не ме лъжи!
— Ще ти обясня по-късно — припомни собствения му отговор тя.
Той се опита да прикрие раздразнението си и добави:
— Обясни ми защо всеки момент ще се разплачеш?
— По-късно.
Колин се наведе напред. Хвана я за брадичката и я накара да го погледне в очите.
— Не обръщай собствените ми думи срещу мен.
Тя отблъсна ръката му и заяви:
— Добре, настроението ми се развали, когато осъзнах защо си толкова весел.
— Не те разбирам, по дяволите.
Каретата спря пред къщата на сър Уилямшиър. Колин отключи вратата, но не свали поглед от нея.
— Е, и? — настоя той.
Тя намести пелерината върху раменете си и каза:
— Важното е, че аз разбирам — отвърна тя.
Реймънд отвори врата и подаде ръка на Алесандра. Тя излезе от каретата и се обърна към Колин:
— Ти си доволен, защото най-после ще се отървеш от мен.
Той отвори уста, за да й възрази. Тя вдигна ръка и с жест му заповяда да мълчи.
— Няма нужда да се тревожите, сър. Ще влизаме ли?
Опитваше се да бъде горда. Но Колин не й позволи и се разсмя. Тя му обърна гръб и тръгна бързо по стъпалата. Реймънд и Стефан застанаха от двете й страни.
— Все още изглеждаш разстроена, зверчето ми.
Икономът на сър Уилямшиър отвори вратата. Точно в този момент Алесандра се завъртя към Колин, за да му каже какво мисли за неучтивата му забележка.
— Ако още веднъж ме наречеш „зверче“, заклевам се, че ще направя нещо твърде непристойно. Казах ти, че не съм разстроена — добави тя с тон, който напълно опроверга думите й. — Смятах, че сме станали приятели, наистина… Приех те дори като братовчед…
— Не съм ти никакъв братовчед — сряза я той.
Братът на Колин, Кейн, пое ролята на иконом и застана на прага, очаквайки да му обърнат внимание. Гледаше принцеса Алесандра в гръб и веднага прецени, че беше дребна на ръст, но имаше вид на много смела жена. Колин я гледаше свирепо, но тя не изглеждаше уплашена. Явно не беше от страхливите.
— Всички смятат, че сме братовчеди — заяде се тя.
— Пет пари не давам какво мислят другите.
Тя пое дълбоко дъх.
— Този разговор е смешен. Ако не ти е приятно да те смятат за мой роднина, тогава добре.
— Не съм ти роднина.
— Не е нужно да крещиш.
— Но ти ще ме подлудиш.
— Добър ден — извика Кейн, за да го чуят. Алесандра толкова се стресна от гласа му, че хвана ръката на Колин. Бързо се съвзе и се отскубна от него. Обърна му гръб, като с усилие си наложи спокоен и невъзмутим вид. На вратата стоеше изключително красив мъж, който сигурно беше брата на Колин. Алесандра откри, че единствената прилика между двамата братя бе усмивката. Косата на Кейн беше малко по-светла, а очите му бяха сиви. Тя призна пред себе си, че зелените, почти лешникови очи на Колин бяха много по-привлекателни от тези на брат му.
Алесандра се опита да направи реверанс, но Колин не й позволи. Той я сграбчи за ръката и я побутна да влиза по-бързо.
Тя го ощипа, за да я пусне. Разрази се истинска битка, когато Колин се опитваше да поеме пелерината й. Тя на няколко пъти отблъсна ръката му, за да може спокойно да извади бележника от джоба на пелерината. Кейн стоеше зад брат си. Беше скръстил ръце на гърба и отчаяно се мъчеше да овладее смеха си. От доста време не бе виждал Колин толкова развълнуван. Най-накрая Алесандра извади бележника си и рече:
— Сега можеш да вземеш пелерината ми.
Колин завъртя очи и хвърли дрехата към Кейн, който я хвана във въздуха. В този момент Колин забеляза, че Алесандра стискаше бележника в ръце.
— Защо, за Бога, си донесла това нещо със себе си?
— Ще ми трябва — обясни тя. — Не виждам какво имаш против този списък, Колин. Враждебността ти е необяснима.
После се обърна към брат му и рече:
— Трябва да извините грубостта на брат си. Сигурно е от болестта.
Кейн се усмихна, а Колин поклати недоволно глава.
— Няма нужда да се извиняваш вместо мен. Кейн, това е жената, която ти сполучливо нарече „чума“. Алесандра, запознай се с брат ми.
Тя отново се опита да направи реверанс и Колин отново не й позволи, а я повлече към салона.
— Къде е жена ти, Кейн? — извика Колин през рамо.
— Горе е, с майка — отговори той.
Алесандра се помъчи да се освободи от ръка та на Колин.
— Защо просто не ме захвърлиш върху някой стол и да ме оставиш на мира? Очевидно нямаш търпение да се отървеш от мен.
— Кой стол предпочиташ? — попита той и най-накрая я пусна.
Тя пристъпи назад и се блъсна в Кейн. Обърна се да му се извини за непохватността си и попита за настойника си. Обясни, че иска час по-скоро да говори с него.
Изглеждаше сериозна и притеснена и Кейн не посмя да се усмихне. Принцеса Алесандра беше наистина хубава. Сините й очи искряха, а луничките по носа й му напомняха на жена му, Джейд. Кейн си призна, че Алесандра е много привлекателна.
— Дженкинс се качи да уведоми баща ми за Вашето пристигане, принцесо. Защо не се настаните удобно, докато го чакате?
Алесандра реши, че това бе добра идея. Очевидно Кейн бе наследил всичките добри маниери в семейството. Беше внимателен и учтив. Пълна противоположност на брат си.
Колин стоеше пред камината и наблюдаваше Алесандра. Тя не му обърна внимание. Оглеждаше интериора на къщата. Салонът бе с висок таван, размерите надвишаваха поне четири пъти ръста на Колин. Имаше три канапета, разположени в полукръг около масичка от слонова кост. Стаята беше приятна, пълна с ценни вещи, които сър Уилямшиър бе събирал от различни краища на света. Изучаваше с поглед стаята и неочаквано съзря един бляскав предмет върху полицата над камината. Алесандра ахна от удоволствие. Това беше копие на бащиния й замък, направено от злато. Беше с размерите на бутилка от бренди и върху него бе изобразен с невероятна точност всеки детайл от истинския замък. Радостта, изписана на лицето й учуди неимоверно много Колин.
— Алесандра? — обърна се той към нея, като се питаше какво ли е причинило обратът в настроението й.
Тя му се усмихна. Отиде бързо до полицата и с трепереща ръка докосна нежно едната златна кула.
